Ние не произвеждаме медали, а хора, казва Ева Божурова – ръководител на олимпийския ни отбор по астрономия от 25 години
Зина СОКОЛОВА
За първи път интересът ѝ към физиката е привлечен от нейния преподавател по този предмет в седми клас. При него не минавал и час без опит. През лятото на седми за осми клас след изпитите за Математическата гимназия тя заминава с родителите си в с. Камен бряг. Настаняват се в селска къща. Ева е взела със себе си звездна карта, публикувана в тогавашния в. „Септемврийче“.
„Докато другите вечеряха, излязох на двора – спомня си Ева Божурова. – Не бях виждала никога толкова много звезди, защото в селото нямаше улични лампи, които да пречат. Почнах да търся съзвездията, не познавах нито едно. Първо намерих Касиопея, което е с много лесна фигура. После в някакво трескаво състояние започнах да откривам и другите звезди, да ги свързвам една с друга. Накрая отидох при баща ми и му казах, че искам да се занимавам с това.“
Записват я в кръжок във Варненската обсерватория, която след години се превръща в неин втори дом. Повечето ѝ колеги са бивши кръжочници като нея. Смята себе си за щастлив човек в професионално отношение, тъй като се занимава точно с това, което обича – астрономията и децата.
Националната олимпиада по астрономия в България е организирана по инициатива на Варненската обсерватория. През 1997 г. екипът ѝ разбира, че вече от две години има международна олимпиада. И решава да организира национална, за да може чрез нея да се подготви отбор за международната. Решават тя да се провежда в три кръга – общински, областен, национален, плюс един подборен. Най-добрите деца на националния кръг ги канят на лагер за интензивна подготовка.
В края на лагера се провежда четвърти подборен кръг за окончателно формиране на отбора.
„В организацията за Международна олимпиада по астрономия ми харесва това, че в нея има една особена атмосфера – подчертава Божурова. – Основната идея е не да се положат всички усилия, за да се подготвят петима суперталантливи ученици, които да участват в националния отбор. Олимпиадата е стимул за по-добро астрономическо образование на колкото се може повече деца в цялата страна. Нашите ученици основно се подготвят в кръжоци към астрономическите обсерватории, но също и от учители ентусиасти, които в отделни училища организират извънкласни занимания. В устава на нашата олимпиада е записано, че тя има за цел да насърчава такива извънкласни форми, тъй като по-голямата част от учебния материал, върху който са задачите по астрономия, не се изучава в училище. И за своята подготовка децата разчитат на извънкласни занимания. Аз съм член на групата, която съставя задачите за всичките четири кръга на националната олимпиада, заедно с моите колеги Захари Дончев от Института по астрономия на БАН и по-младите наши възпитаници, бивши участници в олимпиадата, Александър Куртенков от Института по астрономия и Никола Каравасилев, който е редактор на научното списание „Обучение по природни науки и върхови технологии“ на Национално издателство „Аз-буки“.“
Когато съставят задачите за подготовка на децата, Ева Божурова и нейните колеги наблягат върху това да коригират погрешната представа на повечето хора, че с точни науки се занимават някакви сухари и неемоционални хора, които мислят само за формули. „Навсякъде се опитвам да обяснявам, че когато човек харесва някаква точна наука, връзката му с нея, колкото и парадоксално да звучи, е преди всичко емоционална – категорична е тя. – Самият Айнщайн е казал, че най-ценната способност, с която ни е дарила природата, е способността да се удивляваме. Девизът на един учител по физика трябва да бъде: „Удивлявай!“. На всяка крачка, с всичко възможно! Ако не стигнеш до емоциите на децата, няма да ги привлечеш към тази наука!“
Задачите за олимпиадата, които съставят ръководителите на отборите, са със своеобразен стил.
В много от тях има приказен сюжет. Например герои в задачите са принцеси, извънземни същества. Самите участници в олимпиадата са поканени да си се представят в ролята на космонавти изследователи на далечна станция на Юпитер или на астрономи, които работят на най-големите телескопи в света. Задачите са съставени така, че да бъдат насочени пряко към децата. Например да изчислят нещо, което ги засяга – като своята възраст в дни. За да научат по-малките участници колко дни има в различните месеци на годината, те трябва да изчислят колко дни са минали от раждането им досега. Ева Божурова е имала ученици, които я черпели с бонбони за 5000-я ден от живота си. Това съответства на възраст малко повече от 13 години и 8 месеца.
