Деница Коева
„Европейско кинообразование за деца и младежи – CinED“, „Киното, сто години младост“, „Млади режисьори снимат града си“… – това са само част от международните проекти, включени във впечатляващата инициатива „Кино в училище“. Под нейната „шапка“ е и фестивалът „Срещи на младото европейско кино“, който през тази година за първи път представи и европейската конференция „Кинообразование в училище“. За участие в нея в София през юни гостуват представители на 14 европейски организации за култура и изкуство, както и университетски преподаватели. Те, както и всички участници в „киноучилището“ видяха филмите на авторски екипи, съставени от ученици от Велико Търново, Ловеч и село Дерманци.
Как би изглеждало кинообразованието в българското училище? Прожекции на нови и емблематични ленти, дискусии на младите зрители или изучаване на седмото изкуство като самостоятелна тема в класната стая?
„Кино в училище“ под различни форми вече е факт в много европейски държави – обяснява Ралица Асенова, инициатор на програмата „Кино в училище“. – Именно на този първи за страната ни форум „Кинообразование в училище“ споделихме чуждите практики. Дадохме възможност да се видят и добри практики от България. Стремежът ни е да споделим идеята за кинообразование с възможно най-голям брой ученици. Разбира се, това би било възможно в съвместна работа, в синергия с Министерството на културата и Министерството на образованието и науката. Необходима ни е тяхната политика за подкрепа на артистичното образование.
От личен опит споделя, че освен филми, дискусии, практически ателиета кинообразователните програми би трябвало да включват и фактора „време“. Нужно е за формирането на вкус у учениците, както и за натрупване на културния им капитал.
„Въпреки че в училищната среда преобладават изискванията за обективност, киното трябва да се преподава и предлага като жив и реален опит. Освен разбирането на заобикалящия ни свят, осъзнаването на моралните проблеми, познаването на историята училището не пренебрегва емоционалното, афективното измерение на филма като произведение на изкуството. Киното ни кара да се вълнуваме, да плачем, да обичаме, и не може да бъде другояче за ученика, който трябва да има опитност не само с рационалното възприемане на образа, но и да бъде разтърсен, подложен на съмнение.“
Още със създаването на „Срещи на младото европейско кино“ през 2014 г. една от целите на Ралица Асенова и партньорите ѝ е да започнат с програми за кинообразование. Френската гимназия и Френският лицей „Виктор Юго“ в София са първите, които стават техни съмишленици. Мерило, че успяват, е поканата, отправена преди пет години от Френския институт в Париж да станат партньори по програмата CinEd – европейската мрежа на организациите, занимаващи се с кинообразование.
Днес Ралица не се наема да коментира дали образователната ни система е готова за задължителен предмет „кино“ в училище. Смята, че това е неизбежно и може да стане успешно, но трябва да се обмисли внимателно по какъв модел. Мотивира се с позитивен пример от ОбУ „Неофит Рилски“ в село Дерманци, с което работи през последните години. То е в Северозападна България, а 90% от учениците са от ромски произход. Нарича уникална работата на Даниел Симеонов, който е не само учител там, а и режисьор. Училището е обявено за иновативно от МОН и един пилотен клас за трета година ще изучава три часа кино на седмица като предмет.
И може би най-важното – обучение на учителите.
„Ако учителите не са убедени в ползите от кинообразованието, няма да достигнем до децата по правилния начин, а само ще обсъждаме за какво се говори във филма, и ще правим прожекции в центъра на София – твърди Ралица Асенова – Щастлива съм от общуването си с учители, гледаме заедно кино, говорим за кино, пробваме да снимаме. Говорим и за резервите им към ползването на определени ресурси. Чувствам се привилегирована да създам пространство, в което мога да чуя мнението им за филмите и за работата им с тях.
В редица европейски държави заниманията с кино в училище са важна част от учебния процес, тъй като възпитават ценности и умения от фундаментално значение за младите хора: естетическа интелигентност, възможност за себеизразяване, креативност, приобщаване на всички ученици към образователния процес, толерантност, опознаване на Другия. Киното е най-лесният медиум за изграждане на връзки между хората. Прожекцията е среща не само с автора, но и с другите от публиката. Чрез киното най-лесно може да усетим как живеят ученици на същата възраст в Сенегал или Иран.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg