За поганите работи, погания език и всички поганци

Калина МИЧЕВА-ПЕЙЧЕВА*

С думата поган в българската традиционна култура се назовава човек, който не е чист, но и който ругае и кълне. С подобна мотивация е словосъчетанието погани уста, което се употребява за тези, които изговарят мръсни думи. Словосъчетанието поган език също се отнася до говоренето на неприлични неща. Поган е наричан човек, който нарушава моралните правила и постъпва подло. В значението си ‘лош, нечестен, несправедлив’ поган се среща в творчеството на П. Р. Славейков: „за ваште работи погани, нож, огън ще ви пояде“. От прилагателното се развиват и съществителните поганец ’мръсник’ и поганка ’мръсница’. Поганото се разпростира и върху времето, като се свързва по-специално с периодите на граничност. Поганите (мръсните) дни бележат прехода от старата към новата година и са от Игнажден до Богоявление. Те са времето на поганците ’свръхестествени същества, демони и караконджули’. Тогава действието на злите духове е особено силно и не бива да се кръщават деца, защото те ще се превърнат в поганци. Вярва се, че заченатото през поганото време дете ще бъде лош човек.
Поганци са наричани от народа вредоносните и опасни животни като мишките, вълците, лалугерите и змиите. Според една българска легенда мишките произхождат от дявола. Змията се мисли като символ на дявола, а вълкът – за създаден от Сатаната.
В резултат на връзката с дявола се утвърждава и значението на поган ‘дяволски’. Като мръсно, опасно, неморално, дяволско и чуждо поганото противостои на чистото, безопасното, моралното, божественото и своето. Затова трябва да се внимава с поганските работи, поганския език и всички поганци.

*Д-р Калина Мичева-Пейчева е доцент в Секцията за етнолингвистика в Института за български език – БАН.