Проф. Сашо Пенов, министър на образованието и науката: Готови са проектите за промяна на учебните програми

С разработвания Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите се предвиждат специфични мерки за укрепване и увеличаване на човешкия потенциал в науката

Интервюто взе
Стоян СТОЯНОВ

Г-н министър, каква е равносметката на МОН за отиващата си 2022 г. и кои са първостепенните задачи за новата 2023 година?
– Радвам се, че първата задача, която си поставихме с екипа при идването ни в Министерството на образованието и науката, успяхме да я изпълним и новата учебна година започна навреме, присъствено и без проблеми. Другият ни приоритет, върху който се фокусирахме, е връщането на деца и ученици в образователната система. Регионалните управления на образованието вече имат по-добра връзка с ГРАО и МВР и могат по-ефективно да осъществяват дейността си по откриване на необхванатите от образователната система деца и ученици. В резултат на общите ни усилия се увеличи и броят на върнатите в образователната система, като той надхвърля 10 000 за тази учебна година. Отделно инициирахме промени, които да позволят на всички ученици, спечелили медали от международни олимпиади, да получават стипендии от 2023 г.
През годината започнаха и процеси за реформите, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост. Изготвена е и последващата оценка на въздействието на Закона за професионалното образование и обучение. През 2023 г. акцентът в тази област ще е върху оптимизиране на нормативната уредба, включително на системата на квалификациите, разширяване обхвата на дуалното обучение, развиване на устойчиви партньорства между училищата и предприятията, развитие на уменията и ученето през целия живот и др.
Приключиха част от стартиралите през 2018 г. национални научни програми в приоритетни научни области и същевременно започна изпълнението на нови. От тази година за първи път от близо десетгодишен период държавните висши училища получават с 5 млн. лв.
повече за научна и художественотворческа дейност. Обнови се и списъкът на изследователските висши училища в България, като броят им се увеличи от 7 на 10. Одобрена е Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация и т.н.

– На първо четене в Народното събрание бе одобрено осигуряването на безплатни учебници за всички ученици до XII клас. Каква е позицията на МОН? Имате ли разчети колко би струвало това и кога реално може да стане факт?
– Знаете, че тези промени в училищния закон са инициирани от народни представители и е въпрос на законодателна целесъобразност дали, какъв вид учебници и откога ще се осигуряват безплатно.
Предложението ще допринесе за равен достъп до образование, до по-пълно обхващане на учениците в образователната система и повишаване качеството на училищното образование. Но все пак трябва да сме наясно, че остават още много въпроси, на които трябва да се потърси решение. Например кои учебници да са безплатни – дали само за придобиване на общообразователна подготовка, дали само хартиените учебници. А как се решава въпросът с учебниците, по които се обучават твърде ограничен кръг ученици и затова няма интерес към внасяне за одобряване на такива, и т.н. Така направеното предложение за изменение на Закона не дава отговор на тези въпроси.
Отделно и съвсем очаквано, след като се изясни кои точно учебници ще са безплатни, ще е необходимо и технологично време за тяхното отпечатване и разпространение. Искам да подчертая, че към настоящия момент не по всички учебни предмети от профилираната подготовка има одобрени учебници, тъй като в откритите процедури нито един вносител не е подал документи за участие.
Ако необходимият финансов ресурс, който по наши груби сметки възлиза на малко над 80 млн. лв.,
бъде осигурен, трябва да се реши въпросът и с влизането в сила на тази разпоредба за учебната 2023/2024 г. Смятам, че той трябва да се обсъди в по-широк кръг с всички страни, участващи в този процес, включително и с издателствата, които имат одобрени учебници и учебни комплекти.

– Докъде стигна прегледът на учебните програми и какво следва във времето? И откога биха влезли промени в тях?
– Може да се каже, че прегледът на учебните програми по общообразователните предмети за класовете от I до X стигна до финалната права. След приключването на първия етап, в резултат на който МОН публикува доклад от дейността на работните групи от учители с предложения за промени и актуализация, в прегледа се включиха и специалисти по методика на обучението от висши училища, психолози, експерти от различни заинтересовани министерства.
Експертите по предмети в МОН вече са обобщили всички становища и са готови с проекти за промяна на учебните програми по предметите и в класовете, където това е преценено като необходимо. Интерес към предварително запознаване с предложените промени изразиха и отделни народни представители от Комисията по образование и наука и това ще стане в оставащите работни дни до края на годината.
Следващата стъпка е оповестяването на проектите за изменение на учебни програми за обществени консултации. В зависимост от пос-
тъпилите и съответно приетите предложения може да се определи моментът за влизане в сила на всяка отделна програма. Възможно е да се наложи постъпателно прилагане – например при разместването на тема и понятия между класовете или етапите или пък промяна в одобрените учебници.

