Кремена Сьодерстрьом е родена в Ахелой. Завършва средното си образование във Френската гимназия в Бургас и приложна лингвистика с френски и английски, а по-късно и журналистика. През 2002 г. заминава за Швеция, където продължава кариерата си в образованието, като преминава обучение по шведска педагогика.
След години като учителка по английски и френски, тя се издига до позицията директор на училище в предградие на Стокхолм, а впоследствие заема същата позиция в училище в центъра на шведската столица. От август 2020 г. е директор на Основно училище „Игелста“ в Сьодертеле – град с висок процент имигранти, недалеч от Стокхолм.
За личната ѝ история, трансформацията на образованието, подобряването на успеха и намаляването на отсъствията на учениците, за мотивацията на учителите и връзката с родителите, говорим с Кремена специално за в. „Аз-буки“.
– Госпожо Сьодерстрьом, как решихте да заминете за Швеция?
– Причината за заминаването ми в Швеция беше съпругът ми, който е швед. Не бях планирала или мечтала за живот в Скандинавия преди това. След научаването на шведски език трябваше да избера доста бързо в каква професионална посока да поема. Да започна да работя като учител, беше естествена за мен стъпка, тъй като току-що бях завършила лингвистика и имах диплома за учител по френски и английски. За съжаление, дипломата ми от България не беше достатъчна и трябваше да уча и една година шведска педагогика, за да мога да получа сертификат като учител в Швеция.
– Как стигнахте до позицията „директор“?
– През осемте години работа като учител не съм имала амбициите да ставам директор, напротив – смятах, че директорската работа е свързана с прекалено много администрация и те отдалечава от учениците. Същевременно през годините поемах доброволно повече и повече отговорни задачи, свързани с организацията на работата, което не остана незабелязано от учениците ми, колегите и тогавашния ми директор. Започнах да чувам доста често коментари, че би трябвало да стана директор, тъй като според по-горе споменатите притежавах необходимите лидерски качества. И така, след осем години работа като учител по френски и английски, реших да кандидатствам за длъжността на заместник-директор в училище в Стокхолм. Започнах и задължителното образование за директори и след три години учене на право, статистика и лидерство и управление получих сертификат за директор.
– Как се случи така, че поехте ръководството на училище, в което за 10 години четирима директори преди Вас са опитали да направят промяна, и всички до един са избягали…
– През 2020 г. бях насърчена да кандидатствам като директор на „Игелста“ – училище в градче в близост до Стокхолм с доста лоша слава поради ниските резултати на учениците, високия процент отсъствия, както и голяма престъпност. Справих се с всички интервюта и тестове и получих работата.
Разбрах, че нито един от директорите преди мен не е успял да се справи със задачата да промени положението в училището – нещо, което половината от новите ми служители ми не се поколебаха да ми припомнят при първата ни среща. „Защо си мислиш, че точно ти можеш да се справиш? Къде ти е магическата пръчица?“, бяха чести въпроси, които чувах неведнъж в началото.
След четири години упорита и целенасочена работа успяхме. Днес вече над 80% от учениците имат необходимия успех да кандидатстват в гимназия. Учениците ни имат най-нисък процент отсъствия в общината, резултатите от всички ученически, родителски и учителски анкети са изключително високи.
– Какво стои зад тези резултати?
– Процесът на промяна и развитие е труден и отнема време. Четири години упорита работа на всички училищни нива бяха необходими, за да стигнем до днес. Освен че успяхме да вдигнем резултатите и да намалим отсъствията на учениците, увеличихме безопасността в училище. Целият ми персонал – и учителите, и медицинският екип, и ресторантският персонал, както и учениците се чувстват ангажирани и в работата по развитието на училището.
– Увеличавате успеха и намалявате отсъствията в градчето с най-много емигранти, където децата не знаят език. Как на практика се случва промяната?
– Преди 60% от учениците имаха двойки, сега са 18%. Преди 2020 г. родителите избираха да преместят децата си в други училища, днес избират нашето училище още в V и VI клас, за да си осигурят място при нас преди кандидатстване в гимназията.
Един от важните фактури за промяна бе, че всички имаха смелостта да погледнат навътре в себе си, за да си зададат онези неудобни въпроси за това какво трябва да променим в собствената си работата, за да дадем на нашите ученици най-добрите предпоставки за успех.
Други фактори за нашия успех – всички заедно правим задълбочен анализ на резултати. Решенията, които се взимат, са базирани на идентифицираните области на развитие с фокус върху ученика. Създават се ясни структури за наблюдение на присъствието на учениците всеки месец. Освен това – добра структура на работа на екипа, отговорен за здравето на ученика – психолози, специални учители, медицинска сестра, въвеждане на екип за развитие с представители от всяка работна група. Заедно с това – разширяване на ресурсния персонал с преподавателски умения, колегиално обучение на учителския екип, базирано на идентифицираните след дълбок анализ нужди на училището, ученически съвет, в който те самите са активни в системната работа. И не на последно място – прозрачност на всички тези процеси.
– Каква е разликата между клас в България и клас в Швеция?
– Шведското образование е силно насочено към практическата подготовка на учениците за живота. Основната му цел е всеки ученик да бъде готов за предизвикателствата на обществото.
До момента, в който завърши училище, ученикът трябва да е осъзнал собствените си силни и слаби страни, да е открил най-ефективните методи на учене за себе си и да е развил важни умения. Това включва разбиране на закони, икономически принципи, управление на лични финанси и бюджет.
Освен това образованието формира у учениците уважение към другите и към държавата, с цел те да станат самостоятелни и отговорни граждани.
– Частни уроци изобщо не съществува като термин в Швеция? А как се справят учениците там?
– Образованието в Швеция е безплатно, което означава, че училището е длъжно да предостави на учениците всичко – от учебници, тетрадки, компютри/таблети, химикали, закуска, обяд, следобедна закуска до качествено образование.
По закон училището трябва да предостави няколко часа на седмица допълнителни уроци с учители по всички предмети след часовете. Там учениците могат да получат необходимата помощ независимо дали имат нужда да подобрят резултата до тройка или от петица до шестица.
И на практика родителите няма нужда да мислят за частни уроци. Напротив, те знаят, че имат правото да изискат тези уроци от училището независимо от успеха на децата си – и дали още в IX клас дете със суперспособности работи с материал за XII клас, или детето е със слаб успех и работи с материал за V клас.
Процесът на проследяване на всички резултати – от успех, отсъствия, анкети и т.н., е много важен за нас. Четири пъти в годината проследяваме и анализираме всички резултати, за да можем да променим начина на работа, да пренасочим ресурсите и преподаването. Без тези анализи и без тези прогнози няма как да сме активни.
Още през октомври трябва да направим анализ и прогноза за всички идващи през декември резултати, за да можем да дадем най-добрите предпоставки за подкрепа и на учителите, и на учениците.
– Как мотивирате учителите?
– С яснота и прозрачност във всички процеси и решения. Когато учителите разбират защо правим това, което правим, когато те активно участват в анализите на работата ни, чувстват и виждат, че предложенията им за развитие и подобрение са важни за директорите, то тогава те се чувстват като значима част от организацията.
Всеки служител, независимо от позиция, професия и образование, има нужда да се чувства оценен и с възможност да допринесе за развитието на работното място. Като директор и шеф, е важно да си добър пример за служителите ти. Признавам си, когато сгреша, без да търся причини за грешката си. Това допринася служителите ми да почувстват, че могат да споделят с мен, ако и те са сгрешили, знаят че ще им дам подкрепа. Създава се взаимно доверие, което е много важна предпоставка за добра и устойчива работна среда.
Това са само няколко примера. Има, разбира се, и още много – високите очаквания, които имам към персонала, значението на обратната връзка, на работата в екип, редовните дискусии за ценностната система в организацията ни. И всичко това – с фокус върху ученика.
Никога не трябва да забравяме, че всички ние, които работим в сферата на образованието, сме избрали да работим именно за бъдещето на нашите деца. Децата, нашите ученици, са бъдещето на всяка страна, така че фокусът на всеки служител в училище – учител, директор, медицинско лице, трябва да е върху ученика.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg