Tворчество: Есета от национален конкурс „Физиката в моя свят“

Съюзът на физиците в България и фондация „Еврика“ организират национален конкурс за есе 2024 г. Темата, по която писаха ученици и студенти от цялата страна, е „Физиката в моя свят“. В Конкурса се включиха 120 участници – ученици от 36 основни и средни училища и студенти от три висши училища, които в три възрастови групи представиха своите виждания по темата на Конкурса. Есетата са оценени от жури и са представени на Младежката научна сесия в рамките на 52. национална конференция по въпросите на обучението по физика на тема „Образованието по физика и дигиталните технологии“.

Медиен партньор на форума е Националното издателство „Аз-буки“.

По традиция вестник „Аз-буки“ публикува отличените творби в няколко поредни броя.

Машина, която изкривява времето*

Данаил Сотиров – Х клас, I място

ПГЕЕ „Мария Кюри“ – Сливен

Научен ръководител – Теодора Янъкова

Намирам се на едно място, където има три моста. Над тях се рее нещо подобно на облак. Под мостовете има огън, който изгаря всичко попаднало в него. Питам се къде се намирам и какво означава всичко това. Къде съм попаднал? А аз бях само един учен, който се занимаваше с физика. Спомням си как бях постигнал революционно откритие за времето и пространството. Бях осъзнал, че светът, в който живеем, е само една илюзия. Илюзия, която ни унася в сън, пълен с лъжи. Та аз бях стигнал до рая. Дали? Или не бях стигнал отвъд времето, отвъд моите лични представи за света? Това не беше тази истина, която ние хората възприемаме, това беше различно!

Но нека се върнем в началото, което беше през 2024 г., тогава бях на 17 години. Бях запален по физиката, тя ме изпълваше с надежда, която ме караше да бъда себе си. Учих страшно много. Минаха години, през които станах абитуриент, абсолвент, съпруг, грижовен баща. Като цяло бях постигнал всичко, което трябваше да постигна. Още като бях студент, имах изградени философски концепции за бъдещето ми относно физиката. Бях изградил хипотеза за времето и пространството, за които казвах, че са само преграда между нас, хората, и „пространството на боговете“. Исках да създам машина,  която да може да изкривява времето и пространството по такъв начин, по който да видим ние, хората, къде се намираме наистина. Е, постигнах го, но не бях готов още да видя истината.  В Софийския университет, където учих, не вярваха в моите думи. Постоянно ме оспорваха с учени като Алберт Айнщайн, Стивън Хокинг, Карл Сейгън и т. н. Аз не бях съгласен и се захванах на работа: първо трябваше да изградя научна теория и след това да я приложа на практика.

Моята златна година 2048 – тогава бях построил своята машина на времето, но всъщност не да пътувам във времето, а за да го сваля като завеса пред очите ни. Не обявих веднага своето откритие. Използвах го, но стана някаква грешка, при която се озовах на мястото с трите моста, облака и огъня. И сега разбирам какво всъщност означават. Трите моста са трите модуса на времето: минало, настояще и бъдеще. Облакът и огънят символизират доброто и злото, проявени в нашия свят. Осъзнавам, че виждам не просто отвъд времето и пространството, а виждам истината и смисъла на живота. Физиката ме изкара от лъжата, не можах да повярвам как ние, хората, сме живели в такава заблуда. И видях още едно нещо там, видях, че мостовете стигат до едно и също място. Какво ли означава това? За Бога, какво е това пространство? Разбрах също, че там просто време няма. Всичко там беше сякаш замръзнало в един момент от нечий живот, но това за моя живот беше дългоочакваното бъдеще на физиката. Тогава разбрах, че науката не просто е стигнала своята висота, а беше стигнала отвъд Космоса. Когато се озовах на мястото след мостовете, осъзнах още едно нещо – че животът, който живеем ние, хората, е супер ограничен. Не се възползваме от своята свободна воля. Ние се заробваме със своите грешни избори. И така минах и видях силна светлина, сякаш атомът се разпада на своите квантови частици. Тогава се сетих за култовия дял във физиката „От атома до Космоса“, но тогава аз бях задминал и Космоса и тогава новият раздел във физиката ще е „От Космоса до отвъд времето и пространството“. Бях толкова заслепен от величието на своето откритие, че паднах на колене и се молех да устоя на силната светлина. И тогава прозрях, че се намирам на земята на боговете. Тоест боговете се намират в такова пространство, в което времето няма никаква сила над тях самите. Видях ли боговете? Да! Това бяха не същества, а силни и ярки светлини, пронизващи всяко зло, припарило до тях. Физиката ми помогна да видя не само своето бъдеще, а  отвъд най-смелите ми мечти. Светлините бяха като светулки с огромна енергия, минаващи през всичко. Гледах, гледах и не можах да осъзная тази велика сила. Исках да разгледам и да разбера откъде идва тази мощ. Вървях в едни дълги коридори и те нямаха край, сякаш се намирам в самата безкрайност, на която и математиката не може да отговори. Бях изумен от красотата, която буквално беше жива. Но в един момент съзрях нещо в далечината, нещо, което ми беше познато. Вървях напред и стигнах сякаш до прозорец. Там видях нещо, което ме стъписа. Там бяха всички доказателства за съществуването на безкрайността, Бог, Големия взрив и всички математически познания, постигнати и непостигнати от човечеството. Това беше прозорецът на познанието.

***

Мечтаем за технологии, които да променят съдбата ни*

Даниела Герджикова – XI клас, I място

СУ „Христо Проданов“ – Карлово

Научен ръководител – Донка Дончева

Бъдещето е нещо, за което всеки човек мисли. То е това, което предстои да ни се случи, ето защо толкова много се интересуваме от него. Бъдещето на всеки човек и на човечеството като цяло може да бъде какво ли не. Но в крайна сметка това, което ни предстои, зависи изцяло от нещата, които правим в момента. Аз си представям бъдещето, вие си представяте бъдещето такова, каквото бихте искали да бъде – идеал за света, идеал за хората, идеал за чистота, красота и още какво ли не. Не сме се замисляли как хората могат да измислят толкова много фантастични филми, някои за настоящето, но повечето – за бъдещето. Не можете да си представите как в главите на хората се рисуват толкова много изумителни картини, събития, изобретения, същества и Бог знае какво още. Ще е невероятно, ако успеете, тъй като всеки има различни идеали и различни представи за това какво е било, какво е сега и какво ще бъде. В бъдеще много неща може да се случат, а може и да не се случат. Прогнозирането на следващите няколко години, да не говорим за един век напред в бъдещето, е трудна задача. И все пак това ни предизвиква да мечтаем за технологии, за които вярваме, че един ден ще променят съдбата на човечеството.

През 1863 г. великият писател Жул Верн предприема може би най-амбициозния си проект. Той пише пророчески роман, наречен „Париж през двадесетия век“, в който прилага цялата мощ на огромния си талант, за да прогнозира идния век. Верн прогнозира, че в Париж през 1960 г. ще има стъклени небостъргачи, климатик, телевизор, асансьори, високоскоростни влакове, бензинови автомобили, факс машини и дори нещо подобно на Интернет. С невероятна точност Верн изобразява живота в съвременен Париж. Това не беше случайност, защото само няколко години по-късно той направи още една грандиозна прогноза. През 1865 г. той пише „От Земята до Луната“, в която предсказва подробностите за мисията, която изпрати нашите астронавти на Луната повече от 100 години по-късно – през 1969 г. Той прогнозира размера на космическата капсула с точност до няколко процента, местоположението на стартовата площадка във Флорида, недалеч от нос Канаверал, броя на астронавтите в мисията, продължителността на времето, през което пътуването щеше да продължи, безтегловността, която астронавтите щяха да изпитат. Как Жул Верн успя да предскаже 100 години напред в бъдещето с такава спираща дъха точност? Неговите биографи са отбелязали, че въпреки че самият Верн не е бил учен, той постоянно е търсил учени, като ги е обсипвал с въпроси относно техните визии за бъдещето. Той натрупва огромен архив, обобщаващ големите научни открития на своето време. Верн повече от други осъзнава, че науката е двигателят, който разклаща основите на цивилизацията, задвижвайки го в нов век с неочаквани чудеса. Ключът към визията и дълбочината на прозренията му беше неговото разбиране за силата на науката да революционизира обществото.

Всичко е прекалено относително, за да мислим по въпроса. Но защо да мислим, след като можем да си представяме? Може би човекът ще изобрети летяща кола. Може би цялата Земя ще говори на един език и цялата Вселена ще е една държава. Тогава ще има абсолютен мир и всичко ще е спокойно. Хората ще се променят, както са се променяли и през последните двеста хиляди години. Все пак в началото сме били маймуноподобни и сме живеели по дърветата. Може би някой ден ще умеем да владеем материята толкова добре, колкото дори не сме си мечтали. Може би дори ще можем да летим. А това е мечта на човечеството още откакто за пръв път сме осъзнали какво умеят птиците. Науките също ще продължават да се развиват. Благодарение на техниката някой ден може да сме способни да достигнем до толкова далечни места, които днес и с най-мощния сателит не можем да видим. Генното инженерство е наука, която тепърва ще се развива. Някой ден, и то в най-близкото бъдеще, може да имаме възможността сами да избираме пола на децата си – дали да са умни или атлетични. А защо не и двете? Това, което интересува огромна част от хората, е: Има ли извънземни? Интелигентни ли са те? Как изглеждат? В бъдеще тези въпроси ще имат отговор. Някой ден ще осъществим контакт с други раси. Може да обменяме опит, знания, ресурси. А може дори да водим война с тях – изключително неприятно, но всичко зависи от нашите действия. Животът на нашата планета няма да е вечен. А дори и да е, хората стават все повече и повече. Възможно е някой ден да се наложи да се преселим на друга планета. А това в бъдещето едва ли ще е толкова трудно, защото дори и в момента учените търсят начини за телепортация. И както казват двама много известни български водещи: „Няма невъзможни неща!“

*Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения

Свързани статии:

Tворчество: Есета от национален конкурс „Физиката в моя свят“ Tворчество: Есета от национален конкурс „Физиката в моя свят“ Tворчество: Есета от национален конкурс „Физиката в моя свят“ Tворчество: Есета от национален конкурс „Физиката в моя свят“