За да получиш, трябва първо да дадеш нещо от себе си

Хореограф маестро-академик Евгений Вучков е ръководител на Танцова формация „Нова генерация“ към сдружение „Вдъхновени“ в Кюстендил и член на Управителния съвет на Съюза на организациите на любителското изкуство.

Животът му е обвързан с фолклора още от ранна възраст. Баща му Никола Вучков е ръководител на държавния ансамбъл „Струма“.

След години на лутане в частния сектор, работа в чужбина и скъсване с фолклора заради кризата в културата, настъпила след идването на демокрацията, хореографът решава, че фолклорът е неговото истинско призвание. Окончателно се прибира в България и избира Кюстендил за създаването на самодеен детски състав, който 13 години по-късно е сред най-разпознаваемите любителски състави за танцово изкуство.

Неуморим и напълно отдаден на фолклорното изкуство и на децата, които палят у него неподозирана искра, Евгений Вучков в интервю за „Аз-буки“.

„Роден съм в Пловдив, с което искрено се гордея“, заявява хореографът Евгений Вучков.

След VIII клас заминава за София да учи в хореографското училище, а след това постъпва в казарма в ансамбъла на Строителни войски с ръководител Кирил Харалампиев. Оттам кандидатства във Висшия музикално педагогически институт (в момента Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив) при проф. Кирил Дженев и едновременно с това е солист в държавен фолклорен ансамбъл „Тракия“.

„Един от най-хубавите ансамбли в България и до ден-днешен“, както самият той го определя.

„Учителят ми проф. Дженев беше човекът, който ме изгради като хореограф и творец, а Кирил Харалампиев ме формира като танцьор – да мога да различавам стиловете на всяка фолклорна област“, разказва хореографът.

След като завършва, се завръща към корените си в Кюстендил, където става главен хореограф на държавния ансамбъл „Струма“ под ръководството на баща си Никола Вучков. А когато баща му се пенсионира, става и

най-младият главен художествен ръководител на Ансамбъла.

Това продължава до идването на демокрацията, когато в България, по негови думи, се решава, че „фолклор и въобще култура не са нужни“. Много хора са съкратени, сред които попада и съставът на ансамбъл „Струма“. Настъпват тежки години за изкуството в България. Тогава и животът на Вучков поема в съвсем различна посока. Разказва, че дълги години се лута в частния сектор, за да може да изхрани семейството си, а за фолклор въобще не става и дума. Дори заминава да работи в чужбина. След време, връщайки се в България, хореографът решава, че фолклорът е най-важен за него и ще направи всичко възможно, за да се занимава с танцовото изкуство.

„Това съм учил и най-важното – това е моето хоби и професия“, казва той.

Отказва се от работата с професионалисти и започва да работи с деца.

Посвещава се на мисията да запали у тях любовта към фолклора. Но не подозира, че те ще запалят у него нова страст и искрица, която никога няма да угасне – чистата детска любов. Вече 13 години се занимава с деца, с учениците му са като едно голямо семейство.

„Какво повече от това мога да искам? Щастлив човек съм. За 13 години 146 награди – балкански шампиони, първенци, лауреати. Само мога да се гордея с тези деца.“

Освен ръководител на танцова формация Евгений Вучков е и член на Управителния съвет на Съюза на организациите на любителското изкуство  от учредяването му преди две години.

„Стартирахме заради кризата, причинена от ковид. В България има над 2,5 милиона души, занимаващи се с любителско изкуство. Когато започна пандемията,

единствено хората на изкуството бяха пренебрегнати.

Всички други професионални сектори продължаваха да работят под някаква форма, само ние бяхме напълно затворени. Затова се събрахме колеги, които се занимаваме с любителско изкуство и учредихме движение, което да спомага колективите в България да не спират дейността си – споделя хореографът. – По време на пандемията от нашия съюз единствено застанахме пред Министерството на образованието и науката, пред Министерския съвет и пред Министерството на здравеопазването и бихме тъпани. Стачкувахме само половин ден и бяхме приети и от министъра на здравеопазването, и от министъра на културата едновременно. Точно след три дни вратите се отвориха за всички, свързани с изкуство.“

Традицията продължава и след пандемията. От организацията се срещат с всеки нов министър и разговарят за подпомагане сферата на любителското изкуство.

„Подкрепа от държавата получаваме само когато я потърсим – разказва Вучков. – Както се казва, когато едно бебе плаче, тогава му се обръща и внимание. И ние на този принцип – отиваме, говорим и така се получават нещата.“

Освен това Съюзът на организациите на любителското изкуство дава парични награди на всеки, който е спечелил конкурс, плаща и семестриални такси на студенти.

„Не е огромна помощ, но все пак сме единствените, които го правят. Мислим за бъдещето, защото, когато си отидем, кой ще се занимава? В момента младите хора не искат да се занимават, искат пари. Но за да получиш, трябва първо да дадеш нещо от себе си – това е мотото ми.

Правим всичко възможно любителското изкуство да върви напред“,

споделя още той.

„Пари от кметствата и районите много трудно се отпускат, а един костюм струва 500 – 800 лв. – обяснява хореографът. – 50 деца, умножено по 800, кой би могъл да си го позволи в тази сфера? Затова чрез читалищата започнахме да правим проекти и в момента по проект имаме ушити 30 нови костюма за децата.“

Всички тези дейности и отдадеността му към изкуството не остават незабелязани. През февруари тази година Евгений Вучков получава

награда за цялостно творчество от Съюза на организациите на любителското изкуство,

връчена му от вицепрезидента на България.

Относно работата с деца и различията в поколенията хореографът споделя, че в началото е подхождал към всички възрасти еднакво, което е грешка, допускана и от други негови колеги.

„Сега ги деля на три поколения – до VII клас са едно поколение, до XII клас – друго, а студентите са съвсем различни. Изискванията към всяка група са коренно различни и именно на това ме научиха тези 13 години – казва Вучков. – В началото, докато свикна, отношението ми беше еднакво към всички, но не може да бъде така. Особено с деца в детската градина, към тях се изискват изключително много внимание и грижа. По-трудно ми е с малките, но пък работата се отплаща и резултатите са факт. Дори на последния конкурс именно те направиха фурор.“

Преди фестивал или важен конкурс хореографът разказва, че мобилизацията е изключително голяма. Когато се налага, децата се събират за репетиции дори всеки ден, защото знаят какво предстои и се отнасят с отговорност. „Нова генерация“ е сред малкото състави за любителско изкуство в България, които имат програма час и половина без прекъсване от всички фолклорни области.

Всяка година имат нов репертоар.

„Има състави, които не го сменят по 10 – 20 години. При нас се играе непрекъснато нещо ново. Работим с професионални композитори, които пишат за професионални държавни ансамбли“, гордее се хореографът.

Освен това съставът, ръководен от Вучков, всяка година организира годишен концерт в общинския театър на Кюстендил.

„Подготовката за следващия концерт започва веднага след като мине тазгодишният. Винаги има по два-три нови танца с нови костюми за всяка група, така че да има най-хубавото от старото и нещо ново, с което да зарадваме публиката. За Кюстендил годишният концерт е един малък празник“, разказва той.

Относно бъдещите си намерения и цели за състава, ръководителят споделя, че иска да минат на друго ниво – да получават повече покани за концерти, а не да участват в конкурси.

„Наградите вече не ме интересуват. По-важно ми е, че ни канят на концерти. Хората вече ни търсят като професионален ансамбъл. Достатъчно награди имаме, нямам какво повече да доказвам колко могат тези деца.

Искам да излизаме на концерти и в чужбина, за да се види какво богатство крие нашата страна.

Ще правя каквото мога в тази посока и никога не бих се отказал да бъда хореограф. Много е по-хубаво, отколкото работата с професионалисти“, завършва той.

За 13 години Танцова формация „Нова генерация“ – Кюстендил, под ръководството на Евгений Вучков печели над 146 награди. Сред тях – балкански шампиони, първенци, лауреати, много първи места, Grand Prix „Златен Орфей“ и др.

Точно 10 години след създаването си, „Нова генерация“ става балкански шампион. Именно тази цел си е поставил в самото начало ръководителят Евгений Вучков, знаейки, че успехът изисква време и много усилия, но неминуемо ще дойде.

10 поредни години печелят специални награди от Международния детски фестивал „Млади таланти“ към Националния дворец на децата, София – творческа ваканция „Хайде да творим заедно“. Ходят на лагери заедно с деца от цялата страна, опознават се помежду си и създават приятелства. Именно там забравят за телефоните и се учат на живия контакт.

Формацията има и заснети над 100 клипа за телевизия FenFolkTV.

Самодейният състав, събиращ малки и големи, популяризира и съхранява българския фолклор, сплотява децата и обединява любовта им към българския народен танц и техния ръководител.

Свързани статии:

Три добри практики и един урок Община Кюстендил дава стипендии за бъдещи медицински сестри и лекари Медицинско свидетелство за работа: кога и защо е необходимо? Рекорден брой диктовки за 24 май