С матура по математика в икономическите специалности още от тази година

„Основното послание, което искаме да отправим, е, че ако искат бъдещите студенти да учат икономика, трябва да се готвят за матура по математика.“ Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев след среща с ректорите на висши икономически училища, която се проведе в УНСС. На нея са обсъдени предложения за промени в приема на студенти в направлението „Икономика“.

От настоящата кандидатстудентска кампания 15% от приема в направленията „Администрация и управление“ и „Икономика“ ще бъдат свързани с полагането на държавен зрелостен изпит по математика.

Планира се догодина този процент да стане 50%, стана ясно още от думите на министър Вълчев.

„Това е твърде амбициозен процент от гледна точка на нагласите и на броя на зрелостниците, които в момента избират матура по математика. Едва 2000 са зрелостниците, които избират матура по математика, но имаме и 20 000 зрелостници, които избират матура по чужд език“, коментира просветният министър.

От 20 март зрелостниците могат да посочат, че желаят да се явят на матура по математика.

„Ще отворим системата за заявяване на допълнителна матура – за поне десет дни, и който зрелостник иска, да може да смени вече посочен втори задължителен изпит по профилиращ предмет с математика или да избере допълнителен ДЗИ по математика“, съобщи още министърът.

„Трябва да изберем дали да имаме повече икономисти, или икономисти, които могат да смятат. Математиката ще бъде важна за всички, защото възпитава едни от най-ценните умения за професиите на бъдещето – концентрация, логическо мислене, създава абстрактна интелигентност“, подчерта министър Вълчев.

По думите му, ако притежават тези умения, младите хора ще имат много по-добър старт като кандидат-студенти и ще са много по-търсени като експерти на пазара на труда.

По думите му, решението за прием в икономическите специалности с оценка от матура по математика е стратегическо, защото от него зависи дали икономическото ни висше образование в държавните висши училища ще се позиционира в сегмента на трудното, или в сегмента на лесното висше образование.

„Качественото висше образование е трудното висше образование. Така ще гарантираме и кадри за индустриите с висока добавена стойност, които предлагат високодоходни работни места и по този начин да задържим младите хора с математически и технически умения в България“, категоричен бе той.

Красимир Вълчев отбеляза още, че в икономическите висши училища има опасения, че това решение може да доведе до намаляване броя на кандидат-студентите и на бъдещите студенти. Но коментира, че

МОН е готово да реагира, включително и чрез допълнителна подкрепа.

Министърът бе категоричен, че в дългосрочен план това стратегическо решение ще повиши финансирането и репутацията на държавните висши училища, които предлагат обучение в професионалните направления „Икономика“ и „Администрация и управление“.

„Това ще доведе и до повече чуждестранни студенти, както е в професионалното направление „Медицина“, каза той.

Министър Вълчев призова и частните университети да направят първата крачка в посока на въвеждането на изпит по математика като вход за прием в икономическа специалност.

„Днешните ученици знаят повече езици, отколкото математика“, посочи още министър Вълчев. По думите му, това в голяма част се дължи на проблеми в средното образование. Първият от тях са амбициозните учебни програми, а вторият –задълбочената профилирана подготовка в прогимназиален етап.

„Имаме количествен, освен качествен проблем в учебните програми за средното образование. Не може часовете по езици да бъдат толкова, колкото са общо по математика и природни науки“, каза образователният министър.

Красимир Вълчев обяви, че скоро предстоят и разговори с ректорите на техническите университети в страната. „Няма как да имаме добро техническо образование без знания по математика“, категоричен е той.

На срещата е обсъден и

вариант да бъде въведен единен кандидатстудентски изпит по математика, който да полагат бъдещите студенти в икономическите специалности.

„Проблемите идват от средното образование. Преди години възприехме идеята за вход с оценки от матура. Това бяха временни мерки. Сега обсъждаме полагането на общ изпит за всички бъдещи студенти в икономически специалности“, посочи ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.

От своя страна, проф. Евгени Станимиров, ректор на Икономическия университет – Варна, заяви, че подкрепя държавната политика да се работи с по-малко, но по-качествени студенти.

„Имаме нужда от икономисти, които могат да смятат и имат икономическо мислене“, обясни той.

Проф. Станимиров застава зад идеята за единен изпит за вход в икономически специалности, който да се полага в един ден от всички желаещи. Той ще е различен от матурата по математика и според проф. Станимиров ще даде втори шанс за вход в държавните висши училища, които обучават в направленията „Икономика“ и „Администрация и управление“. В същото време и той изрази и опасение за намаляване броя на кандидат-студентите.

Ректорът на Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ доц. Марин Маринов посочи, че

занижаването на качеството в средните училища занижава качеството на бъдещите студенти.

Зам.-ректорът на Софийския университет по научноизследователската и научната проектна дейност акад. Тони Спасов отбеляза, че най-старото ни висше училище също подкрепя предложението на министър Красимир Вълчев и вижда в него възможност за повишаване на качеството в тези икономически специалности.

Министърът на образованието благодари на представителите на икономическите висши училища и подчерта, че МОН ще работи за насърчаване изучаването на математика в училище. Той отбеляза още, че именно в средното образование са най-важните промени, които предстоят.

Вече са предприети действия в посока на промяна на учебните програми, но се планират и бързи промени, които да се приложат още от следващата учебна година.

„Сред тях е значително повишаване на учебните часове по математика и природни науки в гимназиален етап за сметка на чуждоезиковото обучение и часовете за профилирана подготовка. Няма да неглижираме чуждоезиковото обучение, а ще балансираме системата така, че средният брой часове да е близък до този в повечето европейски страни“, обясни министър Вълчев.

МОН планира също увеличение на часовете по български език и литература, както и анализ на възможностите за завишаване на тези по история и цивилизации, география и икономика и гражданско образование.