Ново българско училище „Канатица“ отваря наесен врати в швейцарския град Веве
Тони КИРИЛОВА
Българо-швейцарската асоциация „Канатица“, създадена преди година, за да съхранява и разпространява българския език и култура, учредява и българско училище, което ще отвори врати през септември в град Веве край Лозана.
„Организирахме родителска среща и въпреки че записването на децата ще продължи до края на август, очакваме да стартираме с около 20 деца – казва пред „Аз-буки“
Теодора Попчева-Зюфре, председател на българо-швейцарската асоциация „Канатица“ и ръководител на едноименното училище. – Учебните занимания ще се провеждат в събота в училището във Веве, което е за начален и предгимназиален курс. Департаментът по образование ни предоставя две стаи от него. Ще започнем с двама учители с педагогическа правоспособност – един за
предучилищната група и началния курс, а вторият ще поеме по-големите, които ще изучават не само български език, а и история и география. Учебният план е изготвен според изискванията на МОН.“
Децата са на възраст от 4 – 5 до 16 години и са от български или смесени семейства от Лозана, Нион, Морж, Монтрьо, Веве, Лютри, Вилньов, Мартини и др. Те ще бъдат разпределени в предучилищна, начална и напреднала група. Училището ще предлага присъствена форма на обучение, както и смесена с частично присъствие и изцяло дистанционна в случай на пандемии и невъзможност за посещения. Обучението ще се осъществява чрез учебници, учебни помагала и пособия, одобрени от МОН. Предвижда се учителите да подготвят допълнително по български език и литература и кандидат-студенти за прием в български висши училища.
„Към асоциация „Канатица“ имаме фолклорен ансамбъл, но идеята е в училището да има и група за народни танци. Част от мероприятията на Асоциацията, които са предназначени за деца, ще бъдат организирани от самото училище – обяснява Теодора Попчева-Зюфре. – Предвиждаме към школото да има и различни ателиета, свързани с традиционните български празници, като Деня на народните будители и 24 май.“
Повече от 40 именити българи подкрепят създаването на Асоциацията през миналата година. Една от целите ѝ е учредяването на българско училище в района на Лозана и година по-късно то вече е факт.
„Отдавна имахме идея за тази асоциация, но динамиката тук е доста голяма, все не ни оставаше време – споделя моята събеседничка. – Доволни сме, че го направихме, защото, колкото и да сме заети, колкото и да ни харесва Швейцария, колкото и да са решени социалните проблеми тук, в една част от сърцето ни винаги е България. И за да не остава тази част празна от съдържание, сега я запълваме с родна култура и фолклор и по такъв начин донесохме България тук. Доказахме на практика, че България е там, където има и един българин. Въпреки че децата ни не говорят много добре български, а някакъв смешен език, особено при смесените бракове, когато се срещнат с фолклора, някак си възкръсва българското у тях. Не знам дали това е някаква генетична памет, или нещо друго, обаче се събужда националното самосъзнание, потулено в швейцарския бит, образование и култура, и се получава нещо много красиво.“
Асоциацията е създадена преди всичко с цел да съхранява родния език, да разпространява българската култура и традиции и да ги предава на децата. От своето учредяване през юни 2021 г. досега тя реализира всеки месец културни и социални събития, като концерти, представления и т.н. Още преди създаването на училището по Великден във Веве организират работилничка за боядисване на яйца по автентична българска традиция. В нея се включват български и украински деца и с интерес усвояват различни техники за боядисване на яйцата.
Защо „Канатица“? „Защото много ни допадна символиката на термина. Тази приемственост между поколенията и предаването на традиции и култура. Самата канатица, като форма, е магическото предаване на крилете на традиция, род, семейство и т.н. Символът е много древен, но ни харесва, защото е обобщаващ образ на нашите идеи, които заложихме при създаването на Асоциацията“, разказва Теодора Попчева-Зюфре. И добавя, че знае, че ще бъде трудно с българското училище в началото. Но „щастието е в зора – има ли зор, има и щастие, така че полагаме основите и имаме куража да продължим“.
Канатицата е универсален символ, който в продължение на над седем хиляди години се е разпространил в различни краища на Земята, без значение на религия и държавно устройство. Най-рано датираното такова изображение е открито върху глинен съд в Мала Азия – около 5300 години пр.н.е.
Визуалното изображение на канатицата наподобява панделка. Това са два огледални триъгълника, които се докосват при върха на катетите.
Почти навсякъде по света фигурата символизира безкрайност и вечен живот. Смисълът ѝ е бил да предпазва от зли сили и негативни влияния, а елементите Ӝ носят идеята за щастие и благоденствие на притежателя ѝ.
Канатицата се среща върху предмети от бита и тъкани, които човек лесно може да пренесе със себе си. Много редки са случаите, в които има намерени символи на канатица върху неподвижни обекти.
В България наименованието канатица може да се преведе като „криле“, „криле на…“. Символ е на щастие, дълголетие и защита от зли сили.
В килимите на Балканите, в Близкия изток и Кавказ фигурата често се изобразява около друга, известна като „дървото на живота“. Ярък пример за това са чипровските килими.
В българската традиция канатицата се нарича за семейството. Свързва се със съюза между мъжкото и женското начало. Свързването на върховете на двата триъгълника създава поколението. Появата на това поколение се изобразява с поставянето на два по-малки странични триъгълника, които се добавят до тези на така наречения елемент „сватба“.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg