Химията е за виждане, пипане и помирисване

Учениците са чудесни, очевидно някой ги е възпитал да са такива, убеден е Наско Стаменов, 28-годишният учител в НПМГ

Мотивацията за успех е у ученика. Мога само да отворя вратата, а дали те ще минат през нея, е техен личен избор“, казва 28-годишният учител по химия Наско Стаменов. От четири години преподава в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която самият той завършва.
Дипломира се в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Химия“.
А първото му работно място като учител е в Националната професионалната гимназия по ветеринарна медицина „Иван Павлов“ в Стара Загора. След това продължава в НПМГ в София. „Предвид факта, че това е училището, в което съм учил, чувството бе все едно се прибирам вкъщи“, казва моят събеседник.
Изборана професия определя като напълно осъзнат и желан.
Като ученик помага за подготовката за участие в националните олимпиади. „Още в VII клас исках да покажа на всички, че химията е интересна и вдъхновяваща“, казва той. Когато разбира, че специалността, която изучава във факултета, му предоставя възможността да положи изпити за педагогическа правоспособност, решава да се яви и на тях. Оттогава насам се възползва от нея. Тази учебна година преподава в XI и XII клас и подготвя и учениците за участие в националната олимпиада по химия.
„Разликата в годините между мен и учениците в XII клас например е
10 – 11 години. И това ми позволява да разбирам шегите им и да бъда релевантен към разговорите им. Но има и ясно поставена граница между учител и ученик“, казва Стаменов. Посочва, че в училището има както по-млади, така и по-възрастни от него преподаватели. Интересна му е комуникацията с учителите, които преди са му преподавали в гимназията, а сега са негови колеги.
„Странно е чувството да преминеш от другата страна“, споделя той и
допълва, че заслугата за скъсяването на дистанцията е на бившите му учители, а не негова. „Всичко стана много плавно. Особено с класната ми ръководителка по химия и останалите колеги, които са ме подготвяли за олимпиади. Те винаги са ме подкрепяли. После лека-полека това премина в истински приятелски отношения“, разказва той. Благодарен е за всички съвети, които е получавал и продължава да получава всеки ден от тях.
С усмивка говори и за класа, на който е класен ръководител. Поема ги в първата си година като учител в гимназията и сега, четири години, по-късно те вече са в XI клас. „Ролята на класен ръководител много ми харесва, защото учениците ми са чудесни. Те са много разумни, доколкото едни тинейджъри биха могли да бъдат, и проявяват разбиране, когато им се говори. Не съм имал случай, когато е трябвало да обсъдим нещо и те да не са се постарали да разберат ситуацията и да вземат правилно решение“, споделя за своите ученици младият педагог. Отчита, че с тях е имал изключително голям късмет, както е сполучил и с родителите им. „Тези чудесни деца някой очевидно ги е възпитал да са такива. За пръв път ги видях, когато бяха на 14 години, и съответно този човек не съм аз“, обяснява Стаменов. Категоричен е, че никога не е срещал проблем с никого от родителите.
За него е важно, когато дава информация – било то на ученици или пък на родители, тя да бъде зададена така структурирано, че да не изисква много въпроси за уточнение и да бъде ясно защо, как и в какви срокове трябва да се случат нещата. „Всеки път, когато общувам административно с ученици и учители, се стремя всичко да бъде максимално ясно. Никога не казвам, че нещата трябва да станат по определен начин, защото аз или ръководството сме казали така. Напротив, правим това и това, защото причините или ситуацията е такава“, аргументира се той.
Комуникацията е двустранна, затова и проблеми не възникват
Трудности Наско Стаменов не среща и с провеждането на обучението от разстояние. В гимназията за най-уместен вариант за провеждането му са избрали синхронната форма. Часовете се провеждат в реално време във виртуални класни стаи, като нито графикът на занятията е променен, нито връзката с децата е прекъсната. Всички ученици влизат в час и младият учител признава, че не среща опити за хитреене. Споделя, че в онлайн обучението има известни трудности както за учениците, така и за учителите. Проблемите понякога са свързани със спирането на тока, а друг път връзката е лоша и не се чува. За да бъде сигурен, че новият учебен материал е разбран, след часа Стаменов изпраща на учениците снимка с подробно изписана информация от урока на дъската. Така те могат да сверят и прегледат нещата, които са записали, в удобно за тях време.
„Химията е за виждане, пипане и помирисване“, казва още той. В рамките на присъствения урок винаги се стреми да показва на живо реакциите между различните елементи.
В часовете по химия електронните ресурси не присъстват често. Ползват модели и видеа, но редовно трябва да се провежда и експериментален урок.
Тази година децата са попълвали тестовете си електронно. Както самият той казва, не може да се определи като неуспешна проверка на знанията, но подлежи на оптимизация. При обучението от разстояние в часовете по химия най-трудната част е провеждането на практическите упражнения. Младият учител е намерил решение и на този проблем. Прави експериментите в домашната си лаборатория, заснема ги и след това им изпраща видео. Иначе в училището има три оборудвани кабинета за упражнения и един кабинет за подготовка на олимпийци.
Подготовката за олимпиадите тече и в момента – в онлайн среда. „Не можем да си позволим да не подготвим учениците си само заради риска олимпиадата тази година да не се проведе“, казва той. Категоричен е, че е много по-добре децата да се подготвят и да решават задачи, отколкото да пропуснат материал и да не са видели нищо допълнително въпреки интереса си.