Без книга не може

Зина СОКОЛОВА

„Детенце хубаво, пиленце любаво! Къде под мишница с таз малка книжица? Отивам, бабичко, макар и слабичко, книга да се уча, добро да сполуча.“
Около 15 септември всяка година се сещаме за известното стихотворение на народния поет, написано с толкова любов. И ако някой си мисли, че тези две кратки четиристишия на Вазов са демоде, със сигурност се лъже.
Четенето на книги продължава да е един от показателите за грамотността на всеки и на обществото, като цяло. Според социологическо проучване профилът на редовните читатели показва, че това са хора висшисти, жители на големите градски центрове и столицата, упражняващи свободни професии и служители с високи доходи. На другия полюс са нечетящите, които са главно с основно образование, упражняващи неквалифициран труд, живеещи в малки населени места и с ниски доходи. 38% от българите не са прочели нито една книга през последната година и този процент нараства.
Четенето от дигитален носител настига това на хартиен, особено при младите. Притеснително е, че при три четвърти от тях четенето в интернет е изместено от други занимания в мрежата – музика, филми, общуване с приятели. А четенето на книги е един от най-добрите начини за развиване на въображението, творческия потенциал и нестандартното мислене на всеки човек. Качества, които ще бъдат в основата на новите професии на дигиталното бъдеще, сочат експертите.
Те са и предпоставка за сполуката, която пожелава поетът. Затова е добре днешните деца да овладяват не само дигитални умения, но да трупат заглавия на прочетени от тях книги. Защото и мишката не може без книжката.

Свързани статии:

По-рано е по-добре Да цениш себе си Отговорност Светлина в тунела