– Преди началото на отоплителния сезон се чуха множество опасения, че може да се стигне до дървени ваканции заради нарасналите цени на енергоносителите. Как се справят към момента образователните институции и има ли такива, които се нуждаят от допълнителна подкрепа?
– Преди началото на учебната година проучихме готовността на институциите за отоплителния сезон, както и прогнозната стойност на отоплението съобразно цените на горивата. След обобщаване на информацията се установи, че 98% от образователните институции са декларирали готовността си за осигуряване отоплителния сезон 2022/2023 г. Към този момент няма нещо, което да ни притеснява и да ни кара да мислим, че може да бъде прекъснат присъственият учебен процес.
Усилията на всички ни са насочени към осигуряване на присъствено обучение, защото знаете, че затварянето на институциите в системата на предучилищното и училищното образование не само лишава децата и учениците от достъп до качествено образование и обучение, но и влияе върху тяхното психично здраве, увеличава риска от отпадане от образователната система, води до социална изолация.
Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и последвалата актуализация през юли издръжката на институциите, включена в стандартите за делегираните от държавата дейности, беше увеличена и се предоставиха допълнителни средства. Отделно от 1 април издръжката на общинските детски градини е поета от държавния бюджет.
Работим съвместно с ръководствата на образователните институции, РУО и общините, като към началото на отоплителния сезон проблемите, свързани с ремонтни дейности на отоплителни инсталации, преминаване към друг вид гориво и т.н., на този етап са разрешени.

– На какъв етап се намира разговорът за консолидацията на висши училища?
– Темата не е част от настоящия дневен ред на Министерството на образованието и науката, въпреки че това е процес, заложен в Стратегията за развитие на висшето образование.
Идеята на предложената през юли 2022 г. Концепция за промени в Закона за висшето образование за обединяване на висши училища е осигуряването на възможност за качествено нов подход по отношение на сът-рудничеството и реализацията на отделните институции. В същото време, според мен, този въпрос е в рамките на академичната автономия и на способността на висшите училища да правят анализи на собствената си структура и съответно да проявяват гъвкавост и предприемчивост, като използват възможностите, които Законът им дава.

– Какви мерки са необходими, за да може науката да се превръща в иновации? Преди време обявихте, че се подготвя нов законопроект за научните изследвания и иновациите.
– Работата по проекта на Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите е в ход. Целта на законопроекта е да се определят принципите и механизмите на провеждане на държавната политика за насърчаване на научните изследвания, иновациите и трансфера на знания и технологии и развитието на научноизследователския и иновационния потенциал в страната. Чрез закона ще се уредят също новите условия за постигане на устойчиво финансиране на науката и иновациите в страната.
Предвижда се въвеждането на дългосрочни договори с научноизследователските висши училища и водещите научни организации в България. В рамките на устойчивото финансиране се предвиждат и специфични мерки за укрепване и увеличаване на човешкия потенциал в науката, защото по брой учени сред работещите българи вече изоставаме сериозно. Предстои да се регламентират и нови функции на Фонд „Научни изследвания“ и Фонд „Иновации“, като двата фонда се укрепят и развият на базата на одобрявани от Министерския съвет дългогодишни рамкови програми за научни изследвания и иновации. Има идеи и за по-тясно обвързване на двата фонда за преливане на готови продукти от науката към развоя и внедряването в практиката.

– Какво бихте пожелали на всички участници в образователната система за новата година?
– На първо място, искам да им благодаря за всекидневната работа и усилия, които полагат, и да им пожелая една спокойна и изпълнена с позитивни новини и събития 2023 година.

Свързани статии:

Доц. Петя Трифонова от Геомагнитната служба на НИГГГ – БАН: Небесни фойерверки по Коледа ще радват жителите на полярните о бласти Димитър Асенов – директор на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти: Кризата е възможност и за развитие Мария Габриел – комисар по иновации, научни изследвания, култура, образ ование и младеж в ЕК*: „Еразъм+“ е двигател на образованието на бъдещето Иван Попов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“: Ако не планираме добре, всъщност планираме да се провалим