Нужните реформи във висшето

Няма риск за академичната автономия, убеден е министър Красимир Вълчев.

„Ние няма да се месим в академичното, във финансовото и в административното управление на държавните висши училища. Ще споделяме стратегическото управление.“ Това коментира пред БНР министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по повод предложените за обществено обсъждане промени в Закона за висшето образование. Според него няма как държавата да бъде изцяло дезангажирана от развитието на висшите училища, защото става дума за общия колективен интерес.
Министърът коментира и предлаганото сключване на договор за управление между министъра на образованието и науката и ректорите. „Промените не предвиждат да ги избираме. Те ще бъдат избирани от академичната общност. Няма риск да се прекрачи „червената линия на академичната автономия“, заяви Вълчев. И добави, че просветният министър няма да може да влияе върху оперативното управление по никакъв начин, нито да сменя ректори. По думите му в момента държавните висши училища имат некоординирани стратегии за развитие, а системата не реагира достатъчно на промените във външната среда. Липсва и дългосрочният поглед в бъдещето след 20 – 30 години.
„Едно висше училище трябва да има собствен капацитет, трябва да има стимули да инвестира в собствени преподаватели и да развива школи. Едно висше училище ще е силно след 20 – 30 години в тези професионални направления и катедри, в които днес инвестира в млади преподаватели. Противното хвърля съмнение върху качеството на висшето образование“, отбеляза още министър Вълчев по повод предлаганата промяна едно хабилитирано лице да участва в акредитирането само на едно висше училище. По думите му в системата на висшето образование у нас не доминира политиката за привличане на млади преподаватели и много често тя е заложник на тези, които я управляват и на рентиерските модели на заплащане. „Изцяло решение на академичното самоуправление е заплатите на асистентите да са по-ниски от тези на учителите. Средните брутни заплати във висшите училища са над 1700 лв. Те са избрали разликата между най-високите и най-ниските заплати да бъде 2,5 пъти. В училищата това съотношение е 1,5. Още повече, учителите работят с два пъти по-високи нормативи“, отбеляза още Вълчев.

Четете повече в бр. 23, 6 – 12 юни 2019 г.