ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА
Можем ли да погледнем в бъдещето на българския език?
Резюме. Авторът на статията отговаря негативно на въпроса за научна езикова прогностика, ако тя се прави чрез догадки от гледище
на традиционните направления, които анализират тенденциите и развитието на езиковите феномени, без да отчитат социалния фактор. Необходима е социолингвистическа методика.
В изложението проблемите на прогнозирането са разделени на макросоциолингвистически и микросоциолингвистически и анализът се прави главно с оглед на макросоциолингвистиката. Изтъкнато е, че наблюденията трябва да бъдат насочени главно върху столичната реч, където са водещите социални съсловия. Столичната практика, в последна сметка, става общонационална: столичната мода диктува бъдещия облик на езика.
Посочени са някои перспективи в сега съществуващите езикови варианти.
Ключови думи: столична реч; футурология; прогностика; диглосия; национален стандарт
Михаил Виденов
Българска академия на науките
Синтаксис на метаезика
Резюме. В статията се представя метаезикът като когнитивен феномен, който е със своя синтактична парадигма. Чрез метода на когнитивното моделиране се обосновава парадигмата от синтактични облигации на метаезика. Анализът има за основа когнитивния прочит на дефинитивните изреченски характеристики предикативност, модалност, интонационна завършеност и граматическа оформеност. Прилага се принципът на когнитивната интеграция между концепти, феномени.
Ключови думи: метаезик; когнитивен феномен; когнитивна интеграция; концепт
Мариана Георгиева
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН
МЕТОДИКА
Burnout Levels of English Language Teachers
Abstract. Teachers are among the working populations who are at high risk of being affected by burnout syndrome, an emotional stress condition manifested in emotional exhaustion, depersonalization, and reduced personal accomplishment (Maslach, 1976). The goal of this quantitative cross-sectional study is to examine English language teachers’ burnout levels and how the three core components of burnout are related to several teacher background variables such as gender, age, and teaching experience. Data were collected through a demographic form and Maslach Burnout Inventory. The results show that the rate of burnout in EFL teachers is at a medium level in emotional exhaustion and personal achievement dimensions, and low in depersonalization. Our findings also confirmed that gender, age and teaching experience affect EFL teacher burnout.
Keywords:burnout; depersonalization; EFL teachers; emotional exhaustion; reduced personal accomplishment
1) Suzan Kavanoz, 2) Yasemin Kırkgöz
1) Yıldız Technical University – Istanbul (Turkey)
2) Çukurova University – Adana (Turkey)
Modern Approaches to Foreign Language Teaching
Abstract. This article discusses creativity, innovations and interculturalism as key trends in modern Foreign Language Teaching. It argues that in a learning environment strongly dependant on digital technology and extensive communication participatory learning and achivements of high results do not seem visible if the above-mentioned trends are not taken into serious consideration.
Keywords: foreign language teaching; education; innovations
Danail Danov
University of Sofia (Bulgaria)
ЕЗИК И КУЛТУРА
„Вътре и между два свята“ (Кадзуо Ишигуро „Бледият изглед към хълмовете” и „Остатъкът от деня“)
Резюме. Статията разглежда два от романите на един от кроскултурните съвременни писатели Кадзуо Ишигуро „A pale view of hills” (1982) и „The remains of the day” (1989). Още преди да получи Нобелова награда през 2017 г., Ишигуро завоюва световно признание, романите му са преведени на десетки езици в цял свят и са удостоявани с литературни награди, а по романа „Остатъкът от деня“ (1989) е заснет филм със звезден състав, номиниран за „Оскар“ в осем категории.
Важни градивни елементи на текста у Ишигуро са паметта, или по-точно ненадеждната памет, завръщането към миналото, търсенето на знаци за своята идентичност, дискурсивното пресичане на границите и на културните наративи. В това пространство едновременно „вътре и между два свята“ се извършва преоценка на ценностите, преосмисляне на парадигмите, пренареждане на историята и миналото, но това става от позициите на отчуждения повествовател. Романите на Ишигуро представляват метатекст по отношение на западните стереотипи за Изтока и „японскостта“, които имат корени в самата японска култура, но ги осмислят амбивалентно. По същия начин романът „Остатъкът от деня“ е метатекст, осмислящ феномена на „английскостта“ на много нива в системата на произведението, но този припознаван за „английски роман“ отново е в зоната на хибридната менталност.
Ключови думи: Ишигуро; кроскултурна литература; памет; носталгия; ирония
Магдалена Костова-Панайотова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
ЛИНГВОДИДАКТИЧЕСКА АРХЕОЛОГИЯ
Полонистиката в чуждестранните университети през погледа на лектора по полски език и литература
Резюме. В статията си авторката накратко представя лекторатите по полски език и литература в университетите по света. Обръща внимание върху дейността на Сдружението на полските и чуждестранните преподаватели по полски език и култура Bristol (Stowarzyszenie „Bristol“ Polskich i Zagranicznych Nauczycieli Kultury Polskiej i Języka Polskiego jako Obcego) и неговото методическо съдействие при изучаването на полския език, литература и култура в чуждоезикова среда. Също така разглежда съвременния модел и условията на функциониране на лекторатите, които от 2017 г. се координират от Националната агенция за академичен обмен (Narodowa Agencja Wymiany Akademickiej, NAWA). По-нататък авторката се спира върху работата на лекторатите по полски език в Словакия, като се съсредоточава главно върху дейността на лектората по полски език към Катедрата по славянски филологии във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава. За да се постигне актуална представа за работата на полските лекторати в съпоставителен план, се проследява дейността и на лекторатите по полски език в България.
Ключови думи: полският език по света; обучение по полски език в чуждоезикова среда; обучение по полски език в Словакия; обучение по полски език в България
Магдалена Закшевска-Вердуго
Университет „Коменски“ – Братислава (Словакия)
Към историята на предлога освен
Резюме. Статията дискутира една от целите на лингводидактологията, ориентирана към преподаването на старобългарски език за създаване на интерсистемни връзки между диахрония и синхрония. Конкретен пример са употребите на предлога свѣнѥ в преводен юридически текст от 1262 г., някои от които се припокриват със съвременната употреба на предлога освен в състава на сложни съюзи в административния стил. Основното заключение е, че предлогът свѣнѥ е характерен за средновековни писмени паметници, възникнали на славянския Юг. Определена роля за налагането му в книжовния език играе Преславският книжовен център. Неговите непроменени функции са доказателство за континуитета между старобългарския и съвременния български език.
Ключови думи: старобългарски (славянски) език; предлози; преход от синтетизъм към аналитизъм
Марияна Цибранска-Костова
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
Латинска медицинска терминология за студенти по медицина и дентална медицина
Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина.
София: Изток – Запад, 260 с.
Димитър Веселинов, Глория Бакърджиева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Ерос и Агапе като литературни превъплъщения
Стоянова, Ю. (2018). Eрос и Агапе. Литературни превъплъщения.
София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 288 стр.
ISBN 978-954-07-4334-9
Савелина Банова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Нов справочник на лингвистичните термини за слависти
Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните
термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с.
ISBN: 978-954-326-387-5
Иван П. Петров
Медицински университет – Пловдив
