31-годишният Красимир Видев използва съвременни технологии в часовете по география
Диляна КОЧЕВА
Човек трябва да вярва в себе си и да преследва целите си. На учениците си съм забранил да използват изречението „Аз не мога“. Най-лесно е да се откажеш, а не трябва никога да го правиш. В живота за всичко трябва да се потрудиш.“ Така започва разговорът ми с 31-годишния Красимир Видев, учител в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в град Ветрен, област Пазарджик. Това е първото му работно място като педагог. През настоящата учебна година ще води целодневна организация в VII клас и ще преподава география на класовете от V до VII. Висшето си образование завършва в Югозападния университет в Благоевград. Бакалавърската му степен е със специалност „География“, а магистратурата е „Регионално развитие“. По време на следването си работи като хоноруван асистент в Катедрата по география – „Математическа картография“. „Точно в този период реших, че искам да стана учител. Хареса ми работата със студенти“, допълва моят събеседник. Сега следва докторантура в областта на изследването на функционалните възможности на специален картографски софтуер, който ще бъде използван за учебни цели в изучаването на география.
Вече четвърта година преподава в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“. „Работата с деца и млади хора ми доставя голямо удоволствие. Наричам учениците от прогимназиален етап „млади хора“, защото те вече са големи и разумни личности. Минусът, който усещам в последните години, е това, че се губи желанието за работа на учениците. Особено в последните две години, с обучението от разстояние в електронна среда. И е много трудно да им върнем ентусиазма от часовете в клас“, отбелязва моят събеседник. Разказва, че още започвайки работа в училище, прилага презентации като допълнителни образователни материали. Сам е изработил презентации за всички уроци. Това се оказва изключително полезно, когато се налага да преминат към онлайн обучение. Разполага с голям асортимент от материали, презентации и визуализации. Разбира се, понякога трябва да допълни нещо. Другите похвати, които се опитва да прилага, са допълнителни софтуерни програми, които и децата могат да използват от вкъщи. Благодарение на това уроците са по-раздвижени.
На мнение е, че е отживелица географията да се смята за разказвателен предмет. Някои от изучаваните теми в училище са доста сложни. Най-голямо затруднение изпитват учениците в V клас, защото до този момент не са се сблъсквали с нищо подобно. В началото се затрудняват да намират обекти на картата, но след това свикват и дори им става доста интересно да работят с атласа. Категоричен е, че възпитаниците му не трябва да учат наизуст, а да разберат алгоритъма, благодарение на който да стигат до правилния отговор. „Например имаме да определим географското положение на даден континент. Трябва да запомним алгоритъма, по който да го открием на картата, а не да научим координатите наизуст“, обяснява младият учител.
Казва, че в часовете си не държи учениците да знаят точните метри на най-високия връх или най-дългата река в света, но трябва да знаят кои са те. „По-добре е да можеш да приложиш наученото в училище в реалния живот, отколкото просто да цитираш цифри“, казва Видев. В подкрепа на думите си дава пример от всекидневието. Един човек може да знае какво трябва да направи, за да смени маслото в колата си, но не и как да го направи. Друг пък го е правил стотици пъти, но не може да обясни на някого как да го направи вместо него. За да достигне информацията до децата, трябва да се дават много примери. Така те по-лесно усвояват новия материал. „Искам учениците ми да могат да прилагат на практика наученото, а не да наизустяват урока. Така че,
като им възложа практическа задача, да се справят“, споделя моят събеседник.
В училището е приет с отворени обятия още от първия работен ден. Определя колектива като малък и сплотен. Разказва, че първата година е усетил най-голяма помощ и подкрепа. Тогава те са му и най-нужни.
„В началото е най-трудно. Обстановката е нова, а и стресовите ситуации не липсват. Вероятността да се откажеш от професията, е най-голяма през първата година. Има моменти, в които се чудиш дали наистина си за тази работа. Благодарение на колегите ми този етап бързо премина. Четвърта година още съм тук и нямам никакво намерение да сменям работата си“, казва Видев. Започва работа по програмата „Заедно в час“ и след две години получава предложение от директорката на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ Лена Парова за постоянен трудов договор. Казва, че от обучението по инициативата най-полезното, което е взел, е как да управляваш учениците в клас. „Дори да си разработил най-интересния урок, ако не можеш да овладееш учениците в клас, всичко се обезсмисля“, обяснява той. Останалото е научил от практическата си работа и съветите на колегите си.
Разказва, че със сигурност след 10 години се вижда отново в ролята на учител. Като преподавател по география, трудно събира необходимия норматив, затова от миналата година е записал в Националната спортна академия за учител по физическо възпитание и спорт. Избира тази специалност, защото се определя като спортен тип човек. Тренирал е 17 години футбол, като все още рита всеки ден в свободното си време. Спортът е в кръвта му, а няма нищо по-хубаво от това да работиш нещо, което обичаш. Споделя, че приятелите и семейството му го подкрепят в избора на професия. Често се учудват на спокойствието и търпението, което има. Но без тях трудно би могъл да работи в училище.
„Искам да науча учениците си, че трябва да уважават не само приятелите си, но трябва да имат уважение и към по-възрастните. В днешно време те използват по-груб език, което им изиграва лоша шега и може да бъде причина за възникването на доста конфликти“,
казва моят събеседник. Разказва, че с него учениците никога не си позволяват да говорят по-разговорно. Държи да се обръщат към него на „Вие“, и те го правят. Границите са поставени още в първия час и никога не се прекрачват. Родителите на възпитаниците му също го подкрепят. Те се радват, че децата имат и по-млади учители. Разбира се, за да бъде успешно обучението, трябва да има баланс между опитни и млади учители. „Хубаво е да има млади учители, но те не трябва да забравят да се вслушват в думите на по-опитните педагози“, казва той.
В информационната ера, в която живеем, все по-често ни се налага да работим с различни технологии. По-младите по-лесно се справят с тях, но това понякога е нож с две остриета. „С всеки изминал ден на учениците им става все по-трудно да изградят навици за учене. Свикнали са да получават информацията наготово от „Гугъл“, казва младият учител. С неразбиране го гледат, когато им разказва как, когато е бил ученик, е прекарвал целия следобед след училище в библиотеката, за да подготви домашното си за утрешния ден. Затрудняват се да отсяват важното от маловажното. Трудности срещат и с писането на кирилица, а вината за това определено е в така навлезлите в живота им социални мрежи. „За щастие, в нашето училище учениците могат да пишат грамотно на български език, срещат трудности обаче в отсяването на информация. Но с усилия и това се постига“, категоричен е той.
ОУ „Св, св. Кирил и Методий“ са доста добре обезпечени откъм техника в класната стая. Затова и Красимир Видев използва технологиите в час. Умишлено задава групови задачи, чрез които да покаже на възпитаниците си, че компютърът не е само за игра, но може да бъде и източник на данни или средство за отсяване на информация. Иска да ги научи, че не могат да се доверяват на всеки сайт, а е нужно да внимават какви източници използват.
Разказва, че по време на обучението от разстояние часовете в целодневната подготовка също са се провеждали без проблем. По думите му, всичко е въпрос на организация. Направил е виртуална класна стая, в която всеки учител качва заданията за домашно за следващия ден. Красимир Видев проверява всичко и изпитва учениците си, т.е. обучението по нищо не се различава от присъственото.
Всъщност преди две години, когато се налага образователната система да премине към онлайн режим на работа, младият учител помага за организацията това да се случи. И нещата се получават. Надява се тази година обучението да бъде присъствено колкото се може по-дълго. Категоричен е в едно – ако пак преминат към обучение от разстояние в електронна среда, ще добавя по нещо ново във всеки урок, за да може учениците да не губят мотивация за работа и да им бъде по-интересно.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg