Според проучване на Съвместния изследователски център на Европейската комисия ръстът на икономиката зависи
от резултатността на научните изследвания
Трансферът на знания е насочен към стимулиране на двупосочния поток от технологии, интелектуална собственост и идеи. На свой ред, това дава възможност на компании (съществуващи и нови) или други неакадемични организации и на публичния сектор да стимулират иновации, водещи до икономическа и социална полза. Дава и възможност на публично финансирани изследователски организации да подобрят научните изследвания. Това се казва в доклад, изготвен от Експертна група по индикатори за трансфер на знания, назначена от Центъра за компетентност по трансфер на технологии на Съвместния изследователски център на Европейската комисия в партньорство с Асоциацията на европейските професионалисти по трансфер на наука и технологии (ASTP). Проучването е направено в периода септември 2019 г. – февруари 2020 г.
В момента трансферът на знания е дейност, в която се очаква да участват публично финансирани изследователски организации и тя е приета като част от „третата мисия“ заедно с преподаването и изследванията от много сродни организации и университети в цяла Европа. За мнозина този трансфер се разглежда като основен източник на иновации и механизъм за разпространение на резултатите от научните изследвания.
Трансферът на знания и комерсиализацията обикновено са дълъг и рисков процес, включващ много фактори и участници, външни за изследователската институция. През последните 20 години се наблюдава развитие на традиционната концепция за трансфер на знания, под което се има предвид основно тяхната комерсиализация, към по-широко разбиране, което включва
съвместното създаване и разпространението на резултатите от научните изследвания към неакадемични трети страни.
Финансистите и потребителите на публични изследвания признават необходимостта да се популяризира максимално възвръщаемостта на направените инвестиции. Тъй като на фокус е трансферът на знания, има отлична възможност за допълнително проучване как се развиват общите европейски показатели за него. Предизвикателството е, че количествените индикатори, като финансови данни или активи на интелектуалната собственост, са недостатъчни, за да опишат сложността на процесите на трансфер на знания и комерсиализация и тяхното дългосрочно въздействие. Наличието на основен набор от данни позволява да се направи сравнителен анализ.
В основата си трансферът на знания е насочен към използване на изследвания и експертни познания, които по своята същност са широкообхватни и сложни. На практика показателите за този трансфер, които са международно признати, са разнообразни и варират далеч по-широко от традиционните мерки за патентоване, лицензиране, спин-оф фирми* и приходи. В много страни те включват различни канали за ангажиране на индустрията в научно сътрудничество и често се движат отвъд индустрията, за да обхванат и други „неакадемични“ потребители. Препоръките в доклада отчитат това, като същевременно се стремят да представят ограничен набор от основни показатели. Важно е да се знае, че изходните показатели не могат да се оценяват изолирано извън съответния контекст.
Често се пренебрегва фактът, че показателите за трансфер на знания са мярка за ефективността
на публично финансираните изследователски организации, а не на организациите за трансфер на знания.
Индикаторите трябва да включват както входящите данни, така и резултатите. Сами по себе си, числата са недостатъчни, за да се разберат резултатите от трансфера на знания, и данните трябва да бъдат допълнени с базирани на доказателства казуси. Хармонизираните показатели не трябва да се разглеждат като таблица с добри или лоши резултати. Тяхната стойност е в това да позволят трансферът на знания да бъде разбран и използван като основа за непрекъснато подобряване. Трябва да се приеме общ набор от дефиниции, съобразен с тези, използвани в основните международни дългосрочни проучвания, както е предложено от Експертната група от 2009 г. Необходимо е следващата експертна група на Съвместния изследователски център да работи със заинтересованите страни, за да се постигне консенсус относно приемането на показателите и механизмите за тяхното прилагане.
ЕК следва да проучи възможността за централизирано събиране и отчитане на данни
за трансфера на знания в целия ЕС и да подпомага създаването на централна база данни като хранилище на резултатите от публично финансираните изследователски организации и трансфера на знания в целия ЕС. Правителствата и техните ведомства трябва да насърчават и стимулират своите публично финансирани изследователски организации да участват в трансфера на знания, да събират данни и да докладват за изпълнението. ЕК трябва да разработи общ набор от показатели в своите програми, които подкрепят трансфера на знания и научните изследвания.
В доклада са идентифицирани показатели, използвани в съществуващите периодични проучвания,
и се препоръчват седем основни и седем допълнителни показателя,
като се предоставя хармонизиран набор от дефиниции за тях. Предлага се план за изпълнение, който предвижда постигане на съгласие относно приемането на основните показатели. От 2009 г. нараства броят на организациите за трансфер на знания в държавите членки на ЕС, а през последните 10 години се създават и редица национални професионални асоциации. Това говори за значението, което се отдава на трансфера на знания като механизъм за разпространение на резултатите от научните изследвания.
Има три основни категории организации, за които показателите са от значение – правителства, министерства и финансиращите органи, които се интересуват от оценката на резултатите от публичните инвестиции в научните изследвания. Ректори, университети и публично финансирани изследователски организации използват показатели за трансфер на технологии, за да демонстрират приноса си към обществото пред различни заинтересовани страни. Организации за трансфер на знания и технологии използват индикатори за наблюдение на тяхното изпълнение и за подпомагане на отчитането и комуникацията както в рамките на публично финансирани изследователски организации, така и извън тях.
Съществуват много национални проучвания, които разглеждат показателите за трансфер на знания. Данните могат да се събират на доброволен принцип от институции за трансфер на знания или от упълномощени от държавата агенции. Двете най-продължителни проучвания са годишното проучване за лицензиране на Асоциацията на професионалистите по трансфер на технологии, със седалище в САЩ (AUTM), което включва доброволни данни от организациите за трансфер на технологии в САЩ и Канада (от 1991 г.), и годишното проучване на взаимодействието между бизнес и висше образование във Великобритания (HEBCIS), за което са предоставени задължителни данни от всички университети в Обединеното кралство (от 1999 г.).
HEBCIS се смята за най-стабилния и най-добър набор от данни за сектора. Европейската асоциация на професионалисти за трансфер на знания (ASTP) провежда първото си проучване през 2006 г. и разчита на доброволно предоставени данни от публично финансирани изследователски организации в Европа.
Последното проучване от 2019 г. за финансовата 2017 г. представи данни, получени от 475 публично финансирани изследователски организации в 27 държави. 80% от данните са предоставени директно от пет национални бази от данни.
Това проучване разкрива, че интересът към провеждането на национални проучвания се е засилил след доклада на експертната група от 2009 г. Въпреки това, въз основа на събраните доказателства, Експертната група ще постави под съмнение дали тези цели могат да бъдат постигнати въз основа на настоящите методологии за събиране на данни. Причините за това могат да бъдат обобщени като наличие на несъответствие на определенията за всеки набор от данни между отделните проучвания, несъответствие в данните, които се събират, непълнота на националните данни, тъй като не всички институции предоставят такива.
Затова индикаторите трябва да отразяват обхвата на каналите за трансфер на знания и да не се ограничават до патентоване, обем на лицензи, спин-оф фирми и търговски приходи. Kаналите за трансфер на знания включват публикации и презентации, преподаване, работа в мрежа и събития, консултантски услуги, професионално развитие, съвместни изследвания, изследователски договори, лицензиране, създаване на компании.
Като се има предвид обхватът на трансфера на знания, се препоръчва основният набор от показатели да се комбинира с допълнителен набор и да се отчитат и редица контекстуални показатели. По-нататъшните подобни дискусии трябва да надхвърлят общността на организациите за трансфер на знания, за да включат ключови лица, вземащи решения, като тези на висши ръководни длъжности в публично финансирани изследователски организации, университети и държавни агенции.
* Нови компании, създадени за разработване
или използване на интелектуална собственост
или ноу-хау, създадени от публично финансирани изследователски организации
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg