PHILOSOPHY OF SCIENCE / ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА
Language and Understanding in Scientific Knowledge /
Angel Stefanov – стр. 111
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Научният метод (поперианска лекция) / [The Scientific Method (а Popperean Lecture)] /
Камен Лозев, Kamen Lozev – стр. 117
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
POLITICAL PHILOSOPHY / ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
Seynsgeschichtliche (съдбата) и политическите идеологии на ХХ век/
Любомир Христов, Lubomir Hristov – стр. 139
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Дискурси върху политическата философия на XX век / [Discourse On Political Philosophy of the 20th Century] /
Добромир Добрев, Dobromir Dobrev – стр. 156
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
MORAL PHILOSOPHY / ФИЛОСОФИЯ НА МОРАЛА
Чувството за срам в нравствената философия на Владимир Соловьов/ [The Sense of Shame in Moral Philosophy of Vladimir Solovyov] /
Деян Пенчев, Deyan Penchev – стр. 164
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
PHILOSOPHY OF EDUCATION / ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Предшественици и последователи: Игнацио Лойола и Николо Макиавели за съвременното българско училище /
[Predecessors and Followers: Ignatius of Loyola, Niccolo Machiavelli and Modern Bulgarian School] /
Веска Гювийска, Veska Guviiska – стр. 169
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Съдържание и реалност (Критика на дейността на съветници и психолози в системата на средното образование) /
[Content and Reality (Critique of the Activities of Counselors and Psychologists in Secondary Education)] /
Станислав Пандин, Stanislav Pandin – стр. 178
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
PHILOSOPHICAL HERITAGE / ФИЛОСОФСКО НАСЛЕДСТВО
Платон за управлението, образованието и философите / [Plato on Governance, Education and the Philosophers] /
Георги Апостолов, Georgi Apostolov – стр. 182
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
STUDENTS’ ESSAYS / СТУДЕНТСКИ ОПИТИ
Между представата и волята, или за мигновеността на чистото познание при Шопенхауер /
[Between the Representation and the Will or the Briefness of Pure Knowledge in Schopenhauer’s Philosophy] /
Атанаска Чолакова, Atanaska Cholakova – стр. 203
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Харизматичният разум и шизоидното раздвоение на човека между себе си като самия себе си и себе си като някой друг
[The Self as Itself and Self Like Someone Else] /
Цветелина Димитрова, Cvetelina Dimitrova – стр. 210
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
BOOK REVIEW / НОВИ ИЗДАНИЯ
Атанас Далчев – между Ремкеанството и Интуитивизма [Atanas Dalchev – between Rehmkeanism and Intuitivision] /
Георги Белогашев, Georgi Belogashev – стр. 216
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
READ IN THE LATEST ISSUES OF THE „AZ BUKI“ JOURNALS /
В НОВИТЕ БРОЕВЕ НА СПИСАНИЯТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ ЧЕТЕТЕ – стр. 219
GUIDE FOR AUTHORS / УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ – стр. 221
LANGUAGE AND UNDERSTANDING IN SCIENTIFIC KNOWLEDGE
Anguel Stefanov
Bulgarian Academy of Sciences
Abstract. Since the birth of non-classical science starting with quantum theory in 1927, the language of contemporary physics and cosmology has been “beautified” by a nosegay of pure theoretical constructs. Besides, the quantum phenomena display incompatible properties. An interpretation of the quantum theory to provide an understanding of its subject matter proved to be necessary. Thus the Copenhagen interpretation appeared together with quantum mechanics, which was prevalent till the end of the 80ies of the past century. Alternative interpretations have also appeared, the suggestions of which have been due to philosophical reasons, spreading among different versions of realism and subjectivism. It was Richard Feynman who declared: “I think I can safely say that nobody understands quantum mechanics.” The problem emerges then which of the following two cases must be preferred: that of a lack of interpretation, without which no understanding is possible, or that of several alternative interpretations – a case which also impedes understanding, since it is in need of only one of them. This “interpretational” problem is standing today not only in front of the quantum theory, but in front of alternative views of the evolutionary mechanism in biology, and in front of cosmology, as well.
Keywords: understanding, interpretation, pure theoretical constructs
Prof. Anguel Stefanov, DSс
Institute for the Studies of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
НАУЧНИЯТ МЕТОД (ПОПЕРИАНСКА ЛЕКЦИЯ)
Камен Лозев
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Предмет на дискусия в статията са проблеми, свързани с научния метод – неговата същност и еволюция от наивния индуктивизъм до фалсификационизма. Особен акцент е поставен върху „проблема на индукцията“ и класическите въпроси, повдигнати от Дейвид Хюм, които стимулират търсенето на по-усложнени научни методи от рода на хипотетико-дедуктивния. Обяснено е поперианското „решение“ на проблема на индукцията и са разгледани няколко важни критики на Попъровия фалибализъм.
Keywords: scientific method, Induction, Popper, falsification
THE SCIENTIFIC METHOD (A POPPEREAN LECTURE)
Abstract. The paper discusses issues related to scientific method – its essence and evolution from naïve induction to falsificationism. Special emphasis is placed on the ‘Problem of Induction’ and the classical issues raised by David Hume which stimulated the search for more refined scientific methods such as the Hypothetico-Deductive Method. The popperean “solution” of the ‘Problem of Induction’ is explained together with the significant criticism of Popper’s fallibalism.
Dr. Kamen Lozev, Assoc. Prof.
South-West University „Neofit Rilski“
ДИСКУРСИ ВЪРХУ ПОЛИТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА XX ВЕК
Добромир Добрев
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Резюме. Чрез авторитети като Ортега-и-Гасет, Попър, Бжежински се щриховат аспекти от политическата философия на изминалия век. Големите събития на XX век са интерпретирани през понятия като „масово политическо съзнание“, „отворено общество“, „позволяваща корнукопия“, „човек-маса“ и други.
Keywords: José Ortega y Gasset, Popper, Brzezinski, “mass political consciousness”, “open society”, “permitting cornucopia”, „man-mass”
DISCOURSE ON POLITICAL PHILOSOPHY OF THE 20TH CENTURY
Abstract. Aspects of the political philosophy of the century past are outlined through authorities like José Ortega y Gasset, Popper, and Brzezinski. The big events of the 20th century are interpreted through conceptions like: “mass political consciousness”, “open society”, “permitting cornucopia”, man-mass”, etc.
Dobromir Dobrev, Assoc. Prof.
Episkop Konstantin Preslavski Shumen University
ЧУВСТВОТО ЗА СРАМ В НРАВСТВЕНАТА ФИЛОСОФИЯ НА ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ
Деян Пенчев
Българска академия на науките
Резюме. В своята нравствена философия руският философ Владимир Соловьов различава човека от животното по чувството за срам. Тази отличителна черта е фундаментална за човешкото същество, защото отделя неговата същност като самостоятелна и независима. Човекът е едновременно индивидуален и социален и чувството за срам е определящия фактор, който разкрива човешката природа като морална в социалната сфера. Според схващанията на Соловьов чувството за срам е основополагащата константа в нравствеността и етическата философия трябва да я постави в центъра на своите изследвания.
Keywords: human, animal, sense of shame, social, individual
THE SENSE OF SHAME IN MORAL PHILOSOPHY OF VLADIMIR SOLOVYOV
Abstract. Moral philosophy of Vladimir Solovyov distinguishes the man from animal by the sense of shame. This feature is fundamental to human being, because it separates his self into independent being. Man is both individual and social and the shame is determinated factor reveals his ethical nature in social area. According to Solovyov sense of shame is a main constant in morality.
Mr. Deyan Penchev, PhD student
Bulgarian Academy of Sciences
ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ: ИГНАЦИО ЛОЙОЛА И НИКОЛО МАКИАВЕЛИ ЗА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ
Веска Гювийска
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Изследването търси връзка между Игнацио Лойола (1491 – 1556) и Николо Макиавели (1469 – 1527), които принадлежат към различни духовни епохи на човечеството, макар че живеят и творят през един и същи век. То поставя питането: възможно ли е знаменитите мислители, живели в друго време и епоха, да са дали предизвестен отговор на един съвременен проблем като управлението на българското училище? В случая искаме да проверим как се съвместява един съвременен прочит за „образователна система“, част от която е училищната институция, с идеите на Лойола и Макиавели? В контекста на „философия на образованието“ се правят няколко основни аналогии като: ролята на лидера; авторитет и власт на ръководителя; ролята на общността. Основното допускане е, че съвременните форми на управление в социалните институции, като училището, са мимикрия от сдвояването на светски и религиозни такива, независимо от отделянето на църква и държава. Механизмите на властта не просто надживяват времето, но и го проектират в съвременните паноптични общества чрез прототипи, оценени като такива от И. Лойла и Н. Макиавели.
Keywords: educational system, centralized educational system, mission and character, leader, society, interaction, religion, politics, education
PREDECESSORS AND FOLLOWERS: IGNATIUS OF LOYOLA, NICCOLO MACHIAVELLI AND MODERN BULGARIAN SCHOOL
Abstract. The study is looking for the link between Ignatius of Loyola (1491 –1556) and Niccolo of Michialvelli (1469 – 1527) who belong to different spiritual eras of humanity although they lived and worked in approximately the same time. The question in the paper is the following: Is it possible those famous scholars of the past to have given a solution to a problem of the goverment of the modern Bulgarian school? The author is trying to check how a modern interpretation on the matters of ‘educational system’ can coexist with the ideas of Loyola and Machiavelli. In the context of philosophy of education a few analogies can be made regarding the role of the leader, the authority and power of the leader and the role of the society. The main assumption is that the modern forms of government in social institutions such as schools are an imitation of the merging of civic and religious forms despite the separation of the state and the church. The mechanisms of power have not only lived survived their own times but have also projected themselves in modern societies through the means of prototypes described by Loyola and Machiavelli
Dr. Veska Guviiska, Assoc. Prof.
South-West University „Neofit Rilski“
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ
(Критика на дейността на съветници и психолози в системата на средното образование)
Станислав Пандин
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Статията няма за цел да унифицира дейността на педагогическите съветници и училищните психолози. Тя отразява слабостите на полето на практическата училищна психология в България.
Keywords: school psychologists, school counsellors
CONTENT AND REALITY
(Critique of the activities of counsellors and psychologists in secondary education)
Abstract. The aim of this article is not to unify the activities of school counsellors and school psychologists. The article reflects the weakness in the field of practical psychology in Bulgarian schools.
Mr. Stanislav Pandin, PhD student
Sofia University
ПЛАТОН ЗА УПРАВЛЕНИЕТО, ОБРАЗОВАНИЕТО И ФИЛОСОФИТЕ
Георги Апостолов
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Настоящото изследване представлява опит за систематизиране на платоновите идеи за управлението, представени в известното му съчинение „Държавата“. Разгледани са различни ключови условия и базови принципи, подредени в логическа последователност, съобразно ясна концептуална рамка. Отделено е особено внимание за изясняване функциите на знанието, обучението и философията в реализирането на „съвършената“ управленска стратегия. Предложена е собствена интерпретация на знаменитата Платонова фраза „Управниците трябва да са философи“. Изведени са общи управленски принципи с широко практическо приложение.
Keywords: Plato, governance, education, knowledge, philosophers
PLATOON GOVERNANCE, EDUCATION AND THE PHILOSOPHERS
Abstract. This paper is an attempt of systematizing Plato’s notions about governance presented in his remarkable work “Republic“. Various key prerequisites and fundamental principles are being considered and ordered in a logical sequence according to a comprehensible conceptual framework. Special attention is devoted to identify the functions of knowledge, education and philosophy in implementing the “perfect“ governance strategy. Own interpretation of the famous Plato’s statement that “The rulers should be philosophers“. General governing principles of broad applicability are being defined.
Dr. Georgi Apostolov, Assoc. Prof.
South-West University „Neofit Rilski“
МЕЖДУ ПРЕДСТАВАТА И ВОЛЯТА, ИЛИ ЗА МИГНОВЕНОСТТА НА ЧИСТОТО ПОЗНАНИЕ ПРИ ШОПЕНХАУЕР
Атанаска Чолакова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. В статията се проблематизира Шопенхауеровото разделение на познанието, като се набляга на значението и основанията на естетическото или чистото познание. В този смисъл се извежда ролята на теоретичното познание в рамките на репрезентативното му основаване и неговата диференциация с познанието на чистия субект. Извежда се също така ролята на безумността като извънвремевост, както и самото опосредстване на чистото познание в рамките на Шопенхауеровата философия. По този начин интерпретативно се експлицира идеята за истинността на чистото познание в неговата опосредстваност от закона за основанието.
Keywords: Schopenhauer, pure subject of knowledge, representation, principle of sufficient reason, aesthetical knowledge, theoretical knowledge
BETWEEN THE REPRESENTATION AND THE WILL OR THE BRIEFNESS OF PURE KNOWLEDGE IN SCHOPENHAUER’S PHILOSOPHY
Abstract. The present article focuses on Schopenhauer’s differentiation of knowledge and it pays a special attention to the significance and foundations of the aesthetical or pure knowledge. In doing so, this article begins by explicating the theoretical knowledge in its representational foundations, opposed to the pure subject’s knowledge. Accordingly, while referring to this problematization, we will interpret the role of madness as a phenomenon beyond time and space as forms of the principle of sufficient reason. After pointing out the differentiation between the theoretical knowledge and aesthetical knowledge, this article goes on to argue that the verification of the pure knowledge could only be reached by mediation through the principle of sufficient reason.
Mrs. Atanaska Cholakova, PhD student
South-West University “Neofit Rilsky”
ХАРИЗМАТИЧНИЯТ РАЗУМ И ШИЗОИДНОТО РАЗДВОЕНИЕ НА ЧОВЕКА МЕЖДУ СЕБЕ СИ,
КАТО САМИЯ СЕБЕ СИ И СЕБЕ СИ КАТО НЯКОЙ ДРУГ
Цветелина Димитрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Харизматичният разум е вътрешното раздвоение между лудост и разумност, той е тази част от човешката същност, която носи потенцията към извисяване и себенадмогване, но също така и саморазрушителната интенция, погубваща индивида. Харизмата е индивидуалността, уникалността и оразличеността на субекта от масата, специфично преплетени с повлияността от социалната среда и полученото от културата, в която се намираме. Харизмата би могла да бъде и дар и бреме, средство и пречка, извисяваща и принизяваща, самосъздаване, но и саморазрушение. Каква роля ще отредим на нашата харизма, разглеждана в настоящия текст като репрезентираща същността ни, зависи от начина, по който ще се отнесем към шизоидното раздвоение на харизматичния разум, към противопоставянето между себе си като самия себе си и себе си като някой друг.
Keywords: charisma, charismatic mind, insanity, sense
THE CHARISMATIC MIND AND THE SCHIZOID BIFURCATION OF THE PERSON BETWEEN SELF AS ITSELF AND SELF LIKE SOMEONE ELSE
Abstract. The charismatic mind is the interior bifurcation between insanity and sense, it is the part of human nature, that carries the potency of soaring and self-overcoming, but also the self-destructive intention, destroying the individual. The charisma is the individuality, uniqueness and difference of the subject to the masses, specifically interlaced with the infl uence of the social environment and the culture. The charisma could be either a gift or a burden, either a mean or an obstacle, either dignifying or humbling, either self-creation or self-destruction. What part we would destine to our charisma, considered in the actual text as representing the essence of depending on the way we treat the schizoid bifurcation of the charismatic mind, on the opposition between yourself as yourself and yourself as someone else.
Mrs. Cvetelina Dimitrova
Sofia University
