Правна рамка и нормативна рамка

Многозначната дума рамка тук е употребена със значение ‘обхват, предел, граници, в които нещо съществува и се развива’. Съдържателното различие между словосъчетанията произтича от семантиката на прилагателните правен и нормативен. Първото прилагателно е производно от съществителното право (разбирано като ‘съвкупност от установените в дадено общество правила, които се поддържат от държавната власт и уреждат отношенията между хората и институциите в дадено общество’). Второто произхожда от латински (лат. normativus) и се свързва семантично със съществителното норма. Правен означава ‘който се отнася до правото; юридически’, а нормативен – ‘който се отнася до някакви норми, отразява, посочва и определя някакви норми’.
Съществителното норма има по-широко значение от съществителното право. Нормите не са само правила, установени със закон или друг държавен акт, а може да бъдат също признати в дадена общност обичаи, изисквания, предписания, установен ред и пр., които се смятат за задължителни. Следователно от двете понятия нормативна рамка е по-широкото, а правна рамка е по-тясното по значение.
В някои контексти обаче прилагателните правен и нормативен може да функционират като частични (непълни) синоними. Същото се отнася и за словосъчетанията правна рамка и нормативна рамка, правно положение и нормативно положение, правен акт и нормативен акт, правна уредба и нормативна уредба и др., които в някои случаи се употребяват за изразяване на сходно значение.

Д-р Кристияна Симеонова
е главен асистент в Секцията по терминология и терминография на Института за български език при БАН.

Четете повече в бр. 27, 5-11 юли 2018 г.