ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА
Рецепцията на българската политическа реч от студентите чужденци
Резюме. В настоящата статия са представени изводите от научен експеримент, проведен със студенти чужденци от СУ „Свети Климент Охридски“. В извънаудиторните часове по съвременен български език студентите наблюдават и анализират речевите прояви на българските политици и трябва да подготвят научнообоснован коментар върху вербалното и невербалното им поведение, като го съпоставят с политическата ситуация (политици и политическа реч) в собствените си държави. Обект на научния анализ в този текст са изводите, свързани с езиковата агресия в публичната реч, с клишетата, с динамиката на езиковите процеси и по-конкретно с разминаванията между книжовнонормативния комплекс (който за студентите чужденци е водещ и представителен; първоначален код при усвояването на езика) и тенденциите, които узусът задава като паралелни езикови модели в условия на конкуренция. Отчитат се и важни маркери, съпътстващи политическата комуникация, като представителност, подготвеност на речта, уместни употреби, умение да се превключват езиковите кодове.
Ключови думи: политическа реч; езикова култура; маркери за разговорност; динамика на езиковите процеси
Владислав Миланов
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
Цифровые средства в обучении иностранным языкам: отбор и типологизация
Аннотация. Статья посвящена проблеме, связанной с использованием цифровых средств в сфере обучения иностранным языкам. Цель статьи – отбор и систематизация обучающих цифровых средств, используемых в современном лингвистическом образовании, лингводидактический потенциал которых наиболее полно соответствует специфике учебного предмета «Иностранный язык» и требованиям ФГОС, а также выявление их типологических характеристик. Основой выявления обобщенных черт и лингводидактических возможностей различных цифровых средств обучения стала опора на системный и типологический подходы с использованием методов: анализ, синтез, сравнение и обобщение. В ходе исследования обучающие цифровые средства были типологизированы по функциям, выполняемым ими в процессе обучения иностранным языкам и по характеру самих этих средств. В каждую типологическую группу были включены цифровые средства, наиболее полно отвечающие требованиям, предъявляемым стандартами к качеству языкового образования и его результатам. Выявленные типологические характеристики указанных цифровых средств имеют целью упростить учителю выбор цифровых средств для решения конкретных учебных задач и помочь максимально реализовать их специфические лингводидактические функции.
Ключевые слова: электронное обучение; инструмент электронного обучения; иностранный язык; электронные технологии обучения иностранным языкам
1) Бартош Дана, 2) Гальскова Наталья,
1) Харламова Мария, 3) Стоянова Елена
1) Государственный институт русского языка им. А.С. Пушкина (Россия)
2) Московский государственный областной университет (Россия)
3) Шуменский университет им. Епископа Константина Преславского (Болгария)
ЕЗИК И КУЛТУРА
Медийните и обективните представи за Нова Зеландия в Словакия
Резюме.В статията се изтъква фактът, че въпреки разстоянията Нова Зеландия и Словакия имат някои общи черти помежду си. Населението и на двете страни наброява около 5 милиона жители, които съхраняват националната си идентичност, тясно свързана с традициите в земеделието. Авторът установява, че взаимоотношенията между двете страни от икономически, политически и интеркултурен характер не са така интензивни, но словаците имат определени представи за Нова Зеландия. Тя е възприемана изключително позитивно благодарение на телевизията, интернет и останалите медии. Чрез анализ на материали от съвременни словашки медии и изхождайки от десетгодишния си опит като преподавател по новозеландски изследвания в Братиславския университет, авторът проследява рецепцията на Нова Зеландия в Словакия. Изграденият образ на страната е част от по-широка дискусия за популярното ѝ възприемане в Централна Европа, главно през погледа на студентите, посещавали курса по странознание на Нова Зеландия по време на следването си.
Ключови думи: Нова Зеландия; Словакия; медиен образ; странознание на Нова Зеландия
Джон Петер Батлер Барер1)
Университет „Коменски“ – Братислава (Словакия)
Унгаристиката в чуждестранните университети и статутът в Университета „Коменски“ в Братислава
Резюме. Авторката представя накратко историята на обучението по унгарски език, литература и култура по света. Разглежда съвременния модел и условията на функциониране на лекторатите по унгарски език в чуждестранните университети, чиято дейност се координира от Института „Балаши“ (Balassi Intézet). Той осигурява методическо съдействие при обучението по унгарски език, литература и култура в чуждоезикова среда. В статията се обръща внимание върху статута на унгаристиката в Университета „Коменски“ в Братислава – представят се специалностите и курсовете по унгарски език и култура и научноизследователската дейност на преподавателите от Катедрата по унгарски език и литература.
Ключови думи: унгаристиката в чужбина; лекторати и катедри по унгарски език в чуждестранните университети; унгаристиката в Университета „Коменски“ в Братислава
Катарина Мисадова
Университет „Коменски“ в Братислава (Словакия)
История на обучението по унгарски език като чужд през погледа на лектора и неговата дейност
Резюме. Целта на статията е да представи научната и педагогическата дейност на Оршоя Надор – доцент в Университета „Гаспар Кароли“ на Реформаторската църква в Будапеща и настоящ лектор по унгарски език в Катедрата по унгарски език и литература към Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава. Още в началото на своята кариера тя се насочва към проблемите на обучението по унгарски език като чужд и институционалното обезпечаване на едноименната педагогическа специалност. В първата част на статията се прави кратък преглед на историята на обучението по унгарски език като чужд (от времето на Матей Бел до създаването на специалността през 1982 г.). Във втората част се проследява научноизследователската и педагогическата дейност на О. Надор във връзка с по-нататъшното развитие на обучението по унгарски език като чужд (от 80-те
години на ХХ век до днес). Авторът изтъква нейния принос в тази област, представя основните ѝ трудове, спира се върху създаването на специалността „Унгарски език като чужд“ и разработената от О. Надор 14-томна поредица от ръководства и пособия за учителите по унгарски език като чужд.
Ключови думи: унгарски език като чужд; история на обучението по унгарски език като чужд; доц. д-р Оршоя Надор; чуждестранен лектор
Силард Шебок
Университет „Коменски“ в Братислава (Словакия)
ХРОНИКА
Contemporary Tendencies in Linguodidactic Studies
Raya Zhivkova-Krupeva
“St. Kliment Ohridski” University of Sofia (Bulgaria)
Виталий Григорьевич Костомаров (1930 – 2020)
Антония Пенчева
Общество русистов Болгарии
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
Полицейската терминология в обучението по новогръцки език на ниво В2 по Общата европейска езикова рамка
Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения по новогръцки език за професионални цели (ниво В2). София: Академия
на Министерството на вътрешните работи, 87 стр. ISBN: 9789543481666
Калин Василев
Академия на МВР
ОТКРЫТАЯ ЛИНИЯ
Формирование мягких навыков и умений в процессе освоения продуктивных инновационных технологий
1)Леонид Московкин, 2)Галина Шамонина
1)Санкт-Петербургский государственный университет (Россия)
2)Варненский свободный университет им. Черноризца Храбра (Болгария)
Аффектонимы в современном русском языке
Резюме. Статья посвящена описанию такого пласта эмотивной лексики, как аффектонимы (ласкательные обращения), которые играют важную роль в русском этикете и лингвокультуре. Анализ списка аффектонимов, представленных в «Словаре русского речевого этикета» А. Г. Балакая, позволяет выделить универсальное и идиоэтническое в русских аффектонимах, описать оттенки их эмоционально-оценочного значения и очертить лингвокультурологический потенциал.
Ключевые слова: аффектоним; эмотивная лексика; речевой этикет; лингвокультурология
Валерий Ефремов
Российский государственный педагогический университет
им. А. И. Герцена – Санкт-Петербург (Россия)
К проблеме формирования риторической культуры преподавателя высшей школы
Резюме. Важная роль в развитии и совершенствовании речевой культуры общества принадлежит педагогу. Речь преподавателя вуза должна быть эталоном грамотности, образцом высокой культуры. В статье обобщаются типичные коммуникативные и речевые ошибки преподавателя технического вуза, предлагается работа по их предупреждению в системе повышения квалификации в рамках специализированных курсов. Подробно анализируются формулы речевого этикета учебного занятия, демонстрируются приемы работы с пособиями справочного характера по формированию лексикографической компетенции преподавателя, предлагаются возможные направления работы по совершенствованию коммуникативной деятельности преподавателя через систему повышения квалификации Самарского государственного университета путей сообщения.
Ключевые слова: учитель; коммуникативная деятельность; речевой образ; улучшение; академическое красноречие; речевые ошибки; профессиональное развитие; лексикография; план курса
Людмила Лунева
Самарский государственный университет путей сообщения (Россия)
Фраземы с колоративным компонентом в методике преподавания русского языка как иностранного
Резюме. В фокусе внимания авторов русские фраземы с колоративным компонентом как инструмент развития лингвокультурной компетенции и эмоциональной интеллигентности на уроке русского языка как иностранного. Фразеологические единицы как языковой знак и культурная реалия всегда вызывали сильный интерес среди лингвистов, а неофраземы обогащают лексико-фразеологическую систему, так как они концептуализируют действительность при помощи эмоциональных образов. Основное содержание исследования составляет анализ экспрессивно-оценочных и эмоциональных сверхсловных колорем. Работа имеет междисциплинарный характер: предлагается структурно-семантическая типология, разработана система упражнений, которые могут войти в арсенал преподавателя русского языка как иностранного в процессе развития навыков и умений аудирования, чтения, письменного и устного общения на уровнях В1 и В2 согласно Общеевропейским компетенциям владения иностранным языком: изучению, преподаванию, оценке.
Ключевые слова: лингвокультурология; неофразема; колоративный компонент; русский язык как иностранный; методика обучения; эмоциональная интеллигентность
Надя Чернева, Боряна Тенчева
Пловдивский университет им. Паисия Хилендарского (Болгария)
