Андриана Спасова
Институт за литература – БАН
https://doi.org/10.53656/bel2021-2-6-apropo.rad
Резюме. Във фокуса на изследването1) е разкриването на личността на една от малко познатите български интелектуалки през XIX век – Рада П. Гугова Киркович (1848, Копривщица – 1941, София). Публичното ѝ присъствие на учителка, общественичка и писателка е важен пример за постепенното изместване на възрожденската жена от нейната маргинална сфера и разчупването на патриархалните стереотипи в българското общество. Статията последователно се спира върху писмата, мемоарите и тържествените слова на българската учителка Р. Киркович, които свидетелстват именно за променения статус на жените в културната и политическата ситуация през Възраждането. Някои от прегледаните и анализирани материали в настоящата статия се намират в личния архив на Найден Геров (Фонд 22 на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – Български исторически архив). В библиотеката се съхраняват непубликувани и неизследвани още писма (Ф. 22, I, a.е. 190: 1 – 29) на Рада Киркович, както и една нейна епидейктична реч по случай празника на Благовещение (Ф. 22, I, a.е. 595: 29 – 32b). Тези засвидетелствани вписвания се оказват продуктивни и не толкова плахи и скромни, показващи извоюваната роля на образованата жена в строгите регламентирани граници на възрожденската публичност.
Ключови думи: Рада Киркович; Българско възраждане; девически училища; Найден Геров; архиви от XIX век; женско образование