EDITORIAL/ КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Отвори пълния текст
HISTORY OF PHILOSOPHY / ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА
Рецензия на критиката на чистия разум (1781)
[A Review of the Critique of Pure Reason (1781)]
Йохан Георг Хаман / Johann Georg Hamann Отвори пълния текст
Онтологически и логически проекции на Лайбницовия Закон за достатъчното основание
[Ontological and Logical Projections of Leibniz’s Principle of Sufficient Reason]
Силвия Кръстева / Silviya Kristeva Отвори пълния текст
Екзистенциали на граничността – Хайдегер и Маркузе
[Existentials of Boundary – Heidegger and Marcuse]
Анета Тумбева / Aneta Tumbeva Отвори пълния текст
СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯ / CONTEMPORARY PHILOSOPHY
Болката като разбулване
[Pain as Unveiling]
Лазар Копринаров / Lazar Koprinarov Отвори пълния текст
PHILOSOPHY OF LANGUAGE / ФИЛОСОФИЯ НА ЕЗИКА
Логическият анализ на езика: Бъртранд Ръсел (1896 – 1911)
[The Logical Analysis of Language: Bertrand Russell (1896 – 1911)]
Камен Лозев / Kamen Lozev Отвори пълния текст
PHILOSOPHY OF ARTS / ФИЛОСОФИЯ НА ИЗКУСТВОТО
В обувките на дете
[Walking a Mile in Child’s Shoes]
Христо Симеонов / Hristo Simeonov Отвори пълния текст
PSYCHOLOGY / ПСИХОЛОГИЯ
На границата на интердисциплинарния подход към историята – насилието и някои ключови моменти от европейското минало през призмата на един опит за историко-психологически анализ
[On the Verge of the Interdisciplinary Approach to History – the Violence and some Key Moments of the European Past in the Light of a Venture of a Historical and Psychological Analysis]
Димитър Петков / Dimitar Petkov Отвори пълния текст
READ IN THE LATEST ISSUES OF THE „AZ-BUKI“ JOURNALS / В НОВИТЕ БРОЕВЕ НА СПИСАНИЯТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ-БУКИ“ ЧЕТЕТЕ
GUIDE FOR AUTHORS / УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ
РЕЦЕНЗИЯ НА КРИТИКАТА НА ЧИСТИЯ РАЗУМ (1781)
Йохан Георг Хаман
Резюме. В тази кратка рецензия за първата „Критика“ от Имануел Кант неговият приятел, съратник и дори противник Йохан Георг Хаман представя синтезирано изложение на основните положения на трансценденталната критика на разума, като един нов за времето си подход във философията, и обръща особено внимание върху предполагаемия общ корен за произход на разновидностите на човешкото познание, както и върху някои основни архитектонични дистинкции в системата на Кант.
Keywords: Kant; transcendental; critique; reason; receptivity; spontaneity; analytic; synthetic; concepts; analytics; dialectics.
A REVIEW OF THE CRITIQUE OF PURE REASON (1781)
Abstract. In this short review of Immanuel Kant’s First Critique, the author Johann Georg Hamann (a friend, co-worker and even opponent of Kant) offers a synopsis related to the fundamental theses of the transcendental criticism of reason (a new approach in those days) while paying explicit attention to the supposedly common root of origin of the varieties of human knowledge and on some basic architectonic distinctions within Kant’s system as well.
Translated from German
Kosta Bentchev, PhD Student
Bulgarian Academy of Sciences
ОНТОЛОГИЧЕСКИ И ЛОГИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ НА ЛАЙБНИЦОВИЯ ЗАКОН ЗА ДОСТАТЪЧНОТО ОСНОВАНИЕ
Силвия Кръстева
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Лайбниц обявява Закона за достатъчното основание за „един от най-съществените принципи на разума“. И до днес този закон провокира изследвания както на своята валидност, така и по отношение на своите формулировки и обхват. С настоящия доклад ще се опитаме да систематизираме предпоставките и извеждането на този принцип във философското мислене на Лайбниц, както и да демонстрираме потенциала му като общовалиден закон на мисленето и познанието.
Първоначално трябва да бъдат очертани онтологическите основи, върху които Лайбниц поставя ЗДО. Първото онтологическо ядро ще изведем чрез структурата на съществуващото, която Лайбниц построява върху „безкрайното множество на природните неща“. Второто ядро ще проследим в концепцията на Лайбниц за определянето на едно нещо. Това е „индивидуалната субстанция“, за която би трябвало да можем да дадем „пълно понятие“. Със своя закон за непрекъснатостта Лайбниц постулира изграждането на „реда на случайните неща“, който води до „последното основание“ или висшата субстанция – Бог. Законът за достатъчното основание е свързан и с поставянето на възможността за „избора на Бога“, което ще предопредели връзката на ЗДО спрямо „единствения универсум“.
Оттук ще проследим основните формулировки на ЗДО, които Лайбниц дава в Монадология и в своите писма. Ще оформим обосноваването на валидността на ЗДО, като разгледаме връзката му с положението за предустановената хармония и със закона за тъждеството на неразличимите.
За да се оформи пълният му логически потенциал, ще обобщим как ЗДО може да изчислява върху различието и модалността. Тези негови възможности се вграждат и доразвиват в теоретичните системи на Кант и Хегел. Ще открием общите му параметри в концепцията на Кант за пълното определяне. Ще разгледаме и Хегеловата проекция на основанието с неговата структура и с интересната формулировка на „пълното основание“. Всичко това отвежда до перспективата да се открои целият мащаб на ЗДО, както Лайбниц го основава и формулира, и ни дава възможност да предложим една нова негова формулировка, свързана с основание, завършено до абсолютния смисъл по всички свои параметри.
Keywords: Leibniz; Principle of sufficient reason; models of possibility and necessity in logical calculation by PSR; logical structure of the ultimate reason as the unconditioned
ONTOLOGICALANDLOGICALPROJECTIONSOFLEIBNIZ’SPRINCIPLEOFSUFFICIENT REASON
Abstract. In the present paper we will systematize the theoretical premises and the deducing of Leibniz’s Principle of Sufficient Reason, as well as will examine its potential as generally valid law of thought and knowledge. Initially, the ontological bases of PSR must be delineated: the structure of existence, the defining of the “individual substance”, the Law of Continuity, which leads to the “ultimate ground” and from here to the concept of the “choice” of the supreme substance. We will analyze the formulations of PSR, which Leibniz gives in Monadologie and in his letters. In order to form the entire logical potential of PSR, we will look for its general parameters in Kant’s concept of thoroughgoing determination and in Hegel’s projection of the ground with its structure and with the interesting formula of the “complete ground”. All this leads to the perspective of discovering the total range of PSR, as founded and formulated by Leibniz, and gives us the opportunity to consider its new formulation related to the ground, which is completed in absolute sense with all its parameters.
Dr. Silviya Kristeva, Assist. Prof.
South-West University “Neofit Rilski”
ЕКЗИСТЕНЦИАЛИ НА ГРАНИЧНОСТТА – ХАЙДЕГЕР И МАРКУЗЕ
Анета Тумбева
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Екзистенциалите на граничността са измеренията на човешкото Бъдене-в-света с Другите и загубата на Себе-сността под влиянието на Другите. В статията е представена онтологическата интерпретация на света в Битие и време на Мартин Хайдегер чрез Dasein в неговата делничност и едноизмерното съществуване в Едноизмерният човек на Херберт Маркузе.
Сравнителният анализ разглежда:
– делничното съществуване на Dasein, което се разкрива чрез das Man като възможен начин на Битие-с;
– световостта на света, движещ се през погледа на целия феномен Бъдене-в-света;
– едноизмерният човек, представен в контекста на историческата обективност, подвластен на материалното задоволяване, частично лишен от свободата на избора си;
– еднаквостта, масовостта, загубата на себе си, представени чрез понятията Das Man и едноизмерен човек.
Keywords: Dasein; das Man; Being-with; Being-in-the-world; one-dimensional man
EXISTENTIALS OF BOUNDARY – HEIDEGGER AND MARCUSE
Abstract.Existentials of boundary are the dimensions of the human Being-in-the-world with the Others and the loss of Selfhood under the influence of the Others.
The article presents the ontological interpretation of the world in Being and time by Martin Heidegger through Dasein in his everyday being and one-dimensional existence in The One-Dimensional Man by Herbert Marcuse.
The comparative analysis examines:
– Everyday Being by Dasein which is revealed through das Man as a possible way of Being-with;
– the worldhood of the world moving through the eyes of the whole phenomenon Being-in-the-world;
– the one-dimensional man presented in the context of historical objectivity, subjected to material satisfaction partially deprived of the freedom of choice;
– the sameness, the overcrowdedness, the loss of oneself, represented by the concepts of das Man and one-dimensional man.
Aneta Tumbeva, PhD Student
South-West University “Neofit Rilski”
Лазар Копринаров
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Болката се разглежда не като усещане, а като преживяване. Анализират се няколко екзистенциални „фигури“, характерни за „тялото-в-болка“. При преживяването на болката се проблематизират границите на нашето „можене“. Болката оформя оригинален опит за собственото тяло. Здравето, което преди болката е „невидимо“, се експлицира, влиза в полето на осъзнатото. В статията се разглеждат също така възможностите и границите за комуникиране на болката и състраданието. Очертани са и последиците от стремежа към постигането на „тела без болка“.
Keywords: somatic pain; chronic pain; experience of pain; representation of pain; health
PAIN AS UNVEILING
Abstract. Pain is seen not as a sensation but as an experience. Several existential „figures“ characteristic of the „body-in-pain“ are analyzed. In pain experience, the limits of our „might“ are questioned. The pain creates an original experience of our own body. The health, which before the pain is „invisible“, expresses itself, enters the field of consciousness. The article also examines the possibilities and boundaries for communicating pain and compassion. Also outlined are the consequences of striving to achieve „bodies without pain“.
Prof. Lazar Koprinarov, DSc.
South-West University “Neofit Rilski”
ЛОГИЧЕСКИЯТ АНАЛИЗ НА ЕЗИКА: БЪРТРАНД РЪСЕЛ (1896 – 1911)
Камен Лозев
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. В статията разглеждам ключовите моменти и най-важните идеи, защитавани от Ръсел по въпросите на анализа в периода 1896 – 1911 г. Драматичните промени в неговото мислене и нагласи са илюстрирани с емблематичните парадокси и трудностите, срещнати в развитието му от абсолютния идеализъм на Брадли през Платоновия реализъм в Принципите на математиката, 1903, до неговия логически реализъм. Специално внимание е отделено на най-известната статия на Ръсел „За обозначаването“, 1905, в качеството й на класически пример на прилагане на логически средства към анализа на езика с цел елиминиране на проблематичните обозначаващи изрази, които не обозначат нищо.
Keywords: Russell; Bradley; Platonic realism; denoting; elimination strategy
THE LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE: BERTRAND RUSSELL (1896 – 1911)
Abstract. The paper surveys the key moments and the most important philosophical positions defended by Russell on the issues of analysis during the years 1896 – 1911. The dramatic changes of his thinking and attitudes are illustrated with emblematic paradoxes and difficulties on his way from Absolute idealism through Platonic realism to Logical realism. Considerable emphasis is put on Russell’s celebrated On Denoting, 1905, as a classical example of employment of logical resources to the analysis of language to eliminate putative denoting phrases which denote nothing.
Dr. Kamen Lozev, Assoc. Prof.
South-West University “Neofit Rilski”
Христо Симеонов
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. На какво се дължи силата на детето, струяща от сребърния екран, и какво могат да научат възрастните зрители от нея? Или казано по друг начин, откъде идва магнетичната сила, споделяна от децата и киното? Всъщност не всяко е дете е родено актьор. Процесът на търсене на точното дете за дадена роля често е по-труден от търсенето на професионален актьор.
След като сценарият е пред нас на масата и в него има написан персонаж на дете или няколко персонажа на деца, разсъждавайки над текста, може да си зададем няколко важни въпроса. Колко добре е замислен и написан персонажът? Адекватни ли са поведението, отношението и чувствителността на героя дете, спрямо това, което му се случва в хода историята? И може би най-важното – имаме ли достатъчно информация и опит с деца на тази възраст? От гледна точка на режисурата и на избора на актьори от изключително значение е задълбоченото изследване на връзката между възрастта и самопознанието в контекста на характеристиките на героя и на личностните особености на конкретния актьор, особено когато става въпрос за деца.
Keywords: directing children; casting; movies; audience
WALKING A MILE IN CHILD’S SHOES
Abstract. What is the power of the child streaming from the silver screen due to and what can the adult viewers learn from it? In other words, where does the magnetic power shared by children and cinema come from? Not every child was born to be an actor, indeed. The process of searching for the right child for a role is often much harder than looking for the right professional actor.
The script in already front of us on the table and there is a child character or several ones in it, so we can ask ourselves some important questions, regarding the text: How well conceived and written is the character? Are the behavior, the relationships and the sensitivity of the child character adequate to what is happening to him/her during the story? And maybe the most important: Do we have enough information and experience with children at that age? From the director’s and the casting’s viewpoints, the profound study of the relationship between age and self-awareness in the context of the personality of the character and the one of the actor, is of great importance, especially when it comes to children.
Hristo Simeonov, PhD Student
South-West University “Neofit Rilski”
НА ГРАНИЦАТА НА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИЯ ПОДХОД КЪМ ИСТОРИЯТА – НАСИЛИЕТО И НЯКОИ КЛЮЧОВИ МОМЕНТИ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО МИНАЛО ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ЕДИН ОПИТ ЗА ИСТОРИКО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ
Димитър Петков
Регионален исторически музей – Разград
Резюме. Методите на историческия анализ не са достатъчни да бъде обяснено миналото, защото няма история без психология и няма психология без история. Това е главната теза в настоящата статия. От тази гледна точка, авторът предлага едно интердисциплинарно обяснение за някои ключови моменти в европейската история, което обединява историческия с психологическия и философски анализ. Тези моменти са: възходът на европейската цивилизация / доминацията на европейската цивилизация над останалия свят, войната и насилието, които тази цивилизация продуцира като деструктивна сила. Авторът се опитва да обясни деструктивните моменти в европейската история с архетипа „сянка“, който Карл Густав Юнг използва като част от своята теория за „колективното несъзнавано“. В анализа са използвани и някои от гледните точки на Зигмунд Фройд за насилието в човешката природа. На базата на интердисциплинарния анализ авторът опитва да обясни едновременното съществуване на креативното и деструктивното в хода на развитието на европейското общество.
Keywords: history;psychology; conflicts; violence; Renaissance; rationalism; creativity; development; capital; collective unconscious; archetypes
ON THE VERGE OF THE INTERDISCIPLINARY APPROACH TO HISTORY – THE VIOLENCE AND SOME KEY MOMENTS OF THE EUROPEAN PAST IN THE LIGHT OF A VENTURE OF A HISTORICAL AND PSYCHOLOGICAL ANALYSIS
Abstract. The methods of the historical analysis are not sufficient to explain the past, because there is no history without psychology and there is no psychology without history. That is the main thesis of the present article. From that point of view, the author proposes an interdisciplinary explanation of the key moments from the European history, which combine the historical with psychological, as well as the philosophical analysis. These moments are: the rise of European civilization / the domination of European civilization over the rest of the world, the war and the violence that this civilization produces as a destructive force. The author tries to explain the destructive moments in the European history by means of the archetype “shadow”, which Carl Gustav Jung uses as а part of his theory for the collective unconscious. In the analyses some of Sigmund Freud’s opinions for the violence of the Human nature are used. On the base of the interdisciplinary analysis the author tries to explain the co-existence of creative and destructive principles in the course of the development of European society.
Dr. Dimitar Petkov
Regional Museum of History – Razgrad
