Проведоха се спешни проучвания на антична Рациария

Откриването на гробници и появата на иманяри налагат спешно да се извършат спасителни проучвания / Снимки Здравко Димитров

Близо месец в района на антична Рациария във Видинско се провеждат спешни спасителни проучвания. Те се налагат заради строителни дейности за рехабилитацията на пътя от с. Арчар към за с. Държаница. В екипа са включени четирима археолози и 14 работници. Спасителните разкопките се финансират изцяло от Община Димово.

До момента са разкрити много археологически ценности, установени са и иманярски набези. Това съобщава доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. Той е научен ръководител на разкопките на античния град, намиращ се в землището на видинското село Арчар.

Антична Рациария през 90-те години на XX век е подложена на систематично иманярско разграбване.

В определени години се стига дотам иманяри да копаят с багери по всяко време на деня и нощта и през всички сезони. Десетки безценни артефакти от античния град – саркофази, мраморни колони и детайли, монети, бижута, съдове, лампи и др., се изнасят от страната и отпътуват до световните аукциони, където стават притежание на частни колекции. Така са изгубени завинаги за науката у нас.

В началото на 2000 г. държавата се намесва и успява да спре иманярите, определя статута на земята, върху която е античният обект, и открива официално полицейски пункт в с. Арчар. Иманярите постепенно намаляват. Но атаките на Рациария не спират напълно – последната е преди няколко месеца. В началото на март в полицията постъпва сигнал за нерегламентирани изкопни дейности в двор на частен имот в с. Арчар, попадащ в зоната на античния град.

При огледа на местопроизшествието

разследващите установяват глинени предмети и инструменти, ползвани при разкопките.

Случаят е докладван в Окръжна прокуратура – Видин. 42-годишният собственик на имота е задържан с полицейска мярка за срок до 24 часа и в РУ – Видин, е образувано досъдебно производство.

Причината за намалелия брой набези на иманярите е и в това, че в района започват да се провеждат регулярно археологически разкопки, финансирани от държавата, кметствата и по различни европейски проекти.

Според доц. Здравко Димитров археологически разкопки по трасето на този междуселски път не са правени, а то преминава през целия античен град. Откриването на гробници и появата на иманяри са наложили спешно на мястото да се извърши археологическо наблюдение и да се организира спасително проучване.

По време на почистването на пътя от с. Ботево, с. Арчар до с. Държаница, който се реабилитира по проект на Община Димово, са разкрити някои комплекси, където по-късно са установени иманярски намеси.

При спасителни операции първо са проучени няколко съоръжения, където са установени сериозни нарушения. Археолозите уточняват дали разкритите стари гробници са ограбени още в Античността, или е имало иманярско нашествие в ново време.

Те са категорични, че дори при обикновена рехабилитация на междуселски пътища е абсолютно задължително да се извършват първо наблюдения и спасителни разкопки, при които се разкриват много неизвестни обекти – толкова богата е на археологически находки антична Рациария.

Участъкът, в който са намерени старите гробници, е на запад от разкритата преди година римска баня – терми, на които археолозите от НАИМ извършват редовни разкопки. След близо месец работа археолозите вече откриха три гробни комплекса в най-големия некропол на Рациария.

Доц. Димитров е категоричен, че голяма част от пътя между с. Арчар и с. Държаница минава през най-големия западен некропол на Рациария. Там още през 60-те години на миналия век при обработка на земите са открити големи гробници и няколко саркофага, които са изключителни красиви.

Днес само в линия от около 3 – 5 метра покрай пътя, която се подготвя за нови банкети и канавки, се откриват три гробни комплекса, каза ръководителят на екипа. „Установяваме какви точно са щетите от иманярската дейност в некропола“, допълва археологът и уточнява, че какво е останало и дали е ограбена, може да се разбере, когато се влезе в гробницата и се проучи инвентарът.

„Вече открихме две големи гробници – казва той. –  Едната е еднокамерна, другата – двукамерна, с доста големи размери, над 10 метра дължина. Едната от гробниците е фамилна, а други 8 са индивидуални. Това са най-различни интересни съоръжения. Има някои, които са изградени от тухли, други са обикновени гробове. Откриваме и редица други находки, които вече са над 100.“

Некрополите на Рациария се простират на разстояние повече от 2 км. Едната гробница е зидана от тухли, другата е близо 3 м висока. Има и седем еднокамерни  гробници, изградени от камък и тухла.

Едната от гробниците е най-голямата, откривана досега на територията на Рациария.

Тя е двукамерна с полуцилиндрично покритие и площ, приблизително от 50 – 60 кв. метра. Тя е интересна и като  архитектурно съоръжение, добре запазена е и е повече от 2 м във височина. Може да се реставрира и да бъде посещавана. Съставена е от две гробни камери, залепени една до друга. Другата гробница е абсолютно неизвестна засега.

„Проучихме я и открихме в нея някои керамични съдове, кости. Погребаният е мъж на голяма възраст, датировката на тази гробница е от края на III –началото на IV век, когато Рациария става провинциална столица“, разказва още археологът.

Открити досега са и 11 гроба от некропола, отново от III век. Възможно е дори да са по-ранни, тъй като има находки, които в момента се проучват. В един от гробовете са намерени напълно запазените кости на около 30 – 35-годишна жена. До нея има 4 керамични съда, каничка и много хубава лампа и монети, които датират от времето на Северовата династия.

Открити са и много монети, някои фигури и костни материали, които показват, че целият този западен некропол на Рациария се е развивал много. Най-ценната, открита досега монета, е на император Хадриан от началото на II век, която е изключително добре запазена.

Разкритията дават много добра ориентация за хронологията на тази част от некрополите.

Откритите археологически гробни структури са от всички периоди на живота в Рациария.

Античният град освен военен стратегически център по-късно е и провинциална столица и е съществувал от I до VI век. Тази част от разкритите некрополи се датират към края на III и началото на IV в. Това е периодът, в който Рациария става столица на римска провинция и населението се изтегля от дакийските провинции, които са отвъд дунавските, и се заселва в Рациария.

Сред най-ценните открития е гроб на римски легионер от края на третото столетие. Според доц. Димитров толкова добре запазени гробове от този период са само няколко в страната. Погребаният индивид е съхранен изцяло. Легионерът е бил положен със съответното военно снаряжение, което е запазено през вековете. Находката показва, че погребаният воин е бил много здрав – висок над 1,80 м, с изключително масивни кости.

„Имаме бронзовите апликации от коланите, гарнитури от ремъците, накрайниците на коланите, както и кама от въоръжението на легионера. Легионерът със сигурност е принадлежал към тези военни части, които се завръщат в Рациария. Това е 13-и легион, наречен Гемина, който след 275 г. отново се завръща на територията на античния град. Подобни отлично запазени гробни комплекси на военни от римската епоха са изключително малко.

Разкрито е и огромно съоръжение, запазено частично, което е било разрушено, най-вероятно от прилив на вода. Там са намерени тухли, с които е било изградено, и те са подпечатани с печати на 13-и легион, който се връща в Рациария в края на III век.

В антична Рациария има сериозната инфраструктура – подържани пътища, бани, водопроводи, канализация. В тази зона има и акведукт, който е довеждал вода от зоната на днешното с. Държаница до Рациария. Водопроводната система и акведуктът са изследвани още от италиански археолози през 80-те години на миналия век.

Всички тези съоръжения са разположени покрай днешния път, така че могат да се експонират и да се превърнат в пореден подобект от цялата система на огромния римски град Рациария.

„Разговаряли сме с кмета на община Димово, който изпълнява проекта за рехабилитацията на пътя – казва доц. Димитров. – Със строителите е договорено да се запазят гробниците и да има малко отклонение от пътя, за да може обектът да се социализира и туристите да стигат до него.“

Археологическият обект антична Рациария се проучва от екипа на д-р Здравко Димитров вече 13 години. Тук е разкрит храм на Диана, римските терми, резиденцията и центърът на късноантичен град, западната крепостна стена. В центъра на с. Арчар са експонирани отлично съхранени образци от античния град – капители, колони, саркофази, мраморни плочи. Всичко това заедно с разкритите гробници и частите от западния некропол дават сериозен облик на античиния град и предопределят неговото развитие като един бъдещ световен туристически обект.

В края на септември обектът ще бъде посетен от участниците в VII международна конференция, посветена на Дунавския лимес на Римската империя, домакин на която ще бъде Видин. Тя ще започне в София на 23 септември, ще продължи във Видин от 24 до 28 септември. В дунавския град ще пристигнат почти всички специалисти, които работят по Римския лимес. Основен организатор на събитието е Националният археологически институт и музей към БАН.

По материала работи Борислава БОРИСОВА.

Свързани статии:

България спасява азбуката на Кирил и Методий До портите на княжеския двор Алфата и омегата, началото и краят Нови конкурси в Календара на МОН