Над 1000 ученици от цялата страна се включиха в тазгодишното издание на националния ученически конкурс „Моята паричка“. Инициативата се реализира за втора година и има за цел
да насърчи финансовата грамотност сред децата и семействата.
Организатор е платформата за финансова грамотност „Малкият шеф“ (The Little Chief) с подкрепата на „Джуниър ачийвмънт България“ (Junior Achievement Bulgaria).
Задачата пред участниците в категория до 12 г. е да измислят и нарисуват свой проект на банкнота от съществуваща или въображаема валута.
Всеки участник трябваше сам да измисли и изготви дизайна. И не само да нарисува картина, но и да реши кой да е изобразен на банкнотата, с какъв номинал да бъде тя, какви задължителни компоненти да включи, какви отличителни знаци и защитни елементи да има.
Учениците от 13 до 16 години трябваше да напишат есе по теми, свързани с парите и добрите финансови навици.
Конкурсът беше съпътстван с богато образователно съдържание и открити уроци в училищата, свързани с финансовата грамотност.
Надпреварата завърши с пъстра изложба на най-добрите рисунки от изпратените над 900 проекта за банкноти, както и най-интересните и запомнящи се цитати от 111-те есета, изпратени от учениците.
На специално събитие в началото на юни бяха обявени и наградени и победителите.
Общо 10 деца получиха отличия в двете категории на „Моята паричка 2024“ – медали, грамоти и специални награди от партньорите на конкурса „УниКредит Булбанк“, „Озон“, издателствата „Клевър бук“, „Керът“, „Сиела“ и „Фют“.
В унисон с целите на „Моята паричка“ да насърчава инициативността и предприемчивостта на децата водещи на церемонията бяха 8-годишната Карина и 14-годишният Кристиян.
Призьорите в категория „Рисунка“ получиха своите отличия от членовете на журито за рисунка:
Ирина Илиева – изпълнителен директор на „Джуниър ачийвмънт България“, Светла Костадинова – изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, Михаела Савова (Mika Sav) – художник, съосновател на Leader Class, образователна платформа, чрез която обучаващите се имат възможност да учат и да придобият опит от лидери в своята област, Ивайло Христов – визуален артист, старши графичен дизайнер в „УниКредит Булбанк“, Кристиян Костов – изпълнителен директор на „Дарик Диджитъл“ (Darik Digital).
Победителите в категория „Рисунка“
Победител на публиката: Кристияна Иванова, 10 г. от Русе
Първо място: Ава Билял, 11 г. от София
Второ място: Катрин Цветанова, 11 г. от Лом
Трето място: Божидар Атанасов, 11 г. от София
Специалната награда на „УниКредит Булбанк“: Петко Харбалиев, 8 г. от Бургас
Членове на журито за есе
са Емил Спахийски – директор на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“, Енея Георгиева – редактор във „Форбс България“ (Forbes Bulgaria), Темз Арабаджиева – автор на подкаста „Първа страница“ и маркетинг мениджър на „Сиела“.
В категория „Есе“ на конкурса „Моята паричка 2024“ участниците от 13 до 16 г. можеха да изберат да пишат по една от следните три теми:
„Най-големият провал е да не опиташ“ (цитат от Деби Фийлдс, Mrs. Fields Cookies)
„Много хора харчат пари, които не са изкарали, за неща, които не желаят, само за да впечатлят хора, които не харесват“ (цитат от Уил Роджърс)
„Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари“ (цитат от Харуки Мураками)
Победителите в категория „Есе“:
Първо място: Стефан Ступак, 14 г. от София
Второ място: Александра Младенова, 13 г. от Видин
Трето място: Десислава Желева, 14 г. от София
Специалната награда на „УниКредит Булбанк“: Андрея Бакалова, 16 г. от София
Специалната награда на издателство „Аз-буки“: Пресиян Андреев, 13 г. от Дряново
Категория есе – първо място
Стефан Ступак, 14 г., София
„Много хора харчат пари, които не са изкарали, за неща, които не желаят, само за да впечатлят хора, които не харесват“ (Уил Роджърс)
Преди няколко дни алгоритъмът на верния ми айфон 15 про макс ми препоръча тикток клип, в който мацка от Северна Каролина разказва с огромен ентусиазъм за двете скъпи коли, които е купила на изплащане, и за удоволствието, от които тя и мъжът ѝ сега работят целодневно. Запитах се дали тези неадекватни публични фукни не са всъщност доста хитър начин тиктокърката бързо да спечели пари и да изплати дълга си. От зрителите. От мен… Леко се ядосах. Дали такива случки е имал предвид комедиантът Уил Роджърс, когато е казал, че „много хора харчат пари, които не са изкарали, за неща, които не желаят, само за да впечатлят хора, които не харесват“? По негово време, в началото на двадесети век, нима вече е било разпространена практика да се купуват коли и жилища на лизинг? Ще попитам баба ми и дядо ми, те май тогава са били млади.
Но като се замисля, „пари, които не си изкарал“ не е непременно синоним на „лизинг“. Понякога дядо ми, пенсиониран строителен инженер, твърди, че чичо ми, журналист, не наистина „изкарва“ парите си. Един вид, дават му ги наготово. Не че съм навътре в тези теми за възрастни, но някои също мислят, че финансовата система в България (и не само) е несправедлива, че има хора, които разполагат с повече пари, отколкото наистина са „изкарали“ с работата си, в ущърб на други.
За мен лично пък това да „харчиш пари, които не си изкарал“, е най-вече хипербола – всъщност ги изхарчваш мигновено след като ги получиш, като вече отдавна си планирал точно как, кога и за какво. А моментът, в който се чувстваш богат или награден, е толкова кратък, че никога не го усещаш като настоящ.
А защо някой би си купил нещо, което не желае? Нима някой го заплашва с нож или поне упражнява психически тормоз над него? Истината е, че има два вида „искане“, само единият от които може да се нарече и „желание“. Дали последното няма общ корен с английската дума zeal – „хъс“, „ентусиазъм“, дори „ревност“? Защото аз се сещам за желание за живот, желание да твориш, дори желание към някой специален човек, но не и за желание за кола или маратонки например. Разбира се, може да искаш тези неща, като разликата е, че „исканото“ никога не е важно само по себе си, а само стъпка по пътя към нещо друго, което се намира някъде в бъдещето – подобрен външен вид, кариерни перспективи, и най-вече издигане в нечии очи.
Желанието на човек да впечатли някого, също би могло да е пряко или косвено. Разбира се, за мен е важно приятелите ми да ме познават добре, да ме запомнят с нещо положително и да продължат да ме търсят дори когато започнем да учим в различни гимназии. Това е пряка цел на човешките ни отношения и за нея не са нужни пари. Освен може би някой друг бъбъл тий (bubble tea) за моя сметка, защото съм готин, но мисля, че не за това говори Уил Роджърс.
Нужни са значително повече средства и усилия, за да впечатлиш учителя си, шефа си или дори непознатите по улиците и по социалните мрежи, които виждат само ограничена част от теб като човек. Причината да искаш да впечатлиш тези хора, е, отново косвена и стъпка по пътя към печалбата на нещо друго, по ирония най-често пари, чиято употреба вече обсъдихме. Това, че се надпреварваме с парите си, не купуваме това, което искрено желаем, и не търсим одобрението на хора, които обичаме или уважаваме, се дължи на невъзможността да живеем в настоящия момент и да търсим щастие в самия него. А в редките случаи, когато това се случва, времето сякаш спира и вдишваме от вечността.
Емил Спахийски, директор на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, призна, че се вълнува повече от децата, защото като дете е мечтал да получава такива награди. Той поздрави инициаторите и организаторите на Конкурса за добрата идея и изрази надеждата, че догодина Конкурсът няма да се казва „Моето евро“.
„В Библията пише: „В началото бе словото…“, но преди хората да се научат да пишат, минават хиляди години – каза Емил Спахийски. – Днес с електронните устройства, които имаме, не само можем да пишем, да рисуваме, да правим филми. Но с изкуствения интелект има опасност скоро да не правим нищо, само да му задаваме въпроси и да му поставяме задачи. Подходът и оригиналността на мисленето са от най-съществено значение за един добър текст. Силно впечатление ми направи текстэт на Пресиян Андреев и затова решихме той да получи специалната награда на издателство „Аз-буки“.“
Категория „Есе“ – Специална награда на издателство „Аз-буки“
Пресиян Андреев, 13 г., Дряново
Авторът, вместо да избере една от трите поставени в конкурса теми, е предпочел да ги обедини.
Здравейте Деби, Уил и Харуки,
Аз съм Пресиян и съм на тринадесет години. Впечатлих се, защото не спирам да опитвам. Харчил съм и харча парите на близките си, за да впечатлявам. С годините разбирам, че единственото важно е моето време. Започнало с раждането ми, но знам, че с всяка изминала секунда то намалява.
Обикновено с порастването научаваш за парите. Виждам, че едни разполагат с повече пари, други – с по-малко. Аз си имам хоби и благодарение на него спечелих първите си пари. Бях на три години, когато бях запленен – блокче след блокче, сет след сет – и днес вече имам сериозна колекция Lego. Струва пари, и то не малко, но тогава те нямаха значение. Получавах поредната доза страст.
Десет години по-късно осъзнавам, че почти всеки похарчен лев на мама и тате е отивал за нещо наречено „Моят Lego свят“. Там попадам в безвремие – има идеи, труд и отношение. Тези пари са инвестирани във време за усещане, за емоция, за сътвореност и пътуване. Идеите са нещо, което имам – те са в главата ми. Нужно ми е време, за да ги визуализирам.
За моите тринадесет години съм участвал в най-различни творчески ателиета. Опитвал съм да направя нещата, които виждах там. Да не забравя – тренирам от осем години тенис на корт. Години на удоволствие, че с времето ударът се получава, че усещам ракетата като продължение на ръката си. Да виждам тялото си стегнато. Семейството ми дава пари, но аз съм този, който получава срещу тях удоволствие и уроци.
Считам себе си за щастлив. Миналото лято работих и понеже беше за „първи път“, истински се забавлявах. Мама казва, че благодарение на мен се опитва да гледа на нещата като „за първи път“. Голяма тайна е, но работи.
Така че, скъпа Деби, за пореден път опитвам. Различно е. Не съм писал, но опитах, не съм се провалил!
Скъпи Уил, тук ме хвана – опитвам се да впечатля. Ей, така – за самочувствие. Искам да ти разкажа за един мой опит да впечатля и спечеля, но не нещо, а желаното момиче. Опитах с пари да сменя стайлинга. Знаеш, започнах с марките, прическата. Не стана. Не се отказвам и както често виждам вкъщи – трябва и отношение. Доказателство, че някои неща, независимо дали имаш, или нямаш пари, се случват или не. Мама винаги в такива случаи ми напомня за песен от нейното време – „Не всичко е пари, приятелю“! Ти го знаеш.
Скъпи Харуки, с теб сме на едно мнение. Опитвам се да използвам парите си за безвремие, за моя свят, пълен с различни усещания. Използвам времето и за да усъвършенствам уменията си. Надявам се да съм умен! Да ги имам –парите, но само за да ми служат. Времето не стига нито на мама и тате, нито на мен – но пък изпълнено с преживявания, ми носи удовлетворение.
На 30 март много хора участвахме в кампанията „Заедно за Йоан“. Там осъзнах, че понякога парите могат да спасят живот. Свързани са парите и времето понякога. Те са огромна сила, когато подаряваш надежда за време. Както си говорим вкъщи – „Всичко започва с времето, а парите само го съпътстват“.
Усмихнат ден!
Искрено ваш, Пресиян
PS : Знам, Деби, Уил и Харуки, че трябваше да избера един от вас, но заедно сте по-близо до мен. Всяка идея ми е позната и в даден момент се случва, затова ги обединих:
– обичам да опитвам нови неща, невинаги успешно;
– обичам да впечатлявам – парите невинаги ми помагат, поне не колкото си представям първоначално;
– наистина обичам да имам пари, но най-много искам времето да оставя емоции у мен. За някои от тях е необходимо да похарчиш пари, за повечето е необходимо да похарчиш време. Време за смелост да го направиш!
Категория „Есе“ – второ място
Александра Младенова, 13 г. от Видин
Живеем в общество, в което невинаги сме оценявани за това, което сме, а за това, което имаме. В този танц на парите, който не спира, много са тези, които играят, за да впечатлят, за да покажат на света маска, която блести. (…) Парите имат силата да променят хората. Те могат да дадат свобода и възможности, но също така могат да съблазнят и поробят.
Парите отварят врати за образование, изследвания, и иновации. Те могат да финансират проекти и идеи, които променят света. Това е танцът на предприемчивостта и предприемачеството, където всяко движение може да бъде възможност за ново.
Из есе на тема: „Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари“, Харуки Мураками
Категория „Есе“ – трето място
Десислава Желева, 14 г. от София
Много от нас се стремят всячески да избегнат провала. Всъщност понякога сме толкова фокусирани върху това да не се провалим, че оставяме на заден план основната цел, а именно да пожънем успех. А разликата между това да не се провалиш и да успееш, е огромна. (….)
От Дарвин до Фройд, до бизнес величията и спортните легенди на нашето време, провалът е един изключително мощен инструмент, трамплин към последващи велики успехи. (….)
Най-сладката победа е тази, която е постигната най-трудно. Тази, която те кара да дадеш най-доброто от себе си, да се бориш с всичко, което имаш, да оставиш душата и сърцето си в битката. Обществото отхвърля загубилите. Поради тази причина историята помни само победителите.
Из есе на тема: „Най-големият провал е да не опиташ“ (Деби Фийлд)
Категория „Есе“ – специалната награда на „УниКердит Булбанк“
Андрея Бакалова, 16 г. от София
Парите са безценни, защото човек по природа е ненаситен. Но времето, от друга страна, не е валута. То е сделка, която правиш със затворени очи и стиснати палци. Не знаеш колко дъха ти остават, само че дишаш.
Парите и времето са толкова близки и същевременно толкова несъпоставими по стойност. И двете са необходими, но нито едното не е гарантирано. За едното можеш да се бориш, а за другото – само да се молиш.
Парите… те са човешка измислица, както часовникът е просто инструмент. Както вълшебникът на Толкин Гандалф е казал: „Всичко, което трябва да решим, е какво да правим с времето, което ни е дадено“.
Из есе на тема: „Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари“, Харуки Мураками
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg