Онлайн обучението е компенсаторна аварийна система

Платформа с видеоуроци ще помага на децата със специални потребности да учат

Омбудсманът Диана Ковачева организира онлайн среща с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Темата е свързана с проблемите пред дистанционното обучение. В рамките на дискусията отговор получиха редица въпроси на родители, учители, директори на училища.

Обучението в електронна среда е предизвикателство за ученици, учители и родители

Пандемията постави на изпитание правата на човека по цял свят. Правото на образование е особено застрашено, тъй като милиони деца са изправени пред реалната заплаха от отпадане от образователната система, категоричен е омбудсманът. „Пандемията за втори път доведе до затварянето на детски градини и училища. Дигиталните технологии много ни помагат, но има риск цяло едно поколение да бъде белязано от редица проблеми, като дигитална бедност, цифрово изключване, последиците от формалното образование, липсата на социални умения и дори от отпадане от образователната система, което особено много се отнася до децата с увреждания и със специални образователни потребности“, обяви Диана Ковачева. По данни на
УНИЦЕФ – България, едно от всеки 5 деца с увреждания или СОП е изключено от дистанционното обучение поради липса на устройства и подходящи учебни ресурси. 40% от родителите се нуждаят от помощ при отглеждане на детето си, за да могат да отидат на работа.
Какъв е броят на децата, които нямат достъп до онлайн обучение. Министър Вълчев е категоричен – електронното обучение не е пълноценна заместваща алтернатива, то е компенсаторна аварийна система за обучение. Той уточни, че в броя на необхванатите в дистанционното обучение влизат децата, които нямат възможност да участват в него, и онези, които не желаят да се включат. „Има разминаване между децата, които нямат електронни устройства или не участват напълно ефективно. Около 15% от учениците не са достатъчно ангажирани с процеса. Факт е, че имаме деца, които не желаят да участват не толкова по социално-икономически, а по социално-културни причини“, подчерта министърът. От друга страна, има родители, които са направили всичко възможно децата им да участват редовно в обучението въпреки липсата на устройства вкъщи. Към днешна дата необхванатите са близо 30 000 деца спрямо 36 000 през пролетта.
„Нито една образователна система не е устроена да осигури равен достъп за обучение в електронна среда от разстояние – заяви Красимир Вълчев. – Не можем да закупим 700 000 устройства, колкото са децата. Но правим всичко възможно с наличната техника и закупуването на нова да осигурим повече устройства на деца.
Още от пролетта училищата могат да заплащат интернета на семействата, които нямат възможност. Училищните бюджети са подкрепени допълнително. По-трудният въпрос е с устройствата – в системата на образованието има около 90 000 компютъра, но около 60 000 от тях са стационарни и не могат да бъдат раздадени на учениците за домашно ползване. Има около 30 000 мобилни устройства – предимно лаптопи, които могат да се предоставят“, каза министър Вълчев. Той припомни, че са предприети действия за закупуването на близо 108 000 персонални компютъра,
но за съжаление, има забавяне, тъй като все още разчитаме на европейските средства от REACT-ЕU, които са свързани с по-продължителни процедури. Училищата вече са поръчали 16 000 устройства, които би трябвало да получат до средата на януари.
Към момента няма учители, които да не преподават, заради липсата на устройства.“
В отговор на въпрос дали ще се зачете учебната година на ученици, които нямат устройства да участват активно в онлайн обучението, министър Вълчев заяви, че ще се зачете, защото е осигурена възможност за компенсаторно обучение. Припомни, че е променен графикът на учебното време и е дадена възможност на училищата да провеждат т.нар. проектни седмици до Коледа и да компенсират с учене през юни за I – VI клас. Много по-нисък е процентът на децата в гимназиален етап, които не учат поради липса на устройства, отколкото в прогимназиален и най-вече в начален етап. И още, децата, които не учат в електронна среда, не означава, че съвсем не учат, те осъществяват взаимодействие с учителите през телефон, с медиатори и с всички възможни средства. Тази година дори е възможно да имаме по-малка загуба на учебно време, отколкото през предходни години, тъй като сега няма 1 – 2 седмици за екскурзии, 2 – 3 седмици за грипни ваканции.
„За съжаление, имаме около 15% деца, които не са достатъчно ангажирани с ученето и посещаемостта им е под 70% средно годишно. Това е най-голямото предизвикателство“