Проф. д-р Людмил Димитров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for23.132bezo
Резюме. Текстът прави опит да конципира четирите късни пиеси на А. П. Чехов – „Чайка“, „Вуйчо Ваня“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“, писани между 1895 и 1904 г., като художествен цикъл. Забелязани са общите места и проблеми в тях със следната закономерност: веднъж въведен, даден мотив не се ограничава до съответната драма, в която се появява, а се интерпретира отново, докато изчерпи възможностите си. В този смисъл, статията подсказва драматургичните стратегии на зрелия Чехов, залагащ на теми и персонажи със сериозен поетологичен потенциал, формиращи припознаваем, именно чеховски макросюжет. Семиотичен център в него е безотцовщината, разбирана не толкова като отсъствието на бащата и респективно, разпадането на патриархалната общност, но и като безпризорност, несигурност, безпътица, липса на стабилна перспектива и свързаните с това опасения за предстояща – близка или по-далечна – разруха. Липсващият баща обаче съвсем не се компенсира от присъствието на майката – напротив, изконният матриархат, в който пребивава руската митологична менталност, също е отказан.
Ключови думи: Чехов; художествен цикъл; поетика; драматургия; повтарящи се мотиви
