Смисълът на реформите

Частните уроци трябва да станат излишни, заявява министър Николай Денков

„Трябва да премахнем частните уроци от образователната система.
С тях няма как да постигнем този равен старт, от който децата имат нужда. Учениците са различни като интереси и възможности, но трябва да имат равни възможности да развиват своя потенциал.“ Това коментира министърът на образованието и науката акад. Николай Денков пред БНТ.
По повод идеята за увеличаване на учебното време той посочи, че българските ученици, особено тези от I до VI клас, имат средно над 1500 астрономически часа по-малко задължителни занятия в сравнение със своите връстници в Европа.
„Има дефицит. И наред с проблемите с учебните програми, които трябва да бъдат променени заедно с учебниците, трябва да намерим и повече време, за да могат децата да се упражняват повече, да имат по-интересни занимания. Това е ключово, за да могат да заменят това, с което в момента компенсират. Защото те компенсират с нощните домашни и с частните уроци“, посочи министър Денков.
Относно това дали трябва да се учи повече математика, министърът посочи, че проблемът не е толкова в броя часове по математика и природни науки, а в това те да бъдат преподавани по различен начин, да бъдат интересни и занимателни, защото се конкурират с потока информация и забавления в интернет. „И затова основната ни задача при промяната на учебните програми и на учебниците е да ги направим интересни, без да загубим съдържателната част. Трудна, но постижима задача“, заяви акад. Денков.
Министърът коментира и темата за обединение на висши училища, като посочи, че техният брой не е самоцел. „Единствената цел, която има, е да се повиши качеството на висшето образование.
А то трябва да бъде високо навсякъде, за да има смисъл. Обединението, което анонсирах, не е измислица за българските условия, а реформа, която е провеждана в много държави – Франция, Швеция, Испания, Ирландия. Те направиха тези реформи преди 15 – 20 години и сега имат плодовете“, заяви той.
И добави, че България също има такъв опит – например Русенският и Тракийският университет са възникнали от обединението на 7 – 8 – 9 институти и колежи и сега са едни от водещите университети в регионите си.
Относно атестирането на академичните преподаватели министър Денков отбеляза, че критериите за атестиране в различните професионални направления не са еднакви. „Това са набори от критерии, които могат да бъдат много фино прецизирани за всяка област. И в момента обсъждаме със специалистите, с водещите в съответните области професори, за да подберем най-подходящите критерии, да ги калиб-
рираме прецизно, така че да постигнем целите, които сме си поставили“, обясни министърът. По думите му процесът е на етап публично обсъждане, в което е важно да се чуе мнението на професионалистите, като реформата ще мине през Закона за висшето образование. „Отстъпление по отношение на целите няма как да има. По конкретни детайли, разбира се, аз съм отворен за дискусии и за промени“, заяви акад. Денков.
Министърът на образованието и науката посочи като големия проблем днес идеята, с която непрекъснато се сблъсква – че образованието може да се подобри, без да се положат усилия то да бъде променено. И цитира мисълта на Айнщайн: „Глупост е да правите едно и също и да очаквате различен резултат“.

Свързани статии:

Кандидат-директорите с визия за три години Безплатни прегледи за учители след ковид Кой е най-добрият млад фермер 3 млн. лв. за научни публикации