HISTORY OF PHILOSOPHY / ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА
Генезис на трансценденталната форма на съзнание в ранния будизъм
[Genesis of the Transcendental Form of Consciousness in Early Buddhism]
/ Иван Камбуров / Ivan Kamburov – стр. 127
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
METAPHYSICS / МЕТАФИЗИКА
Онтологично обосноваване на „съществуването“
[Ontological grounding of “Existence”]
/ Георги Донев / Georgi Donev – стр. 142
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
PHILOSOPHY OF SCIENCE / ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА
Подходи към темата за некласическа наука
[Approaches to the Theme about Non-classical Science]
/ Ангел С. Стефанов / Anguel S. Stefanov – стр. 152
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
CONTEMPORARY PHILOSOPHY / СЪВРЕМЕННА ФИЛОСОФИЯ
Френската революция и новите идейни парадигми на модерността
[The French Revolution and the New Conceptual Paradigms of Modernity]
/ Добромир Добрев / Dobromir Dobrev – стр. 160
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
PHILOSOPHY OF LANGUAGE / ФИЛОСОФИЯ НА ЕЗИКА
Перформативи и метаконстативи
[Performatives and Meta-constatives]
/ Атанас Анов / Atanas Anov – стр. 172
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
PHILOSOPHY OF ARTS / ФИЛОСОФИЯ НА ИЗКУСТВОТО
Светът на Овидий в сборника с елегии Tristia
[Ovid’s World in Tristia]
/ Димитър Мирчев / Dimitar Mirchev – стр. 182
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
PHILOSOPHY OF EDUCATION / ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Аналитична философия на образованието – история, методи и перспективи
[Analytic Philosophy of Education – History, Methods and Perspectives]
/ Николета Николова / Nikoleta Nikolova – стр. 191
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
PSYCHOLOGY / ПСИХОЛОГИЯ
„Бесове“: психиатрия, антропология, метафизика
[“The Devils”: Psychiatry, Anthropology, Metaphysics]
/ Нина Димитрова / Nina Dimitrova – стр. 203
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
READ IN THE LATEST ISSUES OF THE „AZ-BUKI“ JOURNALS
/ В НОВИТЕ БРОЕВЕ НА СПИСАНИЯТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ-БУКИ“ ЧЕТЕТЕ
GUIDE FOR AUTHORS / УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ
ГЕНЕЗИС НА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНАТА ФОРМА НА СЪЗНАНИЕ В РАННИЯ БУДИЗЪМ
Иван Камбуров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. В статията се разкрива трансценденталната природата на съзнанието в класическия будизъм. Изясняват се спецификата и структурата на психичността в абхдхармистката философия. Формулира се несубстанциалисткия характер на дхармите. Представят се структурите на будистката субективност. Разкриват се значението и функцията на будисткото „съзерцание“ (дхяна).
Keywords: buddhism; abhidharma; dharms; consciousness (chitta, vijnana, manas); psyche; transcendental; phenomenological; contemplation (dhyana)
GENESIS OF THE TRANSCENDENTAL FORM OF CONSCIOUSNESS IN EARLY BUDDHISM
Abstract. The article unveils the transcendental nature of consciousness in classical Buddhism. The specifics and structure of psyche in Abhidharmistic philosophy is clarified. The unsubstantialistic character of dharms is formulated. The paper also presents the structures of Buddhistic subjectivity, as well as the significance and functions of Buddhistic “contemplation” (dhyana) are revealed.
Prof. Dr. Ivan Kamburov
Philosphical Faculty
Sofia University
ОНТОЛОГИЧНО ОБОСНОВАВАНЕ НА „СЪЩЕСТВУВАНЕТО“
Георги Донев
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Резюме. Целта на статията е да обоснове онтологизацията на логическата субектност на философското мислене. Аргументирана е тезата, че „съществуването“ е еквивалентно на логическата субектност на мисленето във феноменологична форма, която се определя от трансцендентален логически език. Онтологията е система от трансцендентални езици. Принципът на всеки трансцендентален език е въвеждане на априорна логическа релативност в конструирането на възможните феноменологични модели на „съществуването“. Логическата релативност не допуска мислене на логическа субектност, която има онтичен генезис. Трансценденталният език конструира в онтологична форма логическата субектност и елиминира a priori логическо противоречие, от което следва деструкция на езика. Онтологията, разбирана като трансцендентален език, е релативна топология, която определя a priori логическото място на възможната логическа субектност на съзнанието.
Keywords: Ontology; existence; transcendental language; phenomenological models; phenomenological form; ontologization; destruction of language
ONTOLOGICAL GROUNDING OF “EXISTENCE”
Abstract. The goal of this article is to ground the ontologization of the logical subjectivity of philosophical thinking. The arguments for the thesis that “existence” is equivalent to the logical subjectivity of thinking in phenomenological form, defined by transcendental logical language, are shown. Ontology is a system of transcendental languages. The principle of every transcendental language is an introduction of the a priori logical relativity in the construction of possible phenomenological models of “existence”. The logical relativity does not allow the thinking of logical subjectivity, which has ontic genesis. The transcendental language constructs in ontological form the logical subjectivity, as well as eliminates a priori the logical contradiction, from which follows the destruction of language. Ontology understood as transcendental language is relative topology which determines a priori the logical topos of the possible logical subjectivity of consciousness.
Dr. Georgi Donev, Assoc. Prof.
South-West University “Neofit Rilski”
ПОДХОДИ КЪМ ТЕМАТА ЗА НЕКЛАСИЧЕСКА НАУКА
Ангел С. Стефанов
Българска академия на науките
Резюме. Целта на статията е да се набележат подходи към открояване на такива теории и теоретични модели в научното познание, които могат да се оценяват като некласически. Критериите за такива оценки би следвало да отчитат спецификата на изследователското поле и начина на теоретизиране в различни научни области.
Keywords: classical theories; non-classical theories; ways of assessment of non-classical knowledge
APPROACHES TO THE THEME ABOUT NON-CLASSICAL SCIENCE
Abstract. The aim of the paper is adumbrating of approaches towards the explication of such type of theories and theoretical models within scientific knowledge that could be assessed to be non-classical. Criteria for such assessments ought to have in mind the specific character of the research domain and the mode of theorizing in the different scientific fields.
Prof. Anguel S. Stefanov, Corresponding member
Bulgarian Academy of Sciences
ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И НОВИТЕ ИДЕЙНИ ПАРАДИГМИ НА МОДЕРНОСТТА
Добромир Добрев
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Резюме. Разглеждат се причините, породили Френската революция, и процесите, които тя отключва в Европа. Проследяват се различните превъплъщения на идеята за нацията, националния суверенитет и връзката им с кървавите конфликти в Европа.
Keywords: Enlightenment; modernity; revolution; liberalism; democracy
THEFRENCHREVOLUTION AND THE NEW CONCEPTUAL PARADIGMS OF MODERNITY
Abstract. The paper discusses the reasons behind the rise of the French Revolution, as well as the processes that it unlocks in Europe. The various incarnations of the idea of nation, national sovereignty, and their relationship with the bloody conflicts in Europe are explicated.
Prof. Dr. Dobromir Dobrev
Episkop Konstantin Preslavski Shumen University
Атанас Анов
Медицински университет – Плевен
Резюме. Изследването на речевите актове е интересен подход при изследването на езика. Публикацията възприема разбирането на Джон Л. Остин за речевите актове и цели да представи както идеята му за перформативи, така и да въведе едно ново понятие „метаконстатив“. За да осъществяване на поставената цел първо ще бъде скициран контекстът на аналитичната философия, чрез който ще може да се експлицира философията на всекидневния език, речевите актове и по-конкретно перформативите. Във втората част на изследването ще бъдат представени метаконстативите. Последните са казвания, чрез които показваме как трябва да са нещата в света. Във втората част ще бъде обърнато внимание на императивните изречения, чрез които изграждаме метаконстативи. Също така ще се направи връзка между метаконстативите и перформативите. Изследването завършва с посочване на разликите между метаконстативите и императивите.
Keywords:philosophy of ordinary language; speech acts; performatives; meta-constatives; imperatives
PERFORMATIVES AND META-CONSTATIVES
Abstract. Studying speech acts is an interesting method in the study of language. This article adopts J. L. Austin’s understanding of speech acts and it aims to present his ideas for performatives and to introduce new notion “meta-constatives”. To accomplish this goal first we will briefly introduce analytic philosophy’s context, with which we can explicate philosophy of ordinary language, speech acts and in particular performatives. In the second part of the article meta-constatives will be presented. The later are utterances, with which we can show how things in the world must be. In the second part of the article we will also turn our attention towards imperative sentences, through which we build meta-constatives. Also, a relation between performatives and meta-constatives will be created. Finally, the article points out differences between meta-constatives and imperatives.
Dr. Atanas Anov, Assist. Prof.
