Акад. Христо Белоев
Русенски университет „Ангел Кънчев“
https://doi.org/10.53656/ped2021-9.08
Резюме. Разбирането за иновации и тяхното дефиниране се разглежда в научната литература още от средата на миналия век и в зависимост от сферата на интерпретация търпи различни трактовки, които често са твърде размити или неясни. Независимо обаче от изследователското поле, в което са поставени, иновациите винаги се обвързват дефинитивно с промяна, развитие, внедряване на нов или значително подобрен процес, продукт или услуга1). Към това разбиране част от изследователите добавят и процесите на същинската експлоатация и комерсиализация на иновациите (Dewangan & Godse 2014). Настоящата публикация няма за цел да изследва в дълбочина дефинитивните и процесуални аспекти на различните видове иновации, нито да ги класифицира. Тя се фокусира върху стратегическото разбиране на иновацията в неговата обвързаност със системата на висшето образование (Aghion 2008) и ролята ѝ в интелигентното, свободно, пазарно ориентирано, устойчиво и ресурсно отговорно развитие на регионите. Като основни изследователски методи са използвани анализът на литературни източници, сравнителен анализ на данни от вторични източници на информация и анализ на случай от практиката, базиран на практиката на Русенския университет „Ангел Кънчев“ през последните 10 години.
Ключови думи: иновации; регионална политика; висше образование; интелигентна специализация