Издателът на букваря

Ако в заглавието откривате грешка, даже не една, а две, сте прави. 

Тя е свързана с членуването на имената в мъжки род – но не с пълния или с краткия определителен член, а с техния т.нар. твърд (-а/-ът) и мек вариант (-я/-ят).
Мекия вариант на определителния член поставяме при четири типа имена: при съществителните, които завършват на -й: славея(т), завоя(т), героя(т) или на -ар и -яр, но назоваващи лица, а не предмети: аптекаря(т), рибаря(т), млекаря(т), часовникаря(т), юбиляря(т), титуляря(т), иманяря(т), при имената, образувани с наставката -тел: приятеля(т), слушателя(т), преподавателя(т), управителя(т), охранителя(т), председателя(т), центърнападателя(т), делителя(т), звукоусилвателя(т), светлоотражателя(т), подсладителя(т), както и при съществителните царя(т), краля(т), зетя(т), коня(т), деня(т), съня(т), пътя(т), огъня(т), лакътя(т), нокътя(т).
Отклоненията от нормата са два типа. Единият е в случаи като посочените да не се използва мекият вариант, а -а/-ът. Погрешни са формите крала/кралът, издатела/издателът, родитела/родителът, читатела/читателът, митничара/митничарът, пчелара/пчеларът и под. Другият тип грешка е употреба на мекия вместо на твърдия вариант на определителния член, когато името (често с чужд произход) е със завършек (но не наставка, поне от съвременна гледна точка) -тел, -ар или –яр, или пък когато съществителните, образувани с наставките -ар или -яр, не се отнасят за лица, напр. хотел, петел, пастел, буквар, пазар, комар, разгар, колесар, олтар, катинар, капиляр и др. Те се членуват с -а/-ът, а не с -я/-ят.
Форми като букваря(т), минзухаря(т), чукаря(т), хамбаря(т) и др. са остарели и диалектни. По една или друга причина те, противно на книжовната норма, се срещат и днес. Ето само един пример: „Хотелят разполага с…“, четем в сайтове на хотели.

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова,
Секция за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 30, 27 юли – 2 август 2017 г.

Свързани статии:

Географията – история на властта Тони срещу Антоне, Антон и Антоането, Антоанета (II) За поганите работи, погания език и всички поганци Божества или демони са самодивите?