17 млрд. евро безвъзмездни средства за България

Трима европейски комисари разясняват подкрепата и ползите от зеления и цифровия преход за страната ни

Младите се обърнаха към политиците да мислят и действат отговорно за бъдещето им

Аделина МАРИНОВА

Зелената сделка, представена през 2019 г., е отговорът на Европейския съюз на климатичната криза. Представлява амбициозен план за трансформиране на енергийната система и превръщането на Европа в климатично неутрален континент до 2050 година.
„Климатът и енергийният преход, иновациите и инвестициите са всички ключови компоненти на нашия колективен просперитет. Но за да сработи, той трябва да бъде разпространен и споделен. Ето защо преходът трябва да бъде справедлив или просто да няма преход.“ Това каза еврокомисарят Елиза Ферейра по време на конференцията „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“. И добави, че трагичните събития в Украйна и използването на енергийните доставки като оръжие ни напомнят, че зеленият преход, както и модернизацията и реформите са тясно свързани със собствената ни енергийна сигурност.
„В тези несигурни времена е важно да знаем, че нашето най-голямо предимство е Европейският съюз, и нашето задължение е да не изоставяме никого“, подчерта Елиза Ферейра. Тя припомни, че България е изминала дълъг път, откакто е приета в ЕС. Конвергентният двигател на кохезията активно подпомага икономиката да настигне бавно, но устойчиво, останалата част от ЕС с комбинирана инвестиция от около 15 млрд. евро през последното десетилетие и половина. През този период БВП на глава от населението в България се е увеличил с около 16% – от 39% от средния за ЕС размер през 2006 г.
до 55% през 2020 г.
„За съжаление, този растеж не е равномерен във всички региони на страната – подчерта Ферейра. – Югозападният регион се доближава до средното за ЕС с 92% от БВП на глава от населението, като София е силен двигател на икономиката, а други региони изостават значително – особено в северната част на страната, където доходът на глава от населението остава малко над една трета от средното за ЕС.“ Според нея е важно сближаването с останалата част от ЕС да е балансирано с регионален растеж.
„Европейската солидарност за България се изразява в 17 млрд. евро безвъзмездни средства от кохезия и Механизма за възстановяване и устойчивост, които ще са налични за модернизиране на страната, подкрепа на иновациите, декарбонизация и енергийна сигурност – обяви Ферейра. – Само кохезионната политика ще инвестира около 11 млрд. евро в България,
и особено в развитието на най-изоставащите български региони в периода 2021 – 2027 г. В Споразумението за партньорство в процес на преговори са 2,4 млрд. евро за инвестиции, свързани с климата, включително 27% дял от енергията от възобновяеми източници.
Фондът за справедлив преход ще отдели 1,3 млрд. евро за справяне със социално-икономическите пос-
ледици на прехода с фокус върху най-засегнатите региони – Перник, Кюстендил и Стара Загора, за да ги подкрепи в прехода към икономика с нулеви въглеродни емисии.“
Накрая Елиза Ферейра цитира любимия на много поколения българи писател Елин Пелин – „Възможности съществуват, така че можем да се възползваме от тях“.
И добави, че за тази амбициозна задача за използване на възможностите на прехода можем да разчитаме на подкрепата на Европа, на политиката на сближаване и лично на нея.
„Усилието да прекратим енергийната си зависимост от Русия, става все по-неотложно – агресивната война на Русия срещу Украйна добави геополитическо измерение към климатичните цели – заяви еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Паоло Джентилони в своето видеообръщение. – Русия използва енергията като оръжие и по този начин увеличава несигурността по отношение на бъдещите доставки, като повишава и цените, за да финансира бруталната си инвазия и да откъсне напълно страните от ЕС от енергийните доставки. Вносът на изкопаеми горива от Русия струва на ЕС близо 100 млрд. евро годишно, а Русия използва тези приходи, за да финансира войната. Трябва да ограничим възможностите ѝ, затова приветствам неотдавнашното споразумение между лидерите на ЕС по предложението ни за налагане на ембарго върху по-голямата част от вноса на руски петрол като част от последния кръг санкции.
Русия вече не е надежден партньор и България знае това повече от всеки друг. Преобразуването на енергийната ни система е ключово не само за постигането на целите ни – то е от решаващо значение и за колективната ни сигурност. А това означава да прекратим зависимостта си от руските изкопаеми горива най-скоро. Именно това е целта на плана REPowerEU.“
Паоло Джентилони припомни, че миналия месец е бил представен пакет от предложения с три основни цели – увеличаване икономиите на енергия, диверсификация на доставките и ускоряване въвеждането на възобновяеми енергийни източници. Според него прекратяването на зависимостта на Европа от руските горива ще изисква около 200 млрд. евро допълнителни инвестиции за следващите 5 години. Тази инвестиция се прибавя към другите над 500 млрд. евро, които трябва да мобилизираме всяка година до 2030 г., ако искаме да постигнем поставените цели за климата, отбеляза Джентилони. Той обясни, че имаме голяма нужда от инвестиции, като голяма част от тях се очаква да дойдат от частния сектор.„Но инвестициите от публичния сектор също ще бъдат толкова важни. На ниво ЕС има две прог-
рами, които ще изиграят ключова роля в това отношение – NextGenerationEU и InvestEU“, каза Джентилони.
По думите му България показва, че иска да се възползва максимално от тази възможност, и почти 60% от нейния План за възстановяване и устойчивост е насочен към целите, свързани с климата. „Това означава безвъзмездни средства в размер на 3,7 млрд. евро за декарбонизиране на енергийния сектор, насърчаване на възобновяемите енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност на сградите. Със зелената светлина, която светът даде миналия месец,
България вече е готова да изпълни амбициозния си план“,
категоричен е Джентилони. И допълва, че дългосрочният компонент на Механизма за възстановяване и устойчивост остава на разположение за финансиране на инвестициите, набелязани в плана REPowerEU, и за намаляване зависимостта от руската енергия.
„Осъществяването на Зеления преход и прекратяването на зависимостта ни от Русия няма да бъде лесно. И ние добре осъзнаваме, че за някои региони и някои отрасли това ще бъде още по-трудно. Ето защо винаги подчертаваме, че преходът трябва да бъде справедлив – каза още Паоло Джентилони и завърши речта си с цитат на премиера Кирил Петков: – „Ако най-зависимата от Русия страна с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС може да си позволи да се противопостави на Путин, то всички трябва да могат да се противопоставят на Путин.“
„Как можем да осигурим стратегическата автономност на Европа не само в енергетиката, но и в останалите сектори на икономиката, как да ускорим действията за постигане целите на Зеления пакт и същевременно той да бъде справедлив и от полза за обществото?“, попита еврокомисарят Мария Габриел. И каза, че за нея ключови са инвестициите в наука и иновации, в образование и умения, сътрудничеството с държавите членки, регионите и бизнеса. Тя смята, че Европа има шанс да бъде лидер в новата вълна високотехнологични иновации. 42% от стартъпите в света, които са най-напреднали с предлагането на решения за енергийна ефективност, са европейски. В подкрепа на стартъпите, компаниите и талантите нейният екип подготвя нова европейска иновационна програма.
Мария Габриел припомни, че София и Габрово са сред стоте града, избрани да приложат конкретни решения за постигане на климатична неутралност до 2030 г.
Тя добави, че Бургас е един от регионите, избрани в мисията „Адаптиране към изменението на климата“, чиято цел е да подкрепи 150 европейски региона за постигане на устойчивост спрямо изменението на климата.
Друга важна тема са инвестициите в чист водород. „Искаме удвояване броя на водородните долини в Европа до 2025 г., които сега са 23 – това е екосистема, която на място решава как с нови технологични решения ще намалим въглеродните емисии. Тук са важни ролята на регионите, работата с бизнеса, публично-частните партньорства. С допълнително финансиране за проекти със зелен водород – 200 млн. евро по линия на „Хоризонт Европа“ и публично-частното партньорство с бюджет 2 млрд. евро подкрепяме създаването на широка европейска мрежа за внедряване на пробивни водородни технологии“, подчерта българският еврокомисар. И добави, че се радва да види, че и България е поела предизвикателството и инвестира във водородна долина в Стара Загора.
Президентът на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Вернер Хойер каза, че сме в климатично спешно положение и се изискват огромни инвестиции, за да се преодолеят днешните предизвикателства. ЕИБ е финансирала 10 млрд. евро за проекти за енергийна ефективност и вече всички нови проекти ще трябва да отговарят на заложените в Париж цели за климата. Банката ще се включва и в проектите за справедлив зелен и цифров преход, като предоставя консултантски услуги.

Конференцията „Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход“, която се проведе в София, събра европейски и български лидери, водещи експерти, представители на бизнеса и неправителствения сектор. Във форума се включиха президентът Румен Радев, вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството в оставка Гроздан Караджов и министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер.
В откриващия панел участваха еврокомисарят по сближаване и реформи Елиза Ферейра, комисарят по икономика Паоло Джентилони, комисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел, както и президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер. Над 70 панелисти обсъдиха финансовите инструменти за справедлив преход, енергетика и региони в развитие; климатичната отговорност, регулации и технологии на бъдещето; иновациите, дигитализацията и изкуствения интелект; биотехнологиите и земеделието. Участниците се обединиха, че в условията на енергийна криза е от решаващо значение да се заложи на инвестициите в модернизация и иновации не само в енергийния сектор, но и в икономиките на Европа и България.