И нека силата бъде с теб...

Синът ми беше на 4 или 5 години, когато го снимах с домашната камера, и убедена, че знам отговора, го попитах смело: „Кажи сега, какъв искаш да станеш, като пораснеш?“. Отговорът, който получих и остана запечатан на лентата, се различаваше от моите очаквания. „Дарт Вейдър!“, отговори категорично той и погледна в обектива.
20 години по-късно задавам същия въпрос, но не на сина си, а на най-големия фен на „Междузвездни войни“ в България. „Какъв искаше да станеш, когато пораснеш?“, питам, затаила дъх, трийсет и няколко годишния Данаил Найденов. И подозирам, направо съм убедена, какво ще чуя. „Дарт Вейдър“ – казва спокойно той.
И ето ме сега при един истински Вейдър. Пристигнала съм с въпросите си и искам да узная всичко. Заради мрака и светлината, доброто и злото, които се размиват едно в друго, превръщат се в пепел и се възраждат отново и отново, за да ни накарат да не спираме да търсим мястото си във Вселената. Защото това е Пътят и Силата е с нас.

Колекционерството възпитава търпение и отдаденост, учи и на финансова култура

Всички мъже искаме да сме Дарт Вейдър – обяснява Данаил. – Вейдър е онова, което един мъж трябва да бъде – непреклонен и безкомпромисен в работата си и едновременно с това поставя любовта и семейството си на първо място.“
Отговорът напълно ме удовлетворява.

А съучениците на второкласника Дани от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Ботевград вече знаят кой е неговият баща. Данаил посещава класа на големия си син, за да разкаже за своето хоби и да доближи света на космическата сага „Междузвездни войни“ до децата. Срещата с децата е част от инициативата „Седмица на бащата“ и можете да си представите с какъв интерес са го слушали. Още повече че им носи някои от знаменитите артикули на сагата. А те са част от огромната му колекция. За да я събере на едно място, създава „Къщата на Вейдър“. Ако занесете нещо лицензирано, което да я обогати, обещава, че ще ви отвори вратите да я разгледате.
Най-емоционалният и напълно отдаден фен на филмовата космическа поредица в България има двама синове и създава ежедневно съдържание за Instagram и Bluesky на най-големия сайт в света – Star Wars News Net. Казва, че учителят Йода е необходимата мъдрост, но неговият най-добър учител е съпругата му Таня. Живее за хубавите моменти и му се иска да стават все повече. Именно това го мотивира да не спира да харесва толкова много космическата поредица от филми, сериали, книги, комикси, видеоигри и продукти и да увеличава непрекъснато богатата си колекция.

Хобито го е научило да комуникира и да бъде приятел с много и различни хора, пръснати из целия свят – Съединените щати, Испания, Англия, Австралия.
В един януарски студ през 1996 г. гледа по телевизията „Нова надежда“ и завинаги се влюбва в „Междузвездни войни“.
„Киното е любов, следователно магия – разказва за „Аз-буки“ Данаил. – Вкъщи се гледаха много филми и нямаше как да не бъда част от това занимание. Като дете се увличах по различното и това ми помогна да израсна като почитател на Сагата във времена, в които интернет почти нямаше, магазините бяха празни, а английският език беше все още недостъпен за младия ми тогава мозък. „Междузвездни войни“ стана причина впоследствие да науча езика, за да мога да чета онлайн за различните персонажи и събития.“

С появата си през 70-те поредицата Star Wars се превръща в попкултурен феномен и повлиява на няколко поколения. Данаил се възхищава на режисьора Джордж Лукас, създал преди десетилетия технологии и уцелил периода, в който вече улегналите и изтрезнели хипита имат нужда от нещо, което да поддържа духа им жив. Като човек от техния свят, той успешно им продава аудиовизуална магия, а междувременно е приготвил и играчки за децата им. От друга страна, историята на филма е лесно смилаема и достъпна.

„Лукас е мечтател, новатор и бунтовник – казва Данаил. – Много харесвам бунта срещу авторитетите, той е задължителна част от израстването. Бунтът на Лукас, изправил се сам срещу тогавашните киностудия, е гениалният стратегически ход, създал попкултурата такава, каквато я познаваме днес. Освен това е гениален маркетолог и изключително добър продавач не само на мечти, но и на продукти. За мен той е режисьор, който стои достойно до съвременниците си Стивън Спилбърг, Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола.“

След премиерата на първия Star Wars през 1977 дядовци правят от внуците си фенове, бащи нямат търпение да покажат филмите на невръстните си деца, а във въздуха се носи музиката на Джон Уилямс. Магията е факт и според Данаил няма друга филмова поредица, музикален изпълнител или литературна творба, която едновременно да обединява и да разделя поколенията. Почитателите се вманиачават във възхвалата, а критиците – в упреци и нападки. Но както в самия филм
доброто и злото се преливат едно в друго, променят се заедно и се допълват, така и в реалността изкуството ни провокира да търсим баланса и хармонията. „Които ни водят към вътрешния мир“, допълва Данаил и не вижда проблем, ако откриваме аналогии между сюжетите на филмите от поредицата и съвремието ни.
„Живеем в изключително динамичен свят и всеки може да открие своя бунт или император, към когото да се присъедини – казва той. – Хората сме различни и заради това сме невероятни. От особена важност е да уважаваме избора на околните, дори този избор да влиза в колизия с нашите собствени разбирания.“

На това учи и двете си момчета и с радост установява, че по време на срещата с класа на големия си син второкласниците успешно интерпретират отношението към различния избор. „Харесвам технологичната част от днешния свят – признава Найденов, – но категорично не одобрявам неолибералната. Смятам, че е нужна много сериозна промяна в разбиранията за базисни ценности, с които медиите на Запад изключително успешно променят мисленето на новите поколения. Всяка крайност е вредна и го виждаме ежедневно. А т.нар. „кенсъл култура“ се превръща в бич, сравним с болест, по-жестока като отношение и по-пандемична като разпространение от последния ни сблъсък с новия вирус.“

Данаил признава, че завижда на младите, защото имат всичко, което неговото поколение е мечтало да притежава. Държат света в смартфоните си. Не им се налага да губят време в безцелно издирване. Могат много повече да пътуват и много повече да се забавляват. Като колекционер и голям фен на „Междузвездни войни“, Данаил отива тази година в Лондон и празнува заедно с многобройните фенове на Star Wars по света страстта към знаменитата филмова сага.
„Не очаквах, че ще видя на едно място чак толкова много хора, отдадени изцяло на една идея – споделя той преживяването си на Star Wars Celebration. – Отидох с идеята да си набавя нови артикули за колекцията, както и направих. Но успях не само да видя много от актьорите, режисьорите и писателите, а и направих страхотни запознанства с фенове от целия свят. Моето друго хоби е да „колекционирам“ държави, и обожавам да пътувам. И преди това събитие съм бил в Лондон, но сега целият град носеше духа на Star Wars – от „Хийтроу“ през „Лестър Скуеър“ до „Ексел Сентър“ и обратно. И най-интересното е, че се върнах променен. Някои тъмни черти на характера ми просто изчезнаха и няма как да не бъда доволен.“

„Къщата на Вейдър“, която с времето придобива облик на музей, очаква следващото си попълнение. В социалните мрежи Данаил радва своите последователи, като им показва новите артикули. В Къщата ходи, за да си почива, да се среща с приятели и да се забавлява. Уточнява, че най-ценните му придобивки имат сантиментална стойност, а най-скъп му е оцветеният от големия му син гипсов дроид.
„Моментът на „натрупване“ отсъства – споделя Найденов. – За всеки артикул мога да кажа откъде е, защо и как се е озовал при мен. Колекционирането не трябва да бъде само финансово измеримо, а да носи и емоция.“
И тъй като „фен“ за Данаил означава обич, той не се възприема като маниак. Освен ако да си вманиачен в нещо, не е част от професионализма. От галактиката на

„Междузвездни войни“ книгата, която обожава от детските си години, е „Силата“ на Дейв Уолвъртън. Тя е първата, която чете по темата, и днес гордо стои в библиотеката му. Изпитва обаче сантимент и към „Три повести за Карлсон“, защото е любимата му книга от детството. Носи му хубави спомени и все още от време на време я препрочита.

„Съветвам децата само за едно – казва Данаил – никога да не гасят искрата, която гори у тях. Няма значение дали тази искра е с колекционерски пламък, дали е спорт, литература, музика. Няма значение дали околният свят поддържа тази искра, или се опитва да я загаси с недалновидността си – важното е децата сами да поддържат постоянно огъня. Конкретно за колекционирането, бих им казал, че то възпитава търпение и отдаденост, но и учи на финансова култура на малко по-високо равнище от това да спестяват парите си от закуски. А концепцията за бъдещата стойност на парите е неделима част от задължителните базови познания по финанси, наред с инвестирането в акции и активи, и тя ще им бъде необходима.“
И сякаш придобила след разговора си с Данаил убеждението, че след близостта му до Ситския лорд, до света на Империята и този на Републиката, до Люк Скайуокър и Мандалорианеца знае със сигурност повече от мен за Вселената, го питам: „Това ли е Пътят?“.
„Пътят сме ние и децата ни след нас – отговаря той. –
А Силата е вътре в нас, навсякъде около нас и ни свързва в неделимо цяло.“