Десислава Димитрова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Резюме. Обект на настоящото проучване са езиковите средства, изразяващи предположителна (презумптивна) семантика в българския и в новогръцкия език. Наличието на съчетания от типа ще да е (θα είναι)1), с които сравняваните балкански езици си служат за експлициране на предположително значение, поставят ред въпроси пред лингвистите. С най-голямо значение е може би казусът за мястото на разглежданите форми в езиковата структура. Дали предположителните ще-форми се отнасят към епистемичната модалност, или представляват отделна субективномодална грамема на категорията наклонение? В българистиката се е оформила и още една теза. Според Ив. Куцаров например ще да-конструкциите са периферийни езикови средства в микрополето на умозаключителното наклонение2). Противоречивите изследователски постановки, както и наличието на разнообразни нееднотипни начини за изразяване на предположително значение, определиха целите на настоящото изследване, които са две: да се осветли въпросът за статута на предположителните съчетания с ще- в българския и в новогръцкия език; да се потърсят и други езикови средства, с които се експлицира презумптивна семантика в сравняваните езици.
Ключови думи: презумптивни (предположителни) форми; презумптивна семантика; наклонение; модалност
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
През универсалния език на математиката към уникалния свят на родното (Интерактивен урок с междупредметна връзка Български език и математика, V клас)
Някои бележки за понятието комуникативна компетентност и неговото място в процеса на обучение по български език
Обучение по квалификационни програми за придобиване на професионалноквалификационна степен от учители по български език и литература и по чужд език
Сп. „Български език и литература“, книжка 6/2019, година LXI
