Поради специфичните условия и минусовите температури се налага транспортирането на специален цимент
Наскоро завърши 30-ата юбилейна Българска антарктическа експедиция. Тя се проведе в пълен състав за разлика от 29-ата експедиция, в която поради ковид пандемията заминаха само 6 души, обяснява нейният ръководител проф. Христо Пимпирев – директор на Българския антарктически институт. Това е логистичен състав, който трябва да „размрази“ базата след зимния период. В току-що завършилата експедиция се извършва сериозна научна дейност по Националната програма за полярни изследвания към Министерството на образованието и науката. Работи се по 7 нови научни проекта, съсредоточени във втората част на експедицията. В първата част е предвидена само логистична строителна дейност.
Зина СОКОЛОВА
Българската база на Антарктида е включена в Националната пътна карта за научна инфраструктура и като такава, трябва да се усъвършенства – казва проф. Пимпирев. – Имаме спечелен проект за изграждане нова модерна лаборатория, с която нашата страна ще се гордее пред световната полярна научна общност. Тази година се положиха основите на бъдещата постройка. Поради специфичните условия и минусовите температури се наложи да закупим и занесем специален цимент. С нас пътуваха и 4 души строители от с. Чепинци, община Рудозем. Те не бяха излизали извън България, а им се наложи да се качат на самолет, да отидат до другия край на Земята и да пътуват с кораб във възможно най-бурни води. Все едно бяха в друго измерение и на друга планета. Наистина минаха през много перипетии, докато стигнат до базата. Свършиха чудесна работа по изграждане основите на бъдещата научна лаборатория. Остана още малко работа и ако искат пак да дойдат, значи им е харесало това почти космическо за тях пътешествие. Лабораторията може да се строи само през летния период на Антарктида, когато сме там, така че сме ограничени във времето.“
Предвижда се лабораторията да е готова за три години и учените вече да имат необходимата инфраструктура, за да правят своите изследвания, които да са съизмерими със световните стандарти. Пътната карта за научна инфраструктура в България е част от Европейската карта за научна инфраструктура. Така че като страна член на Европейския съюз, имаме ангажимент да изградим нашата научна инфраструктура в Антарктида, за да може тя да се ползва и от други учени от ЕС. Всяка година в българската база гостуват специалисти от почти целия ЕС, които работят по съвместни проекти.
Когато лабораторията заработи, учените ще могат да изследват и правят първоначална обработка на пробите на място.
Няма да се налага да ги транспортират до България, осигурявайки им необходимите условия, тъй като това носи сериозни рискове и може да провали труда на изследователите. Особено важно е това за учените в областта на глациологията – науката за изследване на ледниците. Досега, когато са взимали проби от ледниците, те са съхранявани в специална апаратура. Новата лаборатория ще позволява изследванията да се правят веднага, докато качествата на пробите са още много добри.
„Всички полярни държави имат такива лаборатории – подчертава ръководителят на експедицията. – Поляците подновяват изцяло своята база, която е на съседен остров. В нея са вложили 20 млн. евро. Докато нашата лаборатория ще струва около 3 – 4 млн. лв.“
Един от научните проекти, по които се работи във втората част на експедицията, е продължение на геоложки проект от миналата година. Остров Ливингстън е много богат на изключително ценни суровини – мед, злато, сребро, молибденит и някои редки метали.
„Това не са неизчерпаеми суровини, свършат ли, няма откъде да ги набавим – подчертава проф. Пимпирев. – Във всяка батерия има медна жичка. Може да говорим, че пазим природата, но истината е, че без тези суровини трябва да се върнем в пещерите и да изоставим целия технически прогрес. Да, хубаво е да има електрически автомобили. Но те не се движат с въздух, а с електричество от батерии, направени от метали, които се извличат от земята. И пак повтарям – тези метали не са неизчерпаеми. България е пълноправен консултативен член на Антарктическия договор, с който се управлява този континент, заедно с 20 други държави. Засега има мораториум върху експлоатацията на природни ресурси в Антарктида. Но е хубаво междувременно да се проучат залежите.“
Два от научните проекти са с медицинска насоченост. Единият е свързан с изследването на съня. Оказва се, че много хора, които са идвали в българската база, а и от други бази на остров Ливингстън, сънуват странни сънища, в които разговарят със свои починали близки. От 30 години насам хора на Антарктида казват, че сънуват своите близки много ярко, като живи, разговарят с тях. Това е особено явление. Затова се подкрепя проект да се направи научно изследване, за да се разбере на какво се дължи то.
„Поканихме невролога Нейко Нейков, който донесе специална апаратура – хората спят с шлемове, с които се засичат нервните импулси в мозъка – казва проф. Пимпирев. – Събраните данни тепърва ще се обработват, за да се види дали науката може да даде някакво обяснение, което е доста трудна работа. Когато беше тук, писателят Боян Биолчев толкова се впечатли от това, че написа книгата „Антарктида – окото на Космоса“.“
Част от научните проекти са свързани с биоложки проучвания, тъй като в Антарктида има ендемична фауна и флора – животни и растения, които живеят само там.
Изследват се и микроорганизми, произвеждащи специфични ензими, които се използват за нови лекарства срещу нелечими болести.
Наскоро чилийски изследователи патентоват такова лекарство. Изследванията на българските учени се публикуват в реномирани списания с импакт-фактор.
Има и сеизмологичен проект. Той е за изследване движенията на земната кора, които са доста активни в района на българската база. Остров Дисепшън, който е в съседство, е действащ вулкан – изригвал е през 1968 г.
В Националната програма за полярни изследвания скоро ще се включи и научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Той се стопанисва от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, но се ръководи от консорциум от Българския антарктически институт, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Военноморското училище.
„Това е научноизследователски кораб, въпреки че е под военен флаг – казва проф. Пимпирев. – И тепърва ще се оборудва. Строен е в Норвегия като снабдителен кораб за нефтените сондажи в Северно море. Така че се е ползвал при условия, близки до тези в Антарктида – в Северно море има не по-малко ледове от южните морета. Корабът се е ползвал при изграждането на газопровода „Южен поток“ – трябвало е да изследва дъното, където ще се слагат тръбите. Но тъй като този проект е спрян, успяхме да го вземем за 1 млн. лв., което е изключително изгодно.
В момента се прави ремонт, тъй като не е плавал три години. Досега сме нямали научноизследователски кораб, излизал в Световния океан. Така че с кораба „Св. св. Кирил и Методий“ излизаме на световната морска карта и ставаме част от европейската научна флота. При следваща експедиция се надяваме с него да занесем материалите за строежа на научната лаборатория и да се сложи началото на океанографски проучвания в Южния океан.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg