Мариана Анастасова е старши учител по физика и астрономия в Профилираната природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас. През 2023 г. тя получава една от двете награди на Министерството на образованието и науката „Константин Величков“ в категорията „Работа с ученици с изявени дарби“. Мариана Анастасова има почти 40-годишен стаж като учител и през годините от нейната класна стая са излезли не само златни, сребърни и бронзови олимпийци, но и много талантливи деца, носители на други престижни медали и награди.
В края на професионалния си път посрещам наградата с дълбоко удовлетворение. Благодарна съм, че тези усилия, полагани буквално десетилетия наред, са забелязани от някого и оценени“, разказва за в. „Аз-буки“ Мариана Анастасова – старши учител по физика и астрономия в Профилираната природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас. Истината е, че това далеч не е първото отличие на преподавателката, но наградата „Константин Величков“ тя определя като „венец на дългогодишните се усилия“.
През годините десетки нейни възпитаници са станали златни, сребърни и бронзови олимпийци, и носители на редица престижни отличия.
Много от тях продължават образованието си в български и световни университети и развиват професионалния си опит в областта на физиката и астрономията. Въпреки това все още се наблюдава голям недостиг на учители по физика и химия.
И този проблем не е регионален и не се отнася само за област Бургас, а е национален – учители по физика се търсят в цялата страна.
На въпрос защо младите хора не искат да се върнат в училище в ролята на преподаватели след завършване на висшето си образование, Анастасова отговаря с доза тъга: „Днес рядко младите хора се насочват точно към физиката. Това е така, защото е свързано с полагането на много усилия през годините, а в същото време е безкрайно трудно за реализация. През последните десетилетия във всеки випуск имам поне по двама ученици, които записват да учат специалността „Физика“ в университета. Но в повечето случаи те завършват образованието си в чуждестранни висши учебни училища и остават да се развиват професионално там, а не се връщат у дома. Такава е и съдбата на младите хора, които избират Физическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, за да надградят наученото в гимназията. Те също след завършването си се реализират или в столицата, или в чужбина. Никой не иска да се завърне като учител по физика в Бургас.“
В момента в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ има двама учители по физика – моята събеседничка Мариана Анастасова и Георги Стойчев. И двамата са в пенсионна възраст, като Стойчев от три години вече дори е пенсионер. Но те продължават да работят, защото няма кой да ги замести. Освен редовните часове от общообразователната програма водят и профилираната подготовка.
„Това е изключително тежко и не всеки би се наел да го прави“, обяснява Мариана Анастасова. Тъжното е, че всяка година те насочват и мотивират младите хора да учат физика, но след това никой не се завръща в Бургас. „Гордея се с всички свои възпитаници, които се реализираха успешно. Но в същото време, много ме боли, че няма на кого да предам щафетата, и никой не иска да продължи по моя път“, обяснява тя. А този път не е никак лесен.
За да станеш добър учител, не трябва да щадиш нито време, нито усилия.
Първо, нужни са около 15 години, за да се изградиш като специалист. Това е дълъг период, в който трябва да се отдадеш само на физиката. „И на фона на това, кажете ми, как да накараме тези младите хора, които са предимно момчета, да се завърнат в училище и да станат учители“, пита реторично учителката. Тя не отрича всичко, което Министерството на образованието и науката е направило и продължава да прави, за да може социалният статус на учителя да се повиши и професията да се ползва с по-голям престиж сред обществото. Но също така добре осъзнава, че учителската професия не е най-подходяща за млад мъж, на когото му предстои да изгради собствен дом и да създаде семейство, за което да се грижи. И тук не става въпрос само за пари, а и за цялото време и сили, които ще трябва да посвети на училището.
Истината е, че Мариана Анастасова страда и за това, че най-кадърните и мотивирани млади хора напускат страната ни и никога не се завръщат отново. Редовно ѝ се налага да пише препоръки на свои ученици за кандидатстване зад граница. Всички те имат безспорни качества, но ситуацията у нас е такава, че за съжаление, нямат достойно поле за реализация.
Като учител с дългогодишен педагогически стаж, Анастасова вижда и как се променят нагласите на учениците през годините. Тя най-добре може да направи сравнението между предишните и настоящите поколения млади хора.
„Само за няколко години забелязвам голяма разлика и у учениците. Настоящите възпитаници в V и VI клас са далеч по-малко мотивирани да учат, от тези, които бяха преди 4 – 5 години. Децата са буквално обезобразени. Те нямат въображение, нямат мечти и нямат цели. Липсват им елементарни умения. Не са глупави – много са будни, но все по-трудно се справят“, обяснява тя.
Истината е, че днес всички сме заобиколени от различни източници на информация.
Отговорът на всеки въпрос е само на клик разстояние.
Нужно е само да знаеш къде и как да го откриеш. Новите технологии много дават, но и много взимат. „Информацията не прави знанието“, категорична е моята събеседничка. Тя е на мнение, че проблемът се корени още от най-ранна детска възраст, като започнем със съвременните детски площадки, където всичко е обезопасено. „Тази защитена среда променя представите на децата за света. Няма нищо лошо да предпазваме децата си да не се ударят, но също така няма и нищо лошо в това детето да ожули коляното си на паважа, за да разбере как да се предпази следващия път“, обяснява моята събеседничка. Всеки човек трябва сам да натрупа сетивния си опит, а това може да се случи само ако се докосне до природата – пясъка, калта, дъжда и снега.
Огромна вреда върху развитието на децата оказват и екраните, които ги заобикалят отвсякъде. „Това ги лишава от реална представа за света, в който живеят. Много от тях смятат, че това, което виждат в телефона, е реалността, а тя далеч не е такава“, казва Анастасова. Освен това новите технологии лишават децата и от възможността да развият въображението си, да се научат да визуализират текста, който прочетат, и да си представят различни сюжети.
„И няма как да развият всички тези умения, защото са свикнали да получават информацията наготово. Наготово чакат и решението на задачата в час, а не се опитват сами да достигнат до него“, допълва учителката по физика и астрономия.
На мнение е, че на днешното поколение му липсват и елементарни навици за учене – такива, които се формират още в начален етап на обучение. Те не са научени на постоянство, труд и упоритост. „Причините са комплексни, а резултатът не е добър“, категорична е моята събеседничка.
Модерните STEM центрове също определя като изкуствено създадена среда, в която има опасност отново учениците да получават информацията „на тепсия“, а не да търсят начин, по който сами да стигнат до нея. Анастасова обича да цитира учителя по физика Теодосий Теодосиев-Тео и казва: „Трябва да има необходим минимум от неблагоприятни условия, за да могат децата да се развиват, да преодоляват предизвикателствата и да се научат как да се изправят пред реалните проблеми. Не трябва да ги поставяме в готови ситуации – предварително предизвестени“, обяснява тя. Мариана Анастасова е посещавала почти всички семинари на учителя вдъхновител и нейните виждания силно се припокриват с неговите. Обединява ги не само предметът, който преподават, а и начинът, по който да предават знанията на учениците – чрез развиване на сетивния опит на учениците.
Ако един учител е добър, той лесно намира правилния път към децата. За старши учителя от Бургас тайната как учениците да заобичат физиката, е проста. „Сложните неща трябва да се обясняват на прост език – така че всеки ученик да може да ги разбере. Веднъж когато го разбере, очичките му светват и искрата на познанието се запалва. Когато го задължиш да учи без разбиране, и само нахвърляш сложни термини и формули, които очакваш да научи наизуст, нещата няма да се получат. Така само може да спечелиш тяхното отвращение“, смята тя. Учителката е категорична, че за да бъде обучението по физика по-интересно на децата, задължително във всяко училище трябва да има отделен кабинет по физика.
„Трябва да има отделно кътче за химия, отделно за биология, отделно за физика и т.н. Така тази класна стая ще бъде пригодена изцяло за практическите нужди за обучението по конкретния предмет“, обяснява моята събеседничка. По този начин и преподавателите няма да трябва да се договарят кой и кога да използва общия кабинет. „Децата жадуват да видят опит. Без онагледяване нещата се случват много трудно. За да разберат материала, трябва да го видят с очите си и да го пипнат с ръка“, казва тя.
От опит посочва и друг начин за повишаване на мотивацията на учениците, а именно – престрашаване да се явят на състезание или олимпиада. „Много е важно да се явят и да видят, че могат. Първата стъпка към успеха е изграждането на реално самочувствие и точна преценка за уменията, които притежават. Направят ли го, след това могат да надграждат и самоусъвършенстват себе си“, завършва тя.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg