Д-р Александър Кирков 1), д-р Ана Андонова 2)
1) Университет по библиотекознание и информационни технологии – София
2) Районна прокуратура – Дупница
https://doi.org/10.53656/voc21-61evro
Резюме. България е ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи през 1992 г., като така този европейски акт е станал част от вътрешното ни законодателство. Разяснявайки детайлно разлики и прилики между Европейския съд по правата на човека в Страсбург и българската правораздавателна система, ще видим в действителност колко много те си приличат.
Това е и целта на настоящото изследване – съпоставителен анализ във всички аспекти: териториална компетентност, юридическа компетентност, включваща процесуално легитимирани лица да подават жалби, процедурни въпроси, фази на процеса, съдебни решения и обжалване.
Първата и най-важна задача на изследването е да се запознаем подробно с европейските ни права, както и тяхната защитимост по съдебен ред. От друга страна, познаването на европейските съдебни механизми води до разширяване на националния ни кръгозор в една наднационална перспектива до възможности за професионална реализация извън границите на държавата, в европейски и световен мащаб.
Използваният метод на изследване в настоящия научен труд е съпоставителният/сравнителният анализ. Методологията, на която се позоваваме при изготвяне на анализа, се основава на предварително определен методически подход и структура при провеждането на анализа. Самият методически подход включва общ преглед на нормативната правна уредба, регулираща правораздаването в националните съдилища и на европейско равнище. Съществена характеристика на използвания подход е при извършване на анализа да се прави съпоставка между две изградени правни системи, у нас и в Страсбург, на всички нива, да се изследват връзки и взаимозависимости и да се открояват евентуалните разлики.
Очаквани резултати: запознаване на българите с европейските им права, като в случай на нарушаването на тези права, узнаване на механизмите за тяхната защита по съдебен ред.
Изводи и обобщения: България е част от общата европейска рамка. И като такава нейните граждани са българи, но и европейци. Именно като европейци те имат права, които са им гарантирани от Европа и които следва да бъдат спазвани в България. Неспазването на тези европейски права поражда колизии, които следва да се разрешават както от националните съдилища, така и от Европейския съд по правата на човека.
Ключови думи: Съвет на Европа; Съд на Европейския съюз; Европейски съд по правата на човека; териториален обхват; юридически обхват; юридическа компетентност; териториална компетентност; процесуално легитимирани лица; производство; споразумение; обезщетениею
Свързани статии:
Лексикален израз на антонимни отношения в българските диалекти
Нагласи към организираното обучение по български език в диаспората в Чехия
Работа с информационни източници – ключово обучение на докторанти, свързано с научното познание и етика
Academic Conference between Trauma and Triumph: 150 Years since the Birth of Winston Churchill
