По-ниски резултати на НВО в IV клас

Влияние за спада оказва и онлайн обучението, смятат експерти

Отстъпление в резултатите и по БЕЛ, и по математика се регистрира на НВО в IV клас. Тази година четвъртокласниците са постигнали средно 70,46 точки от 100 по БЕЛ, като преди година средният резултат е бил 74,5 точки. По математика спадът е по-голям – от средно 63,14% точки през 2021 г. на 57,33 точки през настоящата. По скалата за превръщане на точките в оценки това означава оценка „много добър“ по БЕЛ и „добър“ по математика, обобщават от МОН. Над 53 000 ученици се явиха на изпитите, проведени на 26 и на 27 май.
Данните показват, че 8,5% са слабите оценки по БЕЛ, 4,47% – са средни, 12,79% – добри, 40,15% – много добри, и 34,09% – отлични. По математика отличните оценки са 19,92%, като сравними с тях са и получените слаби оценки – 17,08%. Оценка „среден“ са получили 12,46% от четвъртокласниците, „добър“ – 25,3%, и „много добър“ – 25,24%.
С максимален брой точки са оценени 1427 изпитни работи, а 6772 деца имат отлични оценки (над 5,50)
и по двата предмета. Трима ученици са постигнали максималните 100 точки и на двата изпита.
Няма сериозни размествания и в подредбата на регионите по резултати. Отново начело са област Смолян (79,27 т. по БЕЛ и 66,49 т. по математика) и София-град (78,77 и 67,56 т.). Следват ги Варна (74,91 и 61,81 т.), Благоевград (73,34 и 57,97 т.) и резултатите от чужбина (72,71 и 52,92 т.). В края на класацията са областите Ловеч (61,79 и 50,33 т.), Кърджали (61,43 и 48,65 т.) и Сливен (54,39 и 42,99 т.).
От МОН посочват, че влияние върху резултатите оказва и по-дългият период на онлайн обучение заради пандемията от COVID-19. За този випуск това са три поредни години, макар че бяха положени максимални усилия през тази учебна година децата от началните класове да учат колкото е възможно по-дълго присъствено.
Върху резултата се отразяват и някои промени в самите тестове за НВО –
с всяка следваща година те изискват все повече мислене, съобразителност, справяне с практически ситуации, умение за пренос на наученото в нов контекст. Това предполага повече усилия и постоянство при усвояването на материала.
Общият резултат потвърждава наблюденията от международните изследвания PIRLS и TIMSS, че българските четвъртокласници се справят над средното равнище в сравнение със своите връстници в други страни, отбелязват от МОН. Отчита се и тенденцията повече ученици да имат пълен брой точки на отворените въпроси, отколкото на затворените. Това показва напредък при най-важните умения – да мислят, да решават задачи, да четат и създават текст.
Резултатите от изпитите доказват за пореден път, че по математика учениците се справят най-трудно с геометрията, пространственото мислене и практическо прилагане на наученото в реални ситуации. По български език се забелязва обедняване на речника на децата. Все повече са думите, чието значение голяма част от учениците не знаят. Най-голямо предизвикателство остава правописът на степенувани прилагателни имена и на съгласни пред беззвучни в средата на думата.
Предстоят анализи на регионално и на училищно равнище, както и набелязване на конкретни стъпки за преодоляване на пропуските. Това с особена сила се отнася за училищата, в които има ученици с
0 точки и на двата изпита – 24 деца общо за страната, както и ученици с 0 точки на един от двата изпита – общо 213 деца. Тревожно е също, че 3477, или около 6% от всички четвъртокласници не са постигнали минимума от 30 точки за „среден 3“ и на двата изпита, посочват от МОН.
От тази година МОН въвежда единна скала за превръщане на броя точки в оценки по шестобалната система. Тя ще важи както за НВО в IV клас, така и за ДЗИ. Така вече „Среден 3“ се получава при постигнати 30% от максималния брой точки. Съпоставимостта на резултатите между отделните випуски се прави през броя точки.
Оценка „Слаб“ се поставя за резултат до 29 т., „Среден“ – от 30 до 40,5 т.,
„Добър“ – от 41 до 62 т., „Мн. Добър“ – от 62,5 до 83,5 т., и „Отличен“ – от 84 до 100 т.

Акад. Николай Денков, министър на образованието и науката:

„Отнасям се със съвсем прагматичен подход към тези резултати. Да, част от децата не знаят достатъчно и това не е новина. Същия разговор водихме и миналата година. Другите деца, част от тях са много добре,
имат петици и шестици. Виждате, че имаше над 6000 деца, които имат шестици и по двата предмета. Резултатите са такива, каквито може да очакваме при сегашната образователна система. Въпросът е как да подобрим образованието, за да бъдат резултатите по-добри
през следващите години.“ Това коментира министърът на образованието и науката акад. Николай Денков по повод резултатите от НВО в IV клас, съобщава БНР.
Той обяви още, че прегледът на учебните програми ще продължи и през лятото. На
въпрос дали математиката не е твърде сложна за децата, министърът отговори: „Точно затова правим преглед на учебните програми – изключително тежка обемна задача, която ще отнеме време. Но е важна, за да подобрим образователната система, да учат децата това, което е разбираемо, което е интересно. Разбира се, тя ще даде резултат догодина, по-догодина, този тип промени изискват време, за да се видят резултати.
Очевидно има проблем с математиката, но трябва да се каже точно какъв е проблемът и как трябва да бъде решен. Затова правим прегледа с информация и от учители, и от родители, и от ученици, за да можем да дефинираме, че не просто „математиката е трудна“, а точно кои раздели и в точно кои години има проблем с тях. И да решим какво да правим. Дали те ще се преместват в по-горни класове, дали отиват в профилираната подготовка, или изпадат изцяло, защото са твърде обемисти и не са толкова необходими на децата. Това е много експертен разговор“, заяви министърът.

Свързани статии:

Спечелихме Евроолимпиада по статистика 10 209 деца класирани за I клас в столицата 20 млн. лв. за държавните висши училища Физика и околна среда