Испанската гимназия в София ще отбележи тържествено своята 30-годишнина в НДК през юни 2022 г.
Зина СОКОЛОВА
За миналата учебна година преподаватели от 164. гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ – София, създават 5 от 14-те помагала за изучаване на предмети на чужд език. Авторите са трима млади преподаватели, двама от които са бивши ученици на гимназията. Тази година гимназията се отчита с 6 помагала.
„Интересно би било да разберем дали се ползват нашите помагала в други училища, където се преподава испански език – казва директорката д-р Зорница Йончева. – Но засега нямаме обратна връзка. Може би трябва да положим целенасочени усилия да получим такава. При нас се ползват и от учениците, и от учителите. Добрият резултат ни подтикна да се заемем отново с тази задача, като сега в работата се включиха повече колеги. И за разлика от миналата година те имат дълъг стаж в професията. Миналата година се осмелиха по-младите, бяха много ентусиазирани. Направиха помагала по хуманитарни дисциплини – история, география, философия. Тази година са за природни науки – химия, физика, биология. Четиримата колеги, които работиха по тях, имат стаж като учители от 30 и повече години. Те са преподавали тези предмети на испански и досега и веднага си пролича техният опит. И в оформлението, и в задачите, и в текстовете. Може би имаха и повече време и това им даде възможност да премислят нещата по-спокойно.
Младостта си има своите предимства с ентусиазма, със смелостта да се захванат с подобно предизвикателство. Но опитът в нашата професия е нещо много важно.
Натрупаното през годините в работата с ученици, които са на различно ниво, си казва думата. Моята лична преценка за тазгодишните помагала е, че станаха по-добре. Ако екипът от миналата година направят отново това усилие след 10-годишна учителска практика, резултатът ще надхвърли първите им помагала. Добрият учител е въпрос и на опит.“
Екипът на 164. ГПИЕ е благодарен за тази инициатива, която се заражда преди 4 години на среща с тогавашното ръководство на МОН и директори на езиковите гимназии. Две години по-късно програмата е факт и нещата се задействат. Отделен въпрос е, че няма официална методика и указания какъв да бъде балансът между самия учебен предмет и езика, на който се преподава, пояснява Йончева. Дали едно дете, което няма добри постижения по езика, не би могло да има отлична оценка по предмета, защото го знае добре. Това не е ясно регламентирано и ситуацията е доста деликатна. В официалните документи, каквито са удостоверенията за първи гимназиален етап, вече се изписва изрично кой предмет е преподаван на чужд език. Появата на помагалата съвпада с първия випуск по новите учебни програми.
„В авторските колективи на учебниците е добре да има учители – категорична е Йончева. – Може издателствата да предпочитат сред авторите да е известно в науката име. Но университетски преподавател, който е влизал за последно в училище, когато той самият е завършвал, е позагубил връзка с тази институция. Особено между по-възрастните университетски преподаватели и учениците има разлика от две-три поколения. Тези преподаватели сигурно са много добри в научната си дисциплина. Но големият проблем в обучителния процес е, че човек може да владее материала, но да не умее да го предаде на другите. И ако се предпочете по-известно име с научни постижения, непременно трябва да има баланс с учител, който да може да каже на човека с научните титли: вижте, това е чудесно представено, но със стил, който учениците не разбират.
Обучаваме абсолютно ново поколение, включително със съответните когнитивни нагласи – т.е. умението на човек да усвоява информация и да я използва. Между сегашните ни ученици и тези, завършили преди 10 години, вече има огромни разлики. Представете си тогава какви са те между учениците и по-възрастните университетски преподаватели. Ако не се вземе предвид, че поколението е различно, и следващите учебници няма да са добри. Учителите най-добре знаят какво се случва в класната стая.“
Според Зорница Йончева комуникативните способности на учителя са много важни. Но той първо трябва да владее материята, по която преподава. Не може някой да е добър учител, ако не си знае науката. Независимо дали обича децата, или не според популярната представа. В гимназията имат опит с учител, който умее чудесно да общува с децата, но не познава добре предмета, който преподава, и допуска груби грешки. Наложило се да го освободят от работа.
