Бюджет 2020: Близо 5 милиарда за образование

Заплатите на педагогическите специалисти продължават да растат според проекта на бюджет 2020.

Увеличение от 14,5% на разходите за образование до 4,813 млрд лв. (3,8% от БВП) за 2020 г. е записано в проекта на Закон за държавния бюджет за догодина, публикуван от Финансовото министерство. Това представлява ръст от 610 млн. лв. спрямо 4,203 млрд. лв. (3,5% от БВП) за отиващата си 2019-а. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза предвижда за 2021-ва разходите за образование да достигнат 5,261 млрд. лв. (3,9% от БВП), а през 2022 г. – 5,238 млрд. лв. (3,7% от БВП).

Бюджетът на МОН нараства от 664,9 млн. до 750,177 млн. лв. От него за политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование и за учене през целия живот ще бъдат насочени 653,421 млн. лв. Други 90,618 млн. лв. са планирани за политики в областта на равния достъп до качествено висше образование и развитието на научния потенциал.

Повече средства държавата планира и за наука – 566,5 млн. лв. спрямо 528,8 млн. за тази година, или 0,4% от БВП. Прогнозите за 2021 и 2022 г. са съответно 526,1 и 452,9 млн. лв. Инвестициите в научноизследователската и развойната дейност трябва да нараснат от 1,3 на 1,5% от БВП, а в следващите две години да достигнат и надхвърлят 1,6 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.

И догодина продължава планираното увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти, което ще бъде средно с около 17%. За това са планирани допълнителни 360 млн. лв., или с 30 млн. лв. повече от тази година. Същият ръст се предвижда и за 2021 г., като с това ще се изпълни ангажиментът за двойно нарастване на педагогическите заплати в мандата на правителството. Целта е повишаване привлекателността на учителската професия, мотивацията на действащите педагози и привличането в професията на зрелостници с високи образователни резултати. Като част от политиката по доходите на педагогическите специалисти, за периода 2020 – 2022 г. се предвижда да се запази Механизмът за предоставянето на допълнителни средства за работа с деца и ученици от уязвими групи.

В изпълнение на политиките за осигуряване на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование е предвидено да продължат и дейностите по Механизъма за обхват, по който досега в образователната система са върнати общо 44 хил. деца и ученици. Залага се и нарастване на обхванатите в предучилищното възпитание и подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в I клас от 87,8% през 2012 г. на 90% през 2020 г., 90,2% през 2021-ва и над 90,2% година по-късно. Делът на преждевременно напусналите образователната система пък трябва да намалее от 11,6% през 2019-а на 11 на сто догодина. В следващите две години той трябва да достигне 10,6 и да падне под тази стойност.

Поставена е и цел за намаляване дела на 15-годишните със слаби постижения по четене от 39,4% през 2012 г. на 30% през 2020 г., 28 на сто през 2021-ва и под 28 процента през 2022 г. Слабите постижения по математика трябва да паднат от 43,8% през 2012 г. на 35% през 2020 г. и под 34,8 след три години, а по природни науки – от 36,9% през 2012 г. на 30% догодина и под 28 на сто през 2022 г.

Като цел се поставя и нарастването на участието на хората от 25 – 64 години в образование и обучение от 1,7% през 2012 г. на над 5% през 2020 г. и над 5,1 на сто след три години.

Особено внимание се обръща на мерките за разширяване на професионалното образование в периода до 2022 г. Част от мерките в тази област е включването на по-голям брой ученици в дуална форма на обучение. Предвидени са и 3 млн. лв. за подобряване на условията в ученическите общежития към професионалните гимназии. Още 2 млн. лв. ще се инвестират в изготвяне и издаване на електронни и книжни образователни ресурси за професионална подготовка.

Предвижда се и увеличение на размера на средствата за транспорт на деца и ученици спрямо 2019 г. от 43,2 на 44 млн. лв. за 2020 г., 44,5 млн. лв. за 2021 г. и 45,5 млн. лв. за 2022 г. За компенсирането на разходите за транспорт и/или наем на педагогическите специалисти от местоживеенето до местоработата се планират средства за пътуващи педагогически специалисти в 1515 детски градини и училища. С тази мярка се обезпечава транспорт до друго населено място на 14 600 учители и заплащането на наем на 65 учители.

На 3 млн. лв. се запазват средствата за стипендии за образователни резултати, които се предоставят на училищата на базата на постигнатите и запазени резултати от националните външни оценявания на учениците.

За финансиране на програмата за насърчаване на иновативните методи на преподаване са предвидени 4 млн. лв. С 1,2 млн. лв. ще се реализира програма за модернизиране на центровете за подкрепа за личностно развитие и насърчаване на взаимодействието им с училищата. В периода 2020 – 2022 г. ще нараства и финансовата подкрепа на българската държава за съхраняване на националното самосъзнание, култура и традиции и изучаването на български език и литература, история и география на България на около 30 464 деца, ученици и кандидат-студенти от българските общности в чужбина, обучаващи се в 370 училища, школи и клубове.

Стандартите за финансиране на детските градини са увеличени средно с 15%, тези за неспециализираните училища, професионалните гимназии и паралелки за професионална подготовка – дневна форма на обучение и дуална система на обучение, на специалните училища и центровете за специална образователна подкрепа – с 16%. Стандартите за ученик в други форми на обучение (вечерна, задочна, индивидуална и самостоятелна) нарастват средно с 18%. Допълващият стандарт за ученик в комбинирана форма на обучение е увеличен с 19%, а този за ученик в дневна форма на обучение и дуална система на обучение в първи и втори гимназиален етап е увеличен с 5%. За 2020 г. се въвежда и нов допълващ стандарт за ученик с разширено изучаване на музика. Допълващите стандарти за материална база и за поддръжка на автобуси запазват нивото си от 2019 г.

В областта на висшето образование ще продължи насърчаването на усилията на автономните висши училища за непрекъснато развитие на качеството на предлаганото обучение, подпомагането им при въвеждането, развитието и усъвършенстването на вътрешните системи за оценяване и поддържане на качеството на обучение и на академичния състав, създаване на условия за усвояване на добрите практики на висшите училища от държавите членки на ЕС. Очаква се за първа година да има и национални програми във висшето образование, с които те да бъдат стимулирани да имат ефективни политики в определени области. Най-вероятно една от програмите ще бъде за педагогическото образование.

За периода 2020 – 2022 г. са предвидени допълнителни средства в размер на 41,1 млн. лв. за издръжка на обучението на студенти и докторанти. Ще продължава да нараства и делът на средствата за издръжка на обучението, формирани въз основа на комплексната оценка на качеството на обучението. Продължава дейстивето и на въведения от миналата академична година Механизъм за определяне броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища, разработен на базата на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. За периода 2020 – 2022 г. се предвижда запазване на общия размер на държавната гаранция за новоотпуснати студентски кредити в размер на 50 млн. лв.

Визията за развитието на науката в България се свързва с повишаване на качеството и международната разпознаваемост на научноизследователската и иновационната дейност.  Акцентът се поставя върху финансиране на научни изследвания в приоритетни и конкурентни области за решаване на важни обществено значими предизвикателства, подпомагане на млади учени и осъществяване на съвместни научни изследвания с български учени в чужбина и привличане на водещи учени от чужбина. Средствата ще се разпределят между научните звена и колективи въз основа на оценка на научната им дейност и резултатите от нея чрез механизъм за диференциран ръст на средствата. Ще продължи и изпълнението на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., Оперативния план към нея за периода 2018 – 2022 година и Националната пътна карта за научна инфраструктура.

За периода 2020 – 2022 г. средствата по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“ ще бъдат насочени главно към развитие на върхови и пазарно ориентирани научни изследвания, укрепване на съществуващите и инвестиции в нови научни инфраструктури – центрове за върхови постижения, центрове за компетентност и регионални научни центрове, с цел развитие на регионална интелигентна специализация и осигуряване на необходим достъп до европейски и международни научни инфраструктури. Аз-буки

 

Акцентите

Най-големи в проекта за бюджет 2020 са разходите за социално подпомагане и грижи (14,8 млрд. лв.), икономически дейности и услуги (7,8 млрд. лв.), здравеопазване (5,7 млрд. лв.), отбрана и сигурност (5,3 млрд. лв.) и образование (4,8 млрд. лв.).

Догодина ще има ново увеличение на минималната работна заплата, която от 1 януари 2020 г. ще бъде 610 вместо 560 лв. Предвидено е и нарастване с 10% на средствата за заплати в бюджетния сектор.

Очаква се ръстът на БВП за 2020 г. да бъде 3,3% и той да достигне 127 млрд. лв., а средногодишната инфлация да бъде 2,1%.

 

БАН и висшите училища

Бюджетът на Българската академия на науките за догодина е определен на 105,611 млн. лв. при малко над 94 млн. лв. за тази година. Завишена е и прогнозата за следващите две години, като средствата за Академията за тях са фиксирани на 109,329 млн. лв. От бюджета на Министерството на околната среда и водите БАН ще получи още по 675 хил. лв. в следващите три години.

Средствата за 33 държавни висши училища, финансирани през бюджета на МОН, за догодина са 499,211 млн. лв. при 457 млн. за 2019-а. По 502,573 млн. лв. са планирани за 2021 и 2022 г., което е ръст от близо 50 млн. спрямо прогнозите преди година. Традиционно най-много средства се предвидени за Софийския университет „Св. Климент Охридски“ –  73,565 млн. лв. при малко над 66 млн. лв. за насотящата година. След него се нареждат ТУ – София, с 54,552 млн. лв. при 48,9 млн. за тази година, и МУ – София, с 39,055 млн. лв. при 34,2 млн. за 2019 г. Най-малка догодина ще бъде издръжката за Висшето транспортно училище (3,080 млн. лв.), Висшето училище по телекомуникации и пощи (2,160 млн. лв.) и Висшето строително училище (1,217 млн. лв.).

От бюджета на Министерството на отбраната държавните висши военни училища ще получат съответно 31,481 млн. лв. за догодина и по 31,966 млн. лв. следващите две години. За догодина Военната академия „Г.С. Раковски“ ще получи 8,386 млн. лв., Националният военен университет „Васил Левски“ – 13,499 млн. лв., Висшето военноморско училище – 6,596 млн. лв., и Висшето военновъздушно училище – 3 млн. лв.

Селскостопанската академия ще получи от бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите 27,985 млн. лв.

 

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (73,565 млн. лв.)

ТУ – София (54,552 млн. лв.)

МУ – София (39,055 млн. лв.)

МУ – Варна (28,133 млн. лв.)

Пловдивски университет (26,393 млн. лв.)

УНСС (23,962 млн. лв.)

Тракийски университет (23,702 млн. лв.)

МУ – Пловдив (22,853 млн. лв.)

Национална спортна академия (17,822 млн. лв.)

УАСГ (17,578 млн.лв.)

Югозападен университет (16,941 млн. лв.)

Русенски университет (15,130 млн. лв.)

Великотърновски университет (13,369 млн. лв.)

МУ – Плевен (11,508 млн. лв.)

ТУ – Варна (11,469 млн. лв.)

ИУ – Варна (10,144 млн. лв.)

Аграрен университет – Пловдив (9,188 млн. лв.)

Лесотехнически университет (8,908 млн.лв.)

Шуменски университет (8,959 млн. лв.)

Университет по хранителни технологии (7,051 млн. лв.)

ХТМУ (6,982 млн. лв.)

Национална художествена академия (6,403 млн. лв.)

ТУ – Габрово (6,266 млн. лв.)

Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас (5,409 млн.лв.)

Национална музикална академия (5,223 млн. лв.)

НАТФИЗ (5,079 млн. лв.)

Минно-геоложки университет (5,036 млн. лв.)

УниБИТ (4,335 млн. лв.)

Стопанска академия (4,319 млн. лв.)

АМТИИ – Пловдив (3,408 млн. лв.)

Висше транспортно училище (3,080 млн. лв.)

Висше училище по телекомуникации и пощи (2,160 млн. лв.)

Висше строително училище (1,217 млн. лв.).