Medical University – Pleven
СВЕТЪТ НА ОВИДИЙ В СБОРНИКА С ЕЛЕГИИ TRISTIA
Димитър Мирчев
Медицински университет – Пловдив
Резюме. Познаваме Овидий като „tenerorum lusor amorum“. Така той определя себе си. В Amores Овидий възпява своята любима на име Корина. Радва се, когато любимата отговаря на чувствата му, страда от нейната измяна, копнее да я види, когато са разделени. Какво се случва с „певеца на нежната любов“ след време? Каква е причината за тъгата му? Тъгата е толкова силна, че така той нарича и сборника си с елегии Tristia. Заточението в Томи. То преобръща целия му живот. През 8 г. сл. Хр. принцепсът Октавиан Август наказва Овидий, изпращайки го на заточение в град Томи на брега на Черно море. Като причини за наказанието Овидий изтъква „поезията си и грешка“.
Keywords: love; sadness; Roman history
OVID’S WORLD IN TRISTIA
Abstract. We know Ovid as “tenerorum lusor amorum” – as how he defines himself. In Amores Ovid chants his beloved Corina. He is glad when his beloved answers to his feelings, suffers from her treason, longs to see her when they are separated. What happens to “the singer of gentle love” in time then? What is the reason for his sadness? The sadness is so strong that he calls his elegiac collection – Tristia. The exile to Tomis overwhelms his whole life. In 8 AD. Principe Octavian August punishes Ovid, sending him to exile in Tomis on the Black Sea coast. The reason for the punishment according to Ovid is “poetry and a mistake”.
Dr. Dimitar Mirchev
Medical University of Plovdiv
АНАЛИТИЧНА ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – ИСТОРИЯ, МЕТОДИ И ПЕРСПЕКТИВИ
Николета Николова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Статията се занимава с кратък обзор на развитието и перспективите на аналитична философия на образованието. Първата част на текста проследява историческото развитие и някои основни теми, засегнати в по-значими произведения от привържениците на аналитичния подход. Втората част разглежда основанията за използване на концептуален анализ в сферата на образованието, а последната – нуждата от използване на концептуален анализ при провеждане на изследвания върху образованието в България.
Keywords: analytic philosophy of education; conceptual analysis; educational theory; curriculum
ANALYTIC PHILOSOPHY OF EDUCATION – HISTORY, METHODS AND PERSPECTIVES
Abstract. This article is concerned with a short review of the development and the perspectives of the analytic philosophy of education. The first part of the text describes the historical development of the movement and some of the basic topics involved in the major works of the supporters of the analytical approach. The second part examines the reasons for using conceptual analysis in the field of education, and the latter – the need to apply conceptual analysis in conducting research on education in Bulgaria.
Nikoleta Nikolova, Assist. Prof.
Sofia University
„БЕСОВЕ“: ПСИХИАТРИЯ, АНТРОПОЛОГИЯ, МЕТАФИЗИКА
Нина Димитрова
Българска академия на науките
Резюме. Текстът обсъжда адекватността на психиатричния подход към творчеството на Достоевски, специално към романа „Бесове“. Коментирани са по-важни моменти както от литературната критика, акцентираща върху психопатологичните образи като израз на болезнената душевност на писателя, така и от някои по-известни изследвания в руската психиатрия, посветени на същата тема. Основната теза в статията е, че патологичното у героите на „Бесове“ се корени в сферата на духа и въпреки често поразителната прилика между клинични случаи и поведението на тези герои това поведение се дължи на замисъла да се представят различни въплъщения на демоничното човекобожие.
Keywords: Dostoevsky; “The Devils”; Stavrogin; psychiatry; pneumatology; mangodhood; metaphysics; anthropology
“THE DEVILS”: PSYCHIATRY, ANTHROPOLOGY, METAPHYSICS
Abstract. The proposed text discusses the adequacy of the psychiatric interpretation of Dostoevsky’s works, and especially of his novel “The Devils”. The author analyses the views of the most popular literary critics insisting on the psychopathological characters as an expression of the inner life of Dostoevsky himself, as well as some Russian psychiatric texts on the same topic. The main idea of the article is that the pathology of Dostoevsky’s fictional characters is rooted in the spiritual – and not in the psychological – sphere and despite the close resemblance between some clinical cases and the behavior of these characters, the latter is due to the conception of the demonic mangodhood and its different incarnations.
Prof. Nina Dimitrova, DSc.
Bulgarian Academy of Sciences