„Компромис в това отношение не може да се прави – казва директорката. – Но и университетското образование трябва да си върне позициите. Според мен, като цяло, то е много зле – знам, че те твърдят същото за училищното образование. Университетите трябва да обучат добри студенти, които да се върнат в училище и да преподават на ниво. Сега това не е така – известно е какви големи компромиси се правят с приема. Проблемът е, че за своите бюджети университетите разчитат на броя на студентите.
И докато това е така, ще се правят компромиси. Не е лошо инженерите да са грамотни, но не може в технически университет да се влиза само с матура по български език. Практически подбор в повечето университети просто няма. Когато избираме нови учители, дипломата е първото, което гледаме, не опита и кой къде е работил. Може и никъде да не е работил. Колегата ни по география е още студент в IV курс – работейки при нас, си изкарва и педагогическата практика. Няма опит, но е бивш наш ученик и го познаваме. Но ни интересуваха и оценките му от следването.“
Иначе на всеки новопостъпил учител в гимназията, който е без практически опит, му се определя ментор от по-опитните преподаватели, за да му дава кураж. Както и ценни напътствия, включително за организацията на работния ден, кога да си подготви урока, какво да включи в едно контролно, за да не е на по-високо ниво, отколкото са учениците. Това са тънкости, които някой трябва да каже на един начинаещ учител още в началото и тогава нещата вървят по-бързо. Другият вариант е той сам да стигне до тях от опит, което е по-бавният процес.
„Откакто съм директор, тоест 6 години, сме назначили 10 души току-що завършили. Всички те имаха ментори и влизането им в професията стана плавно“, казва Йончева.
Според нея онлайн обучението доведе до загуба на трудови навици и на ученици, и на учители. То е и абсолютен компромис, някакъв план „Б“ за временно спасяване на положението. Преди появата на онлайн обучението имаше неучебни дни – дали ще е заради грип, влошени метеорологични условия. Докато сега не се губи учебно време и това е добре. Но проблемът е в качеството на това обучение. То е някакъв вариант за 1 – 2 седмици само. Ако продължи по-дълго, веднага се появяват негативи.
„И то при нашите ученици, които имат навици за учене, включително за самостоятелно учене, нямат проблеми с техниката и дигиталните технологии – обяснява Йончева. – Но по-голямата част от по-малките ученици нямат такива навици. Трябва някой да стои с тях да учи. Това натоварва родителите. Предстои да видим как ще се справят първите випуски, които учиха две години по време на пандемия. Едните са в Х клас и сега чакаме резултатите от НВО. Зрелостниците пък хем преживяха коронавируса, хем са първите по новия закон. Но силно се надявам матурите да не са с „ковид дизайн“ и нивото им да бъде такова, каквото трябва да е. А не да се свали по-ниско летвата само и само да има някакви приемливи за обществото резултати. Това ще бъде голяма заблуда за всички в системата, които правят политиките въз основа на тези резултати. Нивата на външните оценявания трябва да останат високи. А не да звучат добре като резултати. Ако учениците не се справят, трябва да се направи съответният анализ за причините и да се поправят, ако е възможно.“
Учебни помагала за изучаване на предмети на чужд език, разработени от авторски екипи към 164. ГПИЕ – София:
„Физика и астрономия“ за IX клас на испански език – Лили Самуркова-Иванова (автор на текста), Ина Генчева (редактор), Петър Хераков (графичен дизайн), Мелиса Висенте Аренияс Аро (илюстрации).
„Физика и астрономия“ за X клас на испански език – Лили Самуркова-Иванова (автор на текста), Ина Генчева (редактор), Петър Хераков (графичен дизайн), Мелиса Висенте Аренияс Аро (илюстрации).
„Философия“ за IX клас на испански език – Васил Лозанов (автор на текста), Мария Георгиева-Монтеро (езиков консултант), Доротея Миланова (графичен дизайн и корица).
„Биология и здравно образование“ за X клас на испански език – Камелия Петрунова (автор на текста), Мария Папазова (езиков консултант), Доротея Миланова (графичен дизайн, илюстрации и корица).
„Химия и опазване на околната среда“ за IX клас на испански език – Диляна Илес (автор на текста), Пламен Христов (езиков консултант), Доротея Миланова (графичен дизайн, илюстрации и корица).
„Химия и опазване на околната среда“ за X клас на испански език – Стефка Китанова (автор), Меглена Бабева-Суруджийска (езиков редактор), Кирил Иванов (графичен дизайн).
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg