доц. д.н. Йосиф Нунев
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Педагогически колеж – Плевен
https://doi.org/10.53656/ped2021-6.06
Резюме. Предложеният материал е скромен опит да се свърже времето на Българското просвещение и ролята на помощник-учителя тогава с нашето време, и поредната амбиция на българската държава да имплементира в предучилищното и училищното образование помощната длъжност „образователен медиатор“. За образователната практика медиаторът е предназначен преди всичко за специализирана работа с ромски деца и ученици и с техните родителски общности за осигуряване на участието им в образователните институции. В статията се предлага и възможност за прилагане на възрожденския опит в обучението на днешните образователни медиатори по подобие на помощник-учителите от онова време. През времето на Българското възраждане техният път е бил предварително начертан – от помощници на своите учители те израствали в най-известните за времето си учители и учени. Защо днес да не се поучим от този опит?
Ключови думи: Просвещение; Възраждане; помощник учител; образователен медиатор