В разгадаване тайната на генома

По дългия път от Белене до Кеймбридж

Като ученичка Кристан не подозира докъде
ще я доведе интересът Ӝ към генетиката

Тя е само на 23 години. Казва се Кристан Пироева и е от крайдунавското градче Белене. Лятото завърши бакалавър в Университета на Есекс, специалност „Генетика“, а в момента учи магистратура в Университета в Кеймбридж, специалност „Медицина на генома“. Кристан иска да бъде полезна на обществото, и вярва, че чрез изучаването на генетичния компонент на различните човешки заболявания и разбирането на механизмите в организма, които се променят и впоследствие причиняват болести, са нейният начин да реализира желанието си.
Като малка, мечтата на бъдещия млад учен е съвсем различна. „Първата ми мечта беше да работя на бензиностанция. Всички се смееха на този отговор и когато ме попитаха защо, аз отговарях – заради гащеризоните, които носят хората, които работят там. След това разбрах, че модата е нещото, което ме влече повече, и исках да стана дизайнер или модел.“
Спортът, и по-точно хандбалът е другата страст на Кристан. Започва да тренира още от началните класове в беленския хандбален клуб „Дунав“. След години, с отбора на Университета на Есекс, тя успява да завоюва златните медали в най-малката дивизия на Англия.
„До X клас въобще не се бях замисляла сериозно какво точно искам да правя, след като завърша. Знаех само, че биологията ми харесва. Спомням си, че в един час по биология започнахме да учим генетика, а това бе първият път, когато чух тази дума. Тази сфера веднага ми хареса и след като започ-
нах да чета повече за нея, разбрах, че това е нещото, с което искам да се занимавам“, откровена е Кристан. Подкрепа в ученето тя получава от семейството си, и най-вече от майка си, която е медицинско лице. Именно тя ѝ дава опцията да следва предпочитаната специалност в чужбина. „Специалността, към която се бях насочила, не беше толкова развита в България. Въобще не си бях и помисляла за образование в чужбина, защото главно бе скъпо, а и не знаех, че родителите ми могат да си го позволят или да поемат тази голяма крачка. Бях много изненадана, когато мама един ден ми каза: „Не мислиш ли, че ще е по-добре, ако отидеш да учиш някъде в чужбина?“. Тогава не можах да повярвам, че те имат толкова много вяра в мен, и това ме мотивира още повече“, спомня си Кристан.
След втората година в Университета на Есекс тя получава стипендия от The Genetics Society, за да работи по проект в лабораторията на един от лекторите ѝ – д-р Владимир Теиф, а проектът се състои в анализиране на ДНК и генома на пациенти, страдащи от хронична лимфоцитна левкемия. Университетът на Есекс подпомага финансово Кристан да продължи работата си в лабораторията. Съвсем скоро предстои трудът ѝ да се публикува. В Университета в Кеймбридж Кристан също работи по проект. Той е фокусиран върху анализиране на ДНК и намиране на мутации в гените на пациенти, диагностицирани с бъбречноклетъчен карцином, и пациенти, диагностицирани с редки синдроми, в които рак на бъбреците също се развива като част от заболяването.
„Животът ми не можеше да се развие по-добре от това. Не съм си и представяла, че един ден ще ме приемат в Кеймбридж и ще имам възможността да се уча от едни от най-големите професионалисти в сферата, която харесвам“, категорична е Кристан. Тя иска да постигне много в професионален план, но най-голямата ѝ мечта е много чиста, логична и човешка: „Най-голямата ми мечта е родителите ми и брат ми да се гордеят с мен!“.
Семейството е нещото, което най-много липсва на Кристан. „Всяка година задължително се прибирам за коледните празници, за да мога да ги прекарам със семейството си“, казва тя и с усмивка цитира баща си, който винаги я посреща с думите: „Ходиш където ходиш, пак в Белене се връщаш!“.