Светлината в Космоса и в ядрото

Спектралните изследвания дават данни за физическите процеси около нас. „От зараждането на човечеството светлината винаги е била използвана по някакъв начин – разказва проф. Кирил Благоев – зам.-директор на Института по физика на твърдото тяло. – Като се започне от огъня и свещите.

Бялата светлина, която виждаме, е непрекъснат спектър, но не съвсем“, уточнява ученият, който ръководи и направление „Лазерна физика и физика на атомите, молекулите и плазмата“ и се занимава с физика на атомите. „За съжаление или за щастие, ние виждаме много малка част от спектъра – от 0,4 микрона до около 0,65 микрона дължина на вълната – казва специалистът. – В инфрачервената област дължаните на вълните достигат до 30 микрона и ние не я виждаме. Рентгеновото и гамаизлъчването е под границата от 0,2 микрона. Споменах, че може би е за щастие, че виждаме само малка част от спектъра, защото иначе информацията, която бихме получавали, щеше да бъде огромна като обем. А хората се чувстват щастливи и с това, което виждат.” Проф. Благоев подчертава, че информацията, която ни дава светлината в съвременния свят, се използва по най-различен начин. Например тази от звездите се разлага с различни прибори тук, на Земята, и така учените могат да разберат какви елементи се съдържат в звездните атмосфери каква е възрастта на небесните тела. Най-общо, колкото „по-стара“ е една звезда, толкова по-тежки елементи се появяват в нейния спектър в резултат на различни процеси на синтез. Като изследваме спектъра, може да разберем дали на дадена звезда има например желязо. Специалистите могат да установят как изглежда спектърът, излъчен от звездата, дали тя се отдалечава, или приближава към нас. Светлината е както единственият инструмент, който помага на учените да разберат какво се случва в Космоса, така и единственият, който позволява да се установи и какво става в устройствата за термоядрен синтез. Когато през миналия век са започнали да взривяват атомни бомби, само посредством светлината е можело да се разбере какво се случва в самия взрив. „Светлината, която виждаме – от дълбоката ултравиолетова до далечната инфрачервена област, се излъчва от обвивката на атома, не от ядрото – подчертава проф. Благоев, – а гамаизлъчването е от ядрото.“

Четете повече в бр. 25, 18 – 24 юни 2015 г.

Свързани статии:

Още едно зубърче се роди в Източните Родопи Изучават корейския опит в икономиката Човешкият фактор е решаващ Научните списания на „Аз-буки“ с нов облик