Европа с лице към иновациите

12-милиарден бюджет за приложение на научни продукти в индустрията планира ЕК.

Макар че в Европа живее едва 7% от световното население, тук се осъществяват 20% от световните инвестиции в научноизследователската и развойната дейност. Пак европейци са автори на една трета от всички висококачествени научни публикации. Европа е световен лидер в сектори като фармацевтична промишленост, химическа промишленост, машиностроене. „Тя обаче трябва да полага повече усилия, за да може тези високи постижения да се превърнат в реални успехи и да доведат до появата на световни лидери на нови пазари, основаващи се на иновациите. Това важи с особена сила за иновациите, които са свързани с коренно нови технологии, или т.нар. „иновации, водещи до пробив“ и такива, които създават нови пазари – „дисруптивни иновации.“ Това коментира по време на Информационен ден на Европейския съвет за иновации в столицата Кийт Секейра, старши съветник на еврокомисаря по въпросите на изследванията, науката и иновациите Карлош Моедаш. Той представи пред представители на академичната общност новите възможности за финансиране в рамките на пилотната програма на Европейския съвет за иновации.

Преди година ЕК предложи най-амбициозната до момента програма за научни изследвания и иновации – „Хоризонт Европа“, с бюджет 100 млрд. евро. 10 млрд. евро от тях Европейският съвет по иновациите предлага да отидат за пряко подпомагане на иновациите. През март т.г. Комисията допълни предложението с още 2 милиарда евро за стимулиране на пилотната фаза на Съвета по иновации. До момента за 1276 особено иновативни проекта е предоставено финансиране в размер на над 730 млн. евро.

Къде е България? Засега според ЕСИ – в групата на т.нар. плахи иноватори. „За класирането ни в иновационния индекс на Европа влияят много фактори – образование, стопански и финансови инструменти, качеството на висшите училища и на научните организации като изследователски центрове, научни публикации, патенти“, пояснява проф. Костадин Костадинов – съветник на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Засега картината е: годишно БАН и висшите училища заедно дават средно около 40 заявки за патенти, от които 25 са за Академията. А без патенти няма как да се създадат стартиращи фирми. Това означава, че икономиката ни е слабо иновативна, а научните ни резултати, доколкото ги има, „изтичат“ от страната. „Докато нямаме култура за наука и иновации, няма как да се придвижим напред – категоричен е проф. Костадинов. – Висшите училища и научните организации все още не припознават като своя мисия превръщането на научните резултати в иновации.“

Четете повече в бр. 25, 20 – 26 юни 2019 г.    

Свързани статии:

Европа изпревари САЩ по иновации Насърчават иновациите в спорта Награди „Баухаус“ и за изгряващи звезди Всички ученици се връщат в клас