сп. „История“, книжка 2, година XX, 2012

УКАЗАНИЕ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS – стр. 189

Влезте в системата, за да прочетете пълната статия

ЩО Е ИЗТОЧНОПРАВОСЛАВНАТА МОНАШЕСКА КУЛТУРА И КАКВИ СА НЕЙНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ – ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ
ЧАСТ ВТОРА

Георги Канев

Резюме. Статията извежда няколко основни заключения. Монашеската източноправославна култура е духовна проява и се изразява в доброволен опит за благодатно уподобяване на Бог чрез вяра и дела. Базирайки се на тази констатация в изложението, се направи опит да се опише мястото на съвършения християнин (монаха) в пропитото от християнството общество. Проявите на тази плоскост не са същностни прояви на монашеската култура, а по-скоро следствия от мястото, което заема инокът в очите на околните, докато преследва своя основен стремеж. Монасите се ознаменуват с ореол на свети хора, със силна пред Господа молитва. Издигат се като защитници на православието и разпространители на християнска книжнина. Сдобиват се с място в дворовете на владетелите и допринасят за укрепване на общохристиянския дух сред православните народи. Тяхната особена роля на отдушник и крепител в обществото се оценява и съзнава на различни равнища както от образованата горна прослойка на обществото, така и от обикновените хора в средновековна България.

Keywords: Orthodoxy, culture, monk, society, Christian, Medieval Bulgaria

WHAT IS THE EASTERN ORTHODOX MONASTIC CULTURE AND WHAT ARE ITS ELEMENTS – LOOK AT MEDIEVAL BULGARIA
PART 2

Abstract. The article brings several major conclusions. Monastic Orthodox culture is a spiritual deed and it is expressed in a voluntary effort for assimilation of God by His grace and personal faith and works. Following on from this finding, an attempt is made to be described the place of the perfect Christian (monk) in a society permeated by Christianity. His manifestations of this plane are not essential expressions of monastic culture, but rather are the consequences of his position in the eyes of the others. Monks are celebrated as men with a halo of holy who have a strong prayer in front of the Lord and they rise as defenders of Orthodoxy. They also become distributors of Christian literature and assume a place in the courts of kings.
The inhabitants of monasteries contribute to strengthen the Christian consciousness among Orthodox peoples. Their special role as a vent and as a sustainer of the society is assessed at different mental levels – from the educated upper class of society and also from common people in Medieval Bulgaria.

Georgi Kanev
Sofia University „St. Kliment Ohridski“

нагоре

КЛОПКИТЕ НА МЕРКАНТИЛИЗМА. ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ ЗА ПЪРВИЯ АНГЛО-ХОЛАНДСКИ КОНФЛИКТ (1652-1654)

Албена Миланова

Резюме. Целта на настоящата статия е чрез анализ на някои аспекти от англо-холандското икономическо съперничество и политическия живот на Англия и Обединените провинции да хвърли светлина върху причините, довели до първия от серията конфликти (Първата англо-холандска война – 1652–1654) между двете страни през втората половина на XVII в. Ключов момент в този процес е промяната на режима в Англия след 1649 г., когато в рамките на републиканския експеримент и Протектората Парламентът все по-осезаемо попада под влиянието на търговските кръгове. Мнозинството изследователи посочват Навигационния акт (1651) като пряка причина за избухването на войната. Но тази крайна мярка е резултат и от вътрешните промени в Англия, които изтласкват на преден план меркантилистките интереси, а също така и от нарасналата английска мощ, което в крайна сметка провокира англичаните да искат повече от това, което холандците могат да отстъпят.

Keywords: Anglo-Dutch wars, English Navigation Acts, mercantilism

ТHE TRAPS OF MERCANTILISM. POLITICAL AND ECONOMIC CAUSES OF THE FIRST ANGLO-DUTCH WAR (1652-1654)

Abstract. The purpose of this article is through an analysis of some aspects of the Anglo-Dutch economic rivalry and political life of England and the United Provinces to shed light on the causes behind the fi rst of the series of confl icts (First Anglo-Dutch War from 1652 to 1654) between the two countries during the second half of the XVII century. The key point in this process is the change of regime in England after 1649 when, within the republican experiment and Protectorate, Parliament has increasingly came under the infl uence of commercial circles. Most researchers indicate the Navigation Act (1651) as a direct cause of the outbreak of the war. But this is ultimately the result that comes from internal changes in England that push forward merkantilist interests and also from increased British power which ultimately provoked the British to want more than what the Dutch can offer.

Albena Milanova
Sofia University “St. Kliment Ohridski“

нагоре

НЕИЗВЕСТНА ПРИПИСКА ОТ ГРАД ЕЛЕНА ЗА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА (1877-1878)

Явор Митов

Резюме. През 1878 г. неизвестен автор от град Елена оставя приписка в сп. „Българска старина“ на Г. Ст. Раковски. Приписката съдържа информация за Руско-турската война (1877-1878). Разположена на четири страници от списанието, тя представлява ценен извор за времето 1877-1878 г. Сега приписката се публикува за първи път. Представено е нейното факсимиле, взето от дигиталното копие на екземпляра. Интерес представляват филологическите особености в ръкописа. За улеснение на читателя е даден и неговият нормализиран текст. Сведенията, които дава приписката, са разгледани на фона на историческите събития за войната. При направения анализ се доказа, че приписката представя вярно събитията. Желанието на автора на приписката е да остави спомен на бъдещите поколения за събитията, които подложили на изпитание жителите на Еленския край по времето на войната. Той дава сведения за руските и турските войски, за хода на бойните действия, за грабежи и извършени жестокости, за дюкяните на еленчани, за шпиони, за глад, епидемически болести, както и за съхраняването на имуществото на жителите на Елена през войната.

Keywords: marginal note, Elena, Russo-Turkish war (1877-1878), correspondence

UNKNOWN MARGINAL NOTE FROM TOWN ELENA FOR THE RUSSO-TURKISH WAR (1877-1878)

Abstract. In 1878 an unknown author from town called Elena left a marginal note in the journal „Bulgarska starina“ published by G. St. Rakovski. The note contains information regarding the Russo-Turkish war (1877–1878). Positioned on four pages of the journal, it is a valuable source concerning 1877-1878. Here the note is published for the first time. Its facsimile is presented, taken from a digital copy of the journal. Subject of interest are the philological features in the manuscript. To facilitate the reader, a normalised text is included as well. The information provided by the marginal note is examined against the background of the historical events of the war. After analysis was carried out, it was proven that the note represents the events truly. The will of the author was to leave a piece of memory in respect to the events that challenged the citizens of the region during the war for the future generations to come. He gives information on the Russian and Turkish troops, the course of military operations, despoliations and cruelties, stores at that time and people living in Elena, spies, hunger, epidemic diseases and the preservation of people`s properties during the war.

Yavor Mitov
Sofia University “St. Kliment Ohridski“

нагоре

ЦИФРОВАТА ПАМЕТ. КОМУНИКАЦИЯ И ТАЙНА ЧАСТ ВТОРА

Юри Тодоров

Резюме. Статията разглежда проблема за възможностите за съхранение и трайно запазване на интелектуалния ресурс на нашето съвремие чрез дигитализация, мобилност и миграция и обръща внимание на един нов ресурс – информацията, която се пази в тайна. Централизираната информация в огромни хранилища на историческата памет никога няма да може да догони информационната лавина по отношение на наличния капацитет. Модерният архивист е мениджър на корпоративното поведение за архивните информационни ресурси. Налага се преход към т.нар. виртуален архив, който да си сътрудничи с останалите глобално достъпни информационни ресурси. Много хора възприемат интернет като автоматичен израз на обществения и технологичен прогрес.
Впоследствие става ясно, че информацията има и тъмна страна, а това е тайната. Междувременно Уикилийкс се превръща в събирателно пространство за повече от един милион документи и успява да ни даде представа за това как би изглеждал светът без граници.

Keywords:digitalization, virtual archive, information resources, historical memory, intellectual resources, Wikileaks

DIGITAL MEMORY COMMUNICATION AND SECRET

Abstract. The paper deals with the problem of storage options and the capabilities of permanently preservation of the intellectual resources of our times through digitalization, mobility and migration and draws attention to a new resource – information that is kept in secret. Centralized information in large repositories of historical memory will never be able to catch the avalanche of information regarding the available capacity. The modern archivist is a manager of the corporate conduct for the archival information resources. A transition is needed to the so called „virtual archive“ to cooperate with other global information resources available. Many people perceive the Internet as an automatic expression of social and technological progress. Now it becomes clear that information has a dark side and this is the secret. Meanwhile Wikileaks becomes a collective space for more than one million documents and manages to give us the idea about how the world would look without boundaries.

Assoc. Prof. Yuri Todorov, PhD
Sofia University “St. Kliment Ohridski“

нагоре

ЗА ВАШАТА БИБЛИОТЕКА /  For Your Library

Рубриката „За вашата библиотека” е нова за списание „История” и се изработва съвместно с авторите на блога за книги „Библиотеката“ (http://bibliotekata.wordpress.com/) . Тя има за цел да ви запознае с някои от най-новите и атрактивни заглавия в историческата литература. Тук ще намерите не само любопитни факти и ценни препоръки, но и описани лични впечатления, които може да са ви от полза при избора на книга за вашата библиотека.

нагоре

Свързани статии:

сп. „История“, книжка 1, година XX, 2012 сп. „История“, книжка 5, година XX, 2012 сп. „История“, книжка 6, година XX, 2012 сп. „История“, книжка 3, година XXII, 2014