В задачите участват шеговити герои, към тях има и забавни картинки, закачки. Важно е, когато децата прочетат задачата, да се усмихнат.
„Никога не трябва да забравяме, че имаме работа с деца. По този начин ги стимулираме и те виждат, че светът на астрономията е вълшебен – подчертава Ева Божурова. – Особено интересно е да им разкриеш красотата в една формула. Ако човек вникне добре с мисълта си във формулите, ще види, че в тях е заключено невероятно изящество. И това също е въздействие върху емоциите. Никога не бива да забравяме, че олимпиадата е стимул, средство за насърчаване придобиването на повече знания. Тя не е самоцел. Обичам да повтарям на моите млади колеги, които готвят деца за олимпиадата, че ние не произвеждаме медали. Ние произвеждаме хора. Променяме съдби и това е страшно отговорно. Не са толкова много хората, които се интересуват професионално от астрономия на този свят. Но можем да кажем, че на онези от нашите възпитаници, които са станали астрономи, по някакъв начин сме променили съдбата. Това е много важно и е голямо удовлетворение за един преподавател. Особено когато учениците му го надминат. Радваме се, когато се виждаме с наши бивши възпитаници, станали професори – за съжаление, голяма част от тях са в чужбина. Изключително приятно ни е, когато те ни разказват за новости в астрономията.“
Другото положително нещо в Международната олимпиада по астрономия е, че тя е за две възрастови групи: от 14 до 16 години е младшата възраст, а от 16 до 18 години – старшата. Това позволява на ученици от седми клас да участват в нея. Нещо повече, възпитаници на Варненската обсерватория, участвали в Международната олимпиада по астрономия като седмокласници и осмокласници, като пораснат, се оказват добре подготвени за отборите за Международната олимпиада по физика например. И там също печелят награди.
„Не обичаме да настройваме децата твърде състезателно, тъй като една олимпиада по наука не е спорт – казва Божурова. – Повтарям им, че ако отидат на международна олимпиада, самото участие в нея им е награда. През 2000 г. ръководителят на корейския отбор, който участваше тогава за първи път в олимпиадата, в един разговор ми каза, че не е знаел, че има наблюдателен тур, и неговите деца не са подготвени. И тъй като има два дни за пренастройване, за преодоляване на часовите разлики, в една от тези вечери казах на нашия отбор, че ще отидем при корейчетата да им помогнем. Така всяко българче хвана по едно корейче и почна да му показва съзвездия. Никой не каза и дума за това, че те са ни конкуренция. Звездите са много по-високо от всички тези неща и за мен това е най-важното. Това е по-ценно и от най-златния медал. На Международната олимпиада по астрономия България е уважавана сила и това ме изпълва с особена гордост и удоволствие.“
„От астрономия се интересуват практически всички хора на земята – убедена е Ева Божурова. – Тя е и най-демократичната от природните науки, защото обектът на нейното изследване – звездите, са над всички нас. И през вековете специално към астрономията съществен принос и важни открития са правели любители астрономи. Те са се занимавали с това по свое собствено желание. Уилям Хершел – един от най-знаменитите астрономи, живял през XVIII век, не само е направил много важни открития – като планетата Уран, инфрачервените лъчи, множество галактики и мъглявини и т.н., но сам е конструирал и строил своите телескопи. Всичко това е правил като любител, по професия е бил музикант. И сега хиляди хора по света си купуват телескопи и в свободното си време вършат наблюдения и изпращат получените данни в професионални астрономически институции. Техните усилия допринасят съществено за развитието на астрономията. Говорила съм с мои колеги физици. Голямата част от тях са ми признавали, че първото нещо, което ги е привлякло към физиката, е била астрономията. Моята теория е, че всички се интересуват от астрономия, но професионално с нея се занимават само достатъчно лудите.“
Ева Божурова е старши учител в Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ – Варна, където работи вече 36 години. От 25 години е ръководител на българските олимпийски отбори по астрономия. Завършила е физика в Софийския университет, където от 8 години чете лекции по астрономия на студенти, бъдещи учители по физика в катедрата „Методика на обучението по физика и астрономия“.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg