Държавата с лице към науката

С два инструмента – проектен и програмен, се насочват повече бюджетни средства с цел върхови постижения

Годишен доклад, представен и одобрен от МС, показва състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища в България за периода 2017 – 2018 г. в съответствие с Националната стратегия за наука
(2017 – 2030). Анализът е изготвен на основата на предоставена информация от висшите училища, институтите на Българската академия на науките и от Селскостопанската академия. Направен е преглед на финансирането, развитието на човешките ресурси в системата на научните изследвания, състоянието на научноизследователската инфраструктура, европейското и международното сътрудничество в областта на науката. Освен рамковите програми като „Хоризонт Европа“, в които България вече има натрупан опит и постепенно повишава активността и успешното си участие, са налице добри позиции и в част от другите текущи инициативи – Програмата за сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST), схемите на съвместните изследователски центрове, схемите за координация на националните проекти и др.,
става ясно още от документа.
Основна цел на националната политика в областта на научните изследвания е създаване на благоприятна среда за върхови научни постижения с подкрепа на държавния бюджет.
Чрез увеличаване на средствата се цели подобряване на условията за научна дейност и повишаване на възнагражденията. Дава се възможност на нашите изследователи да повишават квалификацията и да усъвършенстват уменията си.
За преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на научноизследователския потенциал в хора и инфраструктура, както и за решаване на важни за обществото проблеми през 2018 г. стартираха 12 национални научни програми. Така за първи път, освен финансиране на проектен принцип (чрез Фонд „Научни изследвания“), учените от висшите училища и изследователските организации получиха възможност и за програмно финансиране в областите „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“, „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“, „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“, „Здравословни храни за силна био­икономика и качество на живот“, „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, „Електронно здравеопазване в България“, „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“, „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“, „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“, „Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука – ВИХРЕН“, „Иновативни нискотоксични биологичноактивни средства за прецизна медицина“ (БиоАктивМед). Научната програма „Млади учени и постдокторанти“ е израз на една от основните политики на държавата за привличане и задържане на млади изследователи и осигуряване на добри условия за кариерното им развитие. В изпълнение на тази политика държавата, чрез Министерството на образованието и науката, осигури финансиране за допълнителни възнаграждения и стипендии за млади учени и постдокторанти. Парите са предоставени на държавните висши училища и научните организации. С това се създават условия както за преодоляване миграцията на младите изследователи, така и за развитие на ново поколение учени с умения и знания, отговарящи на потребностите на бизнеса и изискванията на пазара на труда.
В последните дни на октомври
2019 г. правителството одобри
17 128 000 лв. за изпълнението на следните национални научни програми: „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурност­та“ (ИКТ в науката, образованието и сигурността); „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“; „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“; „Здравословни храни за силна био­икономика и качество на живот“; „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“; „Електронно здравеопазване в България“ (е-здраве); „Репродуктивните биотехнологии в животновъдс­твото в България“; „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“; „Млади учени и постдокторанти“; „Иновативни нискотоксични биологичноактивни средства за прецизна медицина“ (БиоАктивМед).
Визията за развитието на науката в България за следващия програмен период се свързва с повишаване на качеството и международната разпознаваемост на научноизследователската и иновационната дейност. Акцентът се поставя върху финансиране на научни изследвания в приоритетни и конкурентни области за решаване на важни обществено значими предизвикателства, подпомагане на млади учени и осъществяване на съвместни научни изследвания с български учени в чужбина и привличане на водещи млади изследователи.

Свързани статии:

92% от учителите избират професията заради контакта с младите Кои са най-прецизните счетоводители БДЖ качва на парен локомотив талантливи деца Приемат номинации за наградите „Питагор 2024“