Деляна ЛУКОВА
Фамилните имена в българския език, мотивирани от названия на професии и занаяти. С тяхното проучване се заемат пловдивските десетокласници от МГ „Акад. Кирил Попов“ Катерина Прончева и Велислав Борисов. Те са събрали и анализирали над 1500 фамилии. А изследователският им проект ги направи за пета поредна година победители в област „Хуманитарни и обществени науки“ на IX научна сесия на Ученическия институт на БАН. Проучването е ръководено от преподавателя по български език и литература Невена Ичевска. Предходните им разработки са свързани с названията за облекло в речника на Найден Геров, с Иван Богоров и изграждането на българския книжовен език. Още като петокласници се представят с проекта „Фразеологични словосъчетания, свързани с части от човешкото тяло“.
Младите изследователи обясняват, че съществуващите у нас фамилии са доста разнообразни и най-често са мотивирани от: лични имена (Йорданов), названия, свързани с професии (Даскалов), занаяти (Абаджиев), култура (Газетаров), религия (Попов), бит (Сайбиев – добър стопанин), качества на характера (Айнаджиев – хитрец), физиология (Пелтеков), населени места (Калоферов), социално положение (Чорбаджийски), история (Комитов), изкуство (Гайдаров), флора (Върбанов), фауна (Гълъбов) и др. Групата, която избират за изследване, е най-многобройната сред гореспоменатите, уточняват те.
На въпрос защо е насочила учениците към тази тема, преподавателят Невена Ичевска обяснява, че фамилните имена са ключ към бита, социалния живот и материалната култура на някогашния българин. Освен това чрез изучаването на избраната група фамилии могат да се „възкресят“ редица думи, изчезнали от речника на съвременния български език – най-вече названия на традиционни български занаяти, несъществуващи днес, както и значението на много фамилни имена.
Оказва се, че според изследването на Марчин Киура – полски специалист по компютърни науки, и най-популярните европейски фамилии също произлизат от професия или занаят, упражняван от родоначалника на семейството – ковач, мелничар, поп, хлебар, рибар, т.е. става дума за един универсален процес.
Тезата на гимназистите е, че в наше време семантиката на доста от тези фамилии е неизвестна за носителите им. Доказват го чрез проведена анкета, в която участват
92 души на възраст от 14 до 82 години. Анкетата се състои от 10 въпроса. Всеки от тях съдържа името на известна българска личност, занаята или професията, стоящи зад съответната фамилия, и 4 възможни отговора, един от които верен. Ясно се откроява зависимостта между възрастта на анкетираните и знанията им по темата. 65% от отговорите, доказващи познания, се оказват в групите 44 – 60 години и 61 – 82 години. Останалите отговори от същата категория, получени от другите две възрастови групи, са по-скоро изключения. „Впечатление правят и единични думи, оцелели в речника на българина до днес. Такива са вапцар и куюмджия, като съответно 72% и 55% от участвалите са познали значението им. Вапцар се отличава с най-висока успеваемост, което може да се обясни с употребата на негови сродни думи във фразеологизми – като например „Сега я вапсахме“, пояснява Ичевска.
Общата картина обаче показва масовото непознаване на думите, мотивиращи произхода на изследваните фамилии, и постепенното им преминаване в пасивната лексика на езика. Това несъмнено създава трудности пред младото поколение – например, когато се сблъсква с литературни произведения, писани преди векове.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg