Приехме закон на традициите

Казва Милена Дамянова, председател на Комисията по образованието и науката в 43. Народно събрание. „Той превръща работещите практики на най-добрите детски градини и училища в национална политика“, споделя още тя.

За първи път в най-новата история на България образованието се определя като приоритет в закон. Какво следва от това. Какво означава това? „На първо място, това са ангажименти към процесите, които се случват в детската градина и училището. Ангажименти, включително и финансови, които трябва да поемат заинтересованите от образованието страни. Позицията на авторите на закона е категорична – образованието ще доведе икономиката на България до по-добро състояние. Няма как да искаме да имаме подготвени кадри на пазара на труда, ако не инвестираме в тяхното развитие. Ако не инвестираме в учителите, които подготвят и обучават младите хора. Правителството има ясна политика по този въпрос. Лично премиерът обеща допълнителни 20 млн. лв. за учителите и те вече са факт. Но преди да искаме повече средства за образование, трябва да го променим така, че българчетата да заемат по-достойно място в международните изследвания по грамотност. Всяка година министърът на образованието би следвало да отстоява подобна позиция и да има претенции към бюджета. Независимо дали това е разписано в закон, или не – казва още Милена Дамянова. И припомня: – В първия мандат на г-н Борисов, когато бях част от политическото ръководство на Министерството на образованието и науката, винаги сме имали такива претенции. И образованието получи много допълнителни средства – и по национални, и по европейски програми. Вложихме ги в квалификацията на учителите, в заниманията по интереси на децата, които да осмислят свободното им време, в изграждането на детски градини, във въвеждането на задължителната детска градина от 5 години, в безплатните занимални. Това е пример за държавническо отношение към образованието като национален приоритет. С новия закон правим тази политика последователна. В него ясно е разписано, че парите за образование не трябва да бъдат по-малко от тези, дадени предходната година. А на критиките защо не сме разписали точен процент от БВП, отговорът е – какво би се случило, ако всяка сфера разпише подобно нещо. Това ще ни вкара в противоречия с всички финансови правила.“

Четете повече в бр. 42, 15 – 21 октомври 2015 г.