Игра на кодове – голямата тръпка на поколение XXI

Специфичната препоръка към България от Съвета на ЕС е да „насърчава цифровите умения и равния достъп
до образованието“, пише в Обзора на образованието и обучението за 2020 г.

Европейската комисия публикува своя годишен Обзор на образованието и обучението за 2020 г., в който се прави анализ на тяхното развитие. Тази година в него се поставя специален акцент върху преподаването и ученето в ерата на цифровите технологии. Кризата с коронавируса онагледи значението на цифровите решения за преподаването и ученето и открои съществуващите слабости. Тазгодишното издание традиционно измерва напредъка по целите на рамката „Образование и обучение 2020“ във всяка държава членка и спомага да се определи в кои направления следва да бъде насочено финансирането от ЕС за образованието, обучението и уменията.

Безпрецедентна по отношение на предизвикателствата и сътресенията в образованието и обучението се оказа 2020 г. Поради пандемията от COVID-19 почти навсякъде от средата на март училищата бяха затворени, което засегна над 95 млн. учещи и 8 млн. учители на всички нива и сектори на образованието в целия ЕС. Въпреки това в резултат на огромните усилия в образователния сектор държавите членки успяха да осигурят непрекъснатост на образованието, като преминаха бързо към дистанционно обучение. От есента на 2020 г. насам по-голямата част от държавите членки отново възстановиха присъственото преподаване при строги изисквания за безопасност и с планове за действие при извънредни ситуации, поради които връщането бе затруднено както от педагогическа, така и от организационна гледна точка.
Ключови проблеми са неравномерният достъп до дистанционно обучение, качеството и благосъстоянието. Сред причините за отсъствието на достъп са липсата на устройства, недостатъчната връзка с интернет и/или затруднения в семейната среда, като много от държавите членки предоставиха таблети и лаптопи, за да се преодолеят тези различия. Преподавателските практики също се различаваха значително между училищата, дори във всяка отделна държава, което доведе до неравномерно качество. Според първоначалните резултати от научни изследвания и проучвания физическото затваряне на училища може да повлияе на резултатите от обучението поради загуба на време за преподаване и намалено педагогическо съдържание. Професионалното образование и обучение бяха допълнително засегнати от затварянето на фирми, което доведе до сътресения в обучението по време на работа. Липсата на социално взаимодействие на учениците с техните връстници и с учителите, както и стресът, свързан с дистанционното обучение, са оказали отрицателно въздействие върху благосъстоянието на учениците.
В своята годишна оценка на начина, по който образователните системи в ЕС се справят с основните предизвикателства в област-та на образованието, ЕК отчита намаляване на преждевременното напускане на училище (10,2%) и увеличаване на участието във всички сектори на образованието – от ранното детство до висшето образование. Целта относно образованието в ранна детска възраст е постигната (94,8%), но трайно предизвикателство са все още недостатъчните цифрови умения сред младите хора. Около 20% от 15-годишните не притежават достатъчно ниво на компетентност по четене, математика и точни науки, за да участват пълноценно в обществото. Налице са също така големи различия в развитието на цифровата инфраструктура и циф-ровото оборудване на училищата, особено по отношение на селските и отдалечените райони.

„Радвам се, че цифровото образование е водещата тема на тазгодишния Обзор на образованието и обучението. Мислим, че е необходимо коренно да променим цифровото образование, и сме решени да повишим цифровата грамотност в Европа. Съвсем наскоро ЕК предложи пакет от инициативи, включително новия План за действие в областта на цифровото образование за периода 2021 – 2027 г., който ще засили приноса на образованието и обучението за възстановяването на ЕС от коронавирусната криза и ще спомогне за изграждането на зелена и цифрова Европа“, заяви българският еврокомисар Мария Габриел при представянето на новия обзор.
В Обзора се анализират основните предизвикателства пред европейските образователни системи и се представят политики, благодарение на които тези системи могат да отговорят по-добре на обществените нужди и на пазара на труда. Докладът включва сравнение между различните държави, както и 27 подробни доклада за отделните държави.

Основните показатели от док-лада за България в сравнение със средните за ЕС вижте във фиг. 1.
Акцентите от доклада за България в Обзора на образованието и обучението за 2020 г. са следните.
– Полагат се значителни усилия за подобряването на цифровите умения, които са на ниско ниво. Независимо от това са налице пречки за използването на технологиите в класната стая поради липсата на оборудване и недостатъчните цифрови компетентности на учителите.
– Почти половината от младите българи нямат основни умения по четене, математика и природни науки. Въпреки нарастващите усилия социално-икономическото положение оказва значително влияние върху резултатите на учениците, което допринася за пренасянето на бедността между поколенията.
– Подобряването на качеството на професионалното образование и обучение и на висшето образование, както и на приложимостта им на пазара на труда остават важни за българската икономика в периода след COVID-19.

– Компетентните органи положиха усилия за осигуряване на непрекъснатост на преподаването по време на пандемията от COVID-19. Поради рязкото преминаване към учене от разстояние обаче се появиха големи предизвикателства, които създават риск от задълбочаване на вече съществуващото значително неравенство в достъпа до качествено образование.

Съсредоточаване на вниманието върху цифровото образование
Недостатъчните цифрови умения сред учителите са пречка за използването на технологиите в класната стая. В Международното проучване на ОИСР в областта на преподаването и ученето (TALIS) през 2018 г. 44 % от българските учители в прогимназиалния етап на основното образование съобщават, че използват ИКТ в повечето от уроците си или във всеки урок, което е малко под средната стойност за ЕС от 47 %. Необходимостта от обучение относно начините за въвеждане на технологиите в процеса на преподаване стана очевидна и по време на затварянето на училищата поради COVID-19, във връзка с което 2/3 от анкетираните учители в неотдавнашно проучване съобщават, че не са участвали в предварително обучение за работа с онлайн платформи или програми за дистанционно обучение.
В програмите „Квалификация на педагогическите специалисти“ и „Образование за утрешния ден“, съфинансирани от Европейския социален фонд (ЕСФ), се осигурява обучение на учителите по различни теми, в това число и в областта на цифровите умения.
Българските училища изостават по отношение на цифровото оборудване и ИТ инфраструктурата.
В сравнение със средните стойнос-
ти за Европа по-малко училища в България разполагат с високотехнологично цифрово оборудване и свързаност – 32% от българските ученици в началния етап на основното образование (средна стойност за ЕС: 35%), 31% в прогимназиалния етап на основното образование (средна стойност за ЕС: 52%) и 37% в гимназиалния етап на средното образование (средна стойност за ЕС: 72%) учат в такива училища. През последните години са направени инвестиции, финансирани от ЕС, за подобряване на цифровото оборудване и на ИКТ инфраструктурата в училищата. Въпреки това според оценка, извършена от Министерството на образованието и науката, по-малко от 40% от училищата разполагат с подходящо оборудване в компютърните кабинети.
Необходимостта от подобряване на цифровите умения на учениците остава значителна. Само 57% от българите на възраст 16 – 19 години оценяват нивото на цифровите си умения като основно или по-високо, което е значително под средната стойност за ЕС от 82%. Независимо от това в България има сравнително по-голям брой ученици, които се занимават с кодиране. През 2019 г. 73% от учениците от Х клас, които са се явили на задължителния стандартизиран тест, са получили сертификат, удостоверяващ нивото им на цифрова компетентност.
В оценката се посочват и областите, в които е необходимо допълнително усъвършенстване, включващи изчислителното мислене, решаването на проблеми и създаването на цифрово съдържание.
Според индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2020 г.
България попада в дъното на класацията на ЕС по равнище на цифровите умения на възрастните и на младите хора, както и по брой на специалистите по ИКТ. Въпреки това през последните години се обръща все по-голямо внимание на подобряването на цифровите умения и образование. Съществуват няколко проекта и национални програми, финансирани от ЕС, които са насочени към усъвършенстване уменията на учителите и на учениците, подобряване на цифровата инфраструктура на училищата и засилване на сътрудничеството между ИТ сектора и училищата за професионално образование и обучение (ПОО). Все повече училища получават подкрепа за прилагане на иновативни методи на преподаване, основани на цифрови технологии и игри. Кодирането се предлага като предмет от трети клас, броят на специализираните учебните часове в областта на ИКТ в гимназиалния етап на средното образование се е увеличил, а четири университета предлагат програми по изкуствен интелект. Въпреки че мерките не съответстват изцяло на мащаба на цифровата трансформация, тези усилия могат да спомогнат за подобряване на условията за придобиване на цифрови умения, което е от решаващо значение в новите реалности, свързани с COVID-19. През 2020 г. Съветът на ЕС прие специфична за всяка държава препоръка, в която към България е отправен призив да „насърчава цифровите умения и равния достъп до образованието“.

Инвестиране в образование и обучение
Въпреки че разходите за образование са се увеличили с течение на времето, все още са сред най-ниските в ЕС. Последните налични данни показват, че през 2018 г. общите бюджетни разходи за образование са се равнявали на 3,5% от БВП – значително под средната стойност за ЕС от 4,6 %,
и са сред най-ниските в ЕС. Въпреки това в сравнение с 2010 г. разходите за образование в България са се увеличили с 14% в реално изражение, което е значително повече от средното увеличение за ЕС (3,7%). Увеличението е предимно в полза на средното образование (+23%), както и на предучилищното образование и началния етап на основното образование (+18%), докато разходите за висше образование са намалели с 11%. Една трета от увеличението е изразходвано за финансиране на заплатите на учителите, докато сумите, инвестирани в стоки и услуги и предназначени за брутни инвестиции (напр. училищна инфраструктура), са намалели в сравнение с размера им от 2010 г.

Модернизиране на образованието в ранна детска възраст и училищното образование
Въпреки усилията на компетентните органи участието в образованието в ранна детска възраст е ниско. От 2015 г. насам процентът на записване на децата на възраст от 4 години до възрастта за започване на задължителното образование
(7 години) намалява. Последните налични данни показват, че през 2018 г. процентът на участие за тази възрастова група е бил едва 82,4% – значително под средната стойност за ЕС от 94,8%. Между регионите и между областите продължават да съществуват големи различия в процента на участие, като ниските стойности се наблюдават сред ромите и други представители на групи в неравностойно положение. Полагат се значителни усилия за увеличаване на участието, но при изпълнението на мерките са възникнали известни предизвикателства при достигането до уязвимите групи от населението, осигуряването на стандартите за качество и финансирането на услугите (Световна банка, 2019 г.). Освен това в България се изпълнява финансираният от ЕС проект „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“, чрез който се покриват разходите за такси, свързани с грижата за деца в неравностойно положение, и се осъществяват програми за обучение на родителите и за оказване на педагогическа, психологическа и социална подкрепа на децата. От септември 2020 г. възрастта за започване на задължителното предучилищно образование е намалена от 5 на 4 години, като са възможни изключения за общините, които не могат да осигурят достатъчно места.
Преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем. През 2019 г. делът на лицата, преждевременно напускащи системата за образование и обучение (на възраст 18 – 24 г.),
се е увеличил на 13,9%, което надвишава националната цел на България по стратегията „Европа 2020“
от 11% и средната стойност за ЕС от 10,2%. От 2009 г. насам не е отбелязан съществен напредък за намаляването на този дял. Преждевременното напускане на училище е особено често срещано сред ромите и в селските райони. Въведени са мерки за връщане в системата на образованието на децата, които не посещават училище, и се предлага подкрепа за преодоляване на пропуските в знанията и за повишаване на мотивацията на учениците. При прилагането на тези инициативи с цел стимулиране на записването и справяне с отпадането на учениците в ранна възраст е наблюдаван успех (Световна банка, 2019 г.).
Условията на труд за учителите се подобряват, но в политиките, свързани с учителската професия, продължават да съществуват сериозни структурни проблеми.
В България работната сила в сектора на преподаването бързо застарява, като 49% от учителите в училищата (т.е. от началния до гимназиалния етап) са на възраст над 50 г. 11% от учителите вече са на възраст поне 60 г. През последните години заплатите са увеличени значително, за да се повиши привлекателността на професията. Въпреки усилията, положени в последните години, подготовката на учителите все още се характеризира с преобладаващо теоретично обучение за сметка на педагогическата практика и с недостатъчна съгласуваност на продължаващото обучение и квалификация. Липсва ясна политика, която да гарантира, че уменията на учителите отговарят на нуждите на учениците. Липсват и системи за наблюдение на процеса на преподаване и учене в класната стая, както и за подпомагане на учителите с цел постигане на ефективно усъвършенстване на обучението (Световна банка, 2019 г.).
Почти половината от младите българи нямат основни умения по четене, математика и природни науки. Резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на ОИСР за 2018 г.
показват, че 47% от 15-годишните български ученици изпитват затруднения при разбирането на текстове с умерена дължина и сложност или на непознат материал.
44% са имали затруднения при тълкуването и разпознаването на математическото представяне на прости ситуации, а 47% са показали липса на основно разбиране в областта на природните науки. Процентните стойности за учениците, показали слаби резултати, са сред най-високите в ЕС и са двукратно по-големи от средните стойности за ЕС (22,5% по четене, 22,9% по математика и 22,3% по природни науки). Влиянието на продължаващата образователна реформа върху резултатите от обучението ще може да бъде измерено едва когато при бъдещото провеждане на тестването по PISA ще се оценят компетентностите на учениците, които са били обучавани по новата училищна програма и са получили индивидуална подкрепа за преодоляване на пропуските в знанията.
Социално-икономическото положение продължава да оказва значително въздействие върху резултатите от обучението. Като цяло, 70% от учениците в неравностойно положение имат затруднения с четенето в сравнение с 25% от връстниците им в благоприятно социално-икономическо положение. Тази разлика (45%) е най-голямата в ЕС. По този начин пренасянето на степента на завършено образование и на бедността между поколенията остава един от основните фактори за цялостните образователни възможности, преждевременното напускане на училище и последващия успех на пазара на труда.
Образователната система не премахва вече съществуващите неравенства между учениците. Макар че бяха предприети мерки за смекчаване на въздействието на COVID-19 в областта на образованието, поради извънредното положение възникна риск от увеличаване на вече съществуващите големи неравенства. Всички учебни заведения бяха затворени, за да се предотврати настъпването на здравна криза. МОН издаде насоки за училищата и им предостави техническа и методическа подкрепа. Всички училища въведоха учене в онлайн среда чрез облачни платформи или други начини за взаимодействие (напр. имейл, интернет приложения или телефон), съчетаващи синхронни и асинхронни методи на преподаване. Бяха излъчвани уроци и по Националната телевизия. Беше създадена национална цифрова библиотека, в която учителите да споделят уроци и учебни материали, а всички учебници бяха предоставени безплатно в електронен формат. Независимо от това според изчисленията на компетентните органи 11% от учениците не са могли да се включат в обучението поради липса на достъп до интернет или ИКТ оборудване, по-специално ученици в неравностойно положение и роми. За да се компенсират пропуските в знанията, на училищата беше позволено да провеждат часове през лятото, а почти половината детски градини организираха допълнително езиково обучение.

Модернизиране на професионалното образование и обучение
В България бяха въведени някои мерки за увеличаване на приложимостта на ПОО на пазара на труда. През декември 2019 г. Националната агенция за професионално образование и обучение представи на МОН анализ, съдържащ конкретни предложения за бъдещото развитие на Списъка на професиите за професионално образование и обучение. България актуализира Стратегията за ПОО за 2019 – 2020 г., като включи дуално ПОО. Стартира проектът „Подкрепа за дуалната система на обучение“, съфинансиран от ЕСФ, с координираща роля на Министерството. Училищата, организациите на работодателите и участващите работодатели си партнираха в подкрепа на дуалното образование и за допълнително подобряване на качеството му. През 2020 г. продължава изпълнението на мерките по Закона за насърчаване на заетостта, свързани със стажуването и чиракуването, при които разходите за възнагражденията на безработните се покриват частично от държавния бюджет. Последните налични данни показват, че записването в гимназиалния етап на ПОО се е увеличило до 52,9 % през 2018 г., което е над средната стойност за ЕС от 48,4 %. Освен това процентът на заетост на наскоро завършилите ПОО е нараснал значително през 2019 г., достигайки до 73,5% в сравнение с 66,4% през предходната година, но все още е под средната стойност за ЕС от 79,1%.

Модернизиране на висшето образование
Състоянието на висшето образование се променя поради спада в демографското развитие, но едновременно с това броят на чуждестранните студенти се увеличава.
През 2019 г. броят на записаните в университетите студенти е намалял на всички нива на вис-
шето образование. В сравнение с 2014 г. 21% по-малко студенти са били записани в бакалавърските програми, 16% по-малко в магистърските програми и 3% по-малко като докторанти. Докато броят на българските студенти е намалял с 21%, този на чуждестранните студенти се е увеличил, особено в обучението за придобиване на магистърска степен. Сега чуждестранните студенти представляват 8% от общия брой на студентите. Броят на българите, учещи в чужбина, също е голям – през 2018 г. 8,8 %
от завършилите гимназиалния етап на средното образование в България са завършили висше образование в чужбина.
Социално-икономическото положение оказва значително влияние върху стремежа на учениците да получат висше образование. Общо 64,3% от подрастващите в България очакват да завършат вис-
ше образование (средна стойност за ЕС: 62,4%). Само 42,8% от най-бедните ученици обаче го правят в сравнение с 83,3% от връстниците им, които са в по-благоприятно социално-икономическо положение. Делът на завършилите висше образование сред населението на възраст 30 – 34 години е 32,5% през 2019 г., което е под националната цел на България по стратегията „Европа 2020“ (36%) и значително под средната стойност за ЕС от 40,3 %.
Подобряването на приложимостта на пазара на труда и на качеството на висшето образование остава ключово за България в условията след COVID-19. От 2015 г.
насам в България се използва система за финансиране за преориентиране на профила на дипломиращите се към придобиване на квалификации с голямо търсене на пазара на труда, които са предимно професии в СТЕМ областите. За тази цел са предложени по-високи стипендии и мерки за подкрепа на студентите в тези области на обучение и беше увеличен броят на местата, субсидирани от държавата. От учебната 2020/2021 г. са премахнати таксите за обучение на новоприетите студенти в 8 области на професионално обучение в сферата на педагогическите и на природните науки и в 8 защитени специалности (т.е. в сферата на филологическите и техническите науки). Въздействието на реформите в областите на обучение засега не е еднозначно. Делът на новоприетите студенти в университетските програми по социални науки, бизнес и право е намалял между 2015 и 2018 г. Стойностите обаче остават ниски и за областите на СТЕМ, като се наблюдава незначително увеличение, главно в програмите за обучение по ИКТ. Независимо от усилията на държавните органи непривлекателността на СТЕМ областите може отчасти да се дължи на пропуските в знанията в областта на науките и математиката, преподавани в средното образование, както се потвърждава от последното проучване на PISA. В Закона за висшето образование наскоро са направени промени, като въвеждане на нови изисквания относно акредитацията, финансирането и модела на управление на държавните висши училища, включително на мерки за мониторинг и представяне на годишни доклади от ректорите. В момента се подготвя нова стратегия за висшето образование за периода до 2030 г., чиято цел е да се повишат качеството и приложимостта на пазара на труда, включително чрез модернизиране на учебните програми. Освен това една от целите на бъдещата стратегия е да се въведат мерки, чрез които да се засили ролята на университетите като двигатели на регионалното развитие, да се създадат повече условия за предприемачество и да се стимулира научноизследователската дейност. Създадена е и специална национална програма за повишаване на компетентностите на преподавателите от държавните университети, които преподават на студенти в катедрите с педагогически профил, чрез предоставяне на възможности за обучение по различни педагогически и цифрови компетентности, включително в електронни среди за обучение.

Насърчаване на ученето на възрастни
Повишаването на квалификацията и преквалификацията на населението остават значително предизвикателство в условията на икономическото възстановяване от COVID-19. Само 2% от населението на България на възраст 25 – 64 години е участвало в такова образование или обучение спрямо 10,8% средна стойност за ЕС.
Увеличаването на участието в програми за учене за възрастни е особено важно поради факта, че делът на нискоквалифицираните работници е 17,5% от населението в трудоспособна възраст (25 – 64 г.). В Националната програма за развитие до 2030 г., одобрена през януари 2020 г., е заложена цел за участие от 7% до 2030 г. В държавната политика повишаването на уменията на населението в трудоспособна възраст чрез учене през целия живот е от съществено значение. Ще бъдат въведени стимули и механизми с цел подобряване на уменията и подпомагане на реинтегрирането на безработните и неактивните лица с ниска квалификация на пазара на труда.

Свързани статии:

Квалификацията – по приоритетни теми 1300 лв. минимална заплата за асистенти Пандемията не спира техническите таланти Училището край гората