България за първи път бе домакин на Световното първенство по университетски дебати (Sofia World Universities Debating Championships) 2026 г. Състезанието се проведе в София от 27 декември до 4 януари и бе организирано от Асоциация „Дебати България“, като подготовката започва преди около две години, когато екипът кандидатства за домакинството.
Тазгодишното издание е с най-голям брой участници след ковид пандемията – над 1000 състезатели, съдии и организатори от всички континенти.
В конкуренцията на 330 отбора от близо 90 държави България записа изключителен успех на световната дебатьорска сцена. Тимът на Велина Андонова и Алек Селвелиев стана вицешампион.
Младежите споделят пред „Аз-буки“ как започва пътят им на дебатьорската сцена, какво включва подготовката им и какви цели си поставят занапред. Председателят на Асоциация „Дебати България“ Николай Ангелов пък разказва как преминава Световното в София и как помагат за сформирането на нови клубове у нас.
Два са ключовите елементи за развиването на умения за дебати и постигането на успехи, посочват вицешампионите на Световното първенство по университетски дебати Велина Андонова и Алек Селвелиев.
„Първо, важни са уменията по дебати, които са свързани със създаване на аргументация и оборване на другата теза по възможно най-добрия начин. Това се случва, когато дебатираш много“, подчертава Велина.
Затова за подготовка е важно да се участва в много състезания. Такива често се правят в университетите. Алек и Велина стигат финали на състезания по дебати в „Кеймбридж“, „Оксфорд“, „Принстън“. „Участието ни на тези състезания беше един от елементите на подготовка за световното. Всеки спори, има мнение и трябва да се научиш как да структурираш своето, както и да се интересуваш какво се случва по света“, посочва Алек.
Вторият елемент от подготовката е полезен не само на тези, които ще участват в състезание по дебати – да учиш много за света и всичко, което се случва около теб.
„Темите на дебатите, особено в момента, са свързани със ситуацията в света. Дали ще е за войната между Израел и Газа, за Русия и Украйна. Трябва да знаем в дълбочина за всички тези теми. Не знаем каква задача ще ни се падне на състезание, но можем да предположим на база какво е нашумяло в новините“, разяснява студентката.
Алек отбелязва, че в подготовка им има интересна динамика: „Велина е фокусирана, при нея всичко е много структурирано. Тя имаше тетрадки, в които всеки ден си записваше новините. Моята идеология е по-свободна“.
И двамата целят да знаят много за света, но понякога за успеха е полезно и друго умение – да можеш да поднасяш информацията убедително. „Съдиите невинаги са специалисти по дадената тема и затова е много важно да убеждаваш хора в това, което казваш. Има два отделни елемента в дебатирането – трябва да имаш структурен аргумент, който е верен, базиран на логика и на факти. Но същевременно да можеш да убеждаваш човека отсреща в това, което казваш“, отбелязва Алек.
Велина сравнява подготовката им за състезания с тази на атлетите. „Трябва да водиш постоянно борба със себе си. Чувстваме все едно сме достатъчно добри да спечелим всеки кръг, но все пак има тема, с която не сме достатъчно запознати, или правим стратегически грешно решение и след това губим – обяснява тя. – В тази ситуация трябва да имаме вяра в себе си, че можем да успеем, но същевременно да сме достатъчно смирени да получаваме обратна връзка от всички страни и да се опитваме да се подобряваме.“
За нея най-ценното, което дебатите са я научили, е да бъде информирана за всичко, което се случва в България и по света. „Това ми е помогнало за действията, които предприемам, за възможностите, които имам. Най-важното, което младите могат да направят, е да се опитват да бъдат възможно най-информирани за случващото се около тях“, съветва Велина.
Според Алек огромният проблем на младите хора не само в България е, че има дефицит на заинтересоваността. „Да имаш страст и да ти пука за нещо, да се интересуваш от света около теб, от политическата ситуация, от икономиката, от културата, от всичко, е една от най-важните характеристики за това не само да водиш добър живот, но и да подобряваш живота на други хора. Мисля, че това е едно от най-важните неща, които хората могат да правят“, смята той.
Относно това дали е по-трудно, или е по-лесно да защитават теза, когато тя отговаря на възгледите им или когато се противопоставя на разбиранията им в реалния живот, младежите са на различно мнение.
За Велина е по-трудно да се измисли аргумент, когато дадена теза е противоположна на това, в което вярва. Но от друга страна, когато вярва в тезата, понякога попада в капана да мисли, че е очевидно, че е на правилната страна, и да не се справя толкова добре. „Внимавам, когато темата отговаря на убежденията ми, защото ми се е случвало да губя дебат само защото вярвам толкова много, че не обяснявам аргументите си по най-добрия начин“, споделя тя.
Според Алек няма особено значение дали вярват, или не в дадената тема. По-скоро благодарение на дебатите се учат как могат да се ангажират с различните перспективи. „Дебатите учат човек да може да си представи обратния аргумент на това, в което вярва. Да може да го разбере и да се научи как би могъл да го представи за верен. За дебатите помага да разбираш гледни точки, с които дори не се съгласяваш. Може да имаме мнение за едната страна, но намираме обратния аргумент. Виждаме на какво се базира и как може да е убедителен“, обяснява вицешампионът.
На финала на Световното първенство по университетски дебати в София темата е свързана
с това дали изкуственият интелект трябва да се развива и да придобива още повече човешки характеристики, или не. Велина и Алек трябва да защитават тезата, че той не трябва да се развива в тази сфера – теза, в която вярват и самите те.
Отборът, който ги побеждава на световния финал, защитава същата позиция. Той обаче защитава тезата си преди българския тим и има възможност да представи първи аргументи като тези, че изкуственият интелект може да бъде използван за манипулация или за разпространяване на много дезинформация, че може да убеждава хората в погрешни вярвания, че постепенно може и да замести контактите, които хората имат помежду си.
Българският тим избира да се аргументира, че когато изкуственият интелект развие способността си да ни убеждава много добре, ще започне да ни манипулира да го използваме възможно най-много. И по този начин компаниите, които са негови създатели, ще имат голяма финансова възвръщаемост. Представят и две тези за това как подобна ситуация ще ни повлияе, ако се стигне до нея.
„Първата теза е, че това ще направи глобалното затопляне още по-лошо, защото изкуственият интелект потребява доста по-големи количества енергия от това да провериш нещо в някоя интернет търсачка или да отвориш някой документ онлайн“, посочва Велина.
„Втората теза беше, че да ползваш изкуствен интелект, може да те направи глупав. Забелязваме страшно много хора, които използват изкуствен интелект да им отговаря на всякакви въпроси, да им пише есета в училище, да правят всичко, без да мислят сами“, казва Алек.
Младежите споделят, че са били близо да спечелят,
но в крайна сметка, след дискусия съдиите дават победата на техните австралийски съперници във финала.
Любопитно е, че победителите преди година също достигат до финала, но тогава го губят. „Сега ние сме вицешампиони и може би трябва да участваме още една година. Може да се окаже карма“, казва с усмивка Алек.
А Велина допълва: „Мислехме си, че няма какво много повече да научим. Но след финала видяхме, че това не е така и има за какво да се борим. Това е цикъл, който не спира“.
Преди да стигнат до финалите, младежите участват в редица състезания и постигат и други значими успехи. И двамата започват да се занимават с дебати в VIII клас.
Дори преди Алек да има идея какво представляват дебатите, той е убеден, че иска да се занимава с това. Когато започва обучението си в Американския колеж в София, веднага се записва в клуба по дебати, който е и най-големият в България. Запитан дали някога е участвал в надпревара по дебати, младежът отговоря положително, макар това да не е точно така.
„Исках да ме включат в клуба. Винаги съм искал да формулирам аргументи и да доказвам, че съм прав. Дори не знаех точно какво са дебатите, но имах нагласата, че това е нещо, което искам да правя“, разказва Алек.
Велина започва с дебатите още с влизането си в Първа английска езикова гимназия. И веднага усеща, че е на правилното място. „Веднъж щом си започнал с дебатите и имаш състезателния дух, е много трудно да престанеш. Когато се учим как се конструират аргументи, започваме да виждаме света в друга перспектива. Който ни слуша, може да познае, че сме една общност. В клуба по дебати намираш своите хора, с които имаш сходни интереси“, споделя тя.
Първите стъпки на двамата на дебатьорската сцена ги подтикват да продължават да тренират и да развиват уменията си.
Велина си спомня, че на първото състезание, в което участва, стига до полуфинал. „Когато усетих успеха, след това не можех да спра. Трябваше да направя всичко, за да стигна и финал“, припомня си вицешампионката.
Първото състезание на Алек преминава по по-различен начин. Той не се справя много добре и от близо 150 участници заема една от крайните позиции. „Реших, че може би не съм добър, обаче исках да продължа да се занимавам с дебати, защото ми беше интересно да търся аргументи. И от най-надолу в индивидуалната класация достигнах там, където съм днес. Но нещата не се случваха естествено от самото начало“, разказва младежът. Допълва, че на второто си участие се изправя за първи път срещу Велина и я побеждава.
След това и двамата минават през националния отбор по дебати, който е инициатива на Асоциацията „Дебати България“ и Фондация „БЕСТ“. В него се включват ученици в гимназиален етап, които се състезават на Световното първенство по дебати за ученици. През 2022 г. Алек и Велина са сред представителите на страната ни. Може да не се справят добре, но по време на подготовката за състезанието се откриват като отбор. След това решават да започнат да се състезават заедно и на студентски дебати.
„Трудно беше да се откажем, защото наши треньори и ментори са Румен Маринов и Николай Ангелов, които през 2023 г. станаха втори на Световното първенство по университетски дебати в Мадрид. Те ни показаха, че това е възможно. Помагаха ни с тренировки, даваха ни съвети. Дори бяхме с още по-голям състезателен дух и искахме да покажем, че можем да се справим по-добре от тях. Започнахме да се състезаваме много в международни дебати и такива на студентско ниво“, Велина.
На състезанието в Мадрид Алек и Велина се класират на частичен осминафинал. След това, отново през 2023 г., участват заедно и на Европейското първенство по студентски дебати, което се провежда в Бургас. И на родна земя стават шампиони.
В момента и двамата са трета година студенти в Университета „Еразъм“ в Ротердам, Нидерландия. Тя следва „Медия и комуникации“, а той – „Икономика“.
Не смятат, че животът им в Ниската земя е оказал голямо влияние за представянето им на състезания. Но израстването им в България им помага.
Алек обяснява, че 95% от хората, с които се състезават, живеят и учат в Англия, в САЩ и в Нидерландия. Те имат специфичен начин, по който виждат как работи светът.
„Израснали сме на по-различно място от тях и в България сме видели например друго отношение на хората към правителството, към участието в избори. За хората в САЩ или в Англия е абсурдно да не гласуват, докато в България има 30% процента активност. Ние се сещаме за аргументи, които други хора не виждат“, посочва той.
Велина разказва как преди няколко години на международно състезание се опитват да представят аргумент как в дадени държави има такава корупция, че се купуват и гласове. „Англичанинът, който ни оценяваше, не можа да повярва, че това се случва наистина, и ни присъди загуба. Той каза, че това не се случва в реалността“, припомня си участието в състезанието тя.
Студентите планират да продължат обучението си във Великобритания, където в момента кандидатстват за магистратури. След това и двамата се надяват да се върнат в България.
„България е родината ни, харесва ни повече, отколкото в чужбина. Когато дойдохме в Нидерландия, аргументът за решението ни беше, че образованието, което ще получим там, е по-добро от това, което щяхме да получим в България. А когато се върнем, ще имаме повече възможности заради дипломата от международен университет“, посочва Велина.
Алек има още един аргумент за завръщането си в родината. „Смятам, че западните държави и индустриите в тях са достигнали своя пик. Оттук нататък могат в най-добрия случай да се задържат на същото ниво или да вървят надолу. Ние вярваме, че бъдещето на България има огромен потенциал за растеж и за развитие и искаме да бъдем част от това“, заявява той.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
