Марио Огнянов е едва на 25 години и от тази година ще бъде зам.-директор с ресор „Учебна дейност“ в Румънската гимназия – Профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Той е амбициозен и целеустремен. Още в VI клас разбира, че иска да работи в сферата на образованието. „Имах много добри учители, които ме вдъхновяваха. Исках да бъда като тях, и осъзнах, че това е моето призвание“, казва младият учител. А когато знаеш какъв искаш да станеш, знаеш и какво трябва да направиш, за да го постигнеш.
След като завършва XII клас, решава да учи „Българска филология“. Записва и стажантска програма в Българското училище „Дора Габе“ във Варшава, а след завършване на бакалавърската си степен започва работа като учител по български език и литература в Румънската гимназия. Кандидатства там случайно, виждайки овакантеното място за преподавател. Представя се блестящо на събеседването и веднага получава работата.
Истината е, че колективът в гимназията е сравнително млад – 45% от учителите са под 30-годишна възраст, а 30% от тях имат образователна и научна степен „доктор“. За подбора на екипа от млади и мотивирани учители принос определено има ръководителят на гимназията Соня Стоянова. Огнянов посочва, че добрият директор трябва да познава колектива си, да бъде съпричастен с него, за да може да се постигне равновесие и доверие в него. Това и прави Стоянова. Отчита, че взаимното уважение между педагозите в Румънската гимназия е тайната на успешното функциониране. Младият учител признава, че зад стените на тази гимназия си е намерил мястото и се чувства добре. Описва я като бутиково училище със сплотен екип и отговорни ученици.
„Усещам образованието като своя мисия“, убедено отбелязва Огнянов. Признава си, че обича работата с деца, но и административната също не го плаши. Вярва, че колкото повече опит има един човек, толкова по-широк става кръгозорът му.
Благодарен е за предложението и признанието от страна на директора Соня Стоянова за поста на зам.-директор. „Показах нужните умения, които бяха оценени. Искам да допринасям в образованието – било като учител, било като ръководител“, допълва разказа си моят събеседник. Възрастта му помага да бъде по-близък с учениците, по-добре да ги разбира и да намира начини да ги мотивира. „Младостта винаги е предимство, но всеки човек трябва да знае как се управлява тя“, мъдро отбелязва учителят.
Независимо че работи като учител едва от година в гимназията, смята, че е натрупал богат опит. Миналата година е водил часове по български език и литература във всички класове – от VIII до XII клас. Класен ръководител е и на една от паралелките.
„Запознах се отблизо с всички възрастови групи в средното образование“, шегува се учителят. Сам предлага да стане класен ръководител, воден от желанието си да натрупа опит в организацията на класа. Всяко действие и решение на младия учител е добре обмислено и анализирано. Той иска да извлече максимума от времето, в което е в училище, и вярва, че от всеки човек има какво да научи. Със своите ученици бързо се сближава. Организира екскурзии, инициира посещения на музеи и театри. „Учебният процес не е само в класната стая“, убеден е той.
С огорчение обаче признава, че нивото на българския ученик по роден език е ниско. Сред трудностите, които срещат децата, са липса на елементарна грамотност, свързана с морфемния анализ на думата и синтактичния строеж на изречението.
В литературата проблемите идват от нечетенето и неразбирането на художествени творби, особено по отношение на Българското възраждане.
„Децата се плашат от архаичните думи, които не разбират, и затова гледат на класическата литература като на нещо скучно“, допълва още той. Причините за това донякъде се дължат и на навлизането на технологиите в живота ни. Децата все по-често комуникират в социалните мрежи, като пишат на латиница и използват емотикони. По този начин с всеки изминал ден им става все по-трудно да общуват на живо или пък да пишат на родния си език.
„Епидемията с коронавируса също попречи на общуването, като че ли всички се затворихме в черупките си“, казва младият учител. Сред най-големите недостатъци на обучението от разстояние посочва отсъствието на жив контакт, което, от своя страна, води до липса на обективност. В Румънската гимназия всички ученици са се включили в дистанционната форма на обучението. Часовете са преминали в синхронна форма – работили са с виртуална класна стая. Учителите са пишели отсъствия на децата, които в дадения ден не са се включвали, и постоянно са комуникирали с родителите.
„Всички ученици преминаха успешно и не само това – получиха нужните знания за завършването на съответния клас“, казва Марио Огнянов. И посочва, че на държавните зрелостни изпити след XII клас средният успех на учениците му от първия изпит е 4,72, а от втория – 4,88. Доброто им представяне на ДЗИ по БЕЛ определя отчасти и за свой успех. Гордее се, че миналата година е успял да мотивира учениците от един т.нар. проблемен клас да учат. За тях разказва с усмивка. Нарича ги любимия си клас, а причината за това е, че сам е станал свидетел на промяната им.
„Всички колеги ги определяха като незаинтересовани към ученето, а истината е, че тези деца имаха нужда само от разбиране“, допълва той. За младия преподавател най-важни са търпението, използването на по-близък до учениците език и откриването на различни форми за стимулиране на интереса им. Сам инициира провеждането на екскурзия под наслов „По пътя на българските възрожденци“. Тогава учениците посещават Сопот, Карлово и Калофер с цел опознаване и адаптация към учебния процес.
„Съвременният ученик иска българският учител да бъде по-близък до него и да го приема с разбиране. Това е тайната на успешните отношения между учител и ученик днес“, споделя Огнянов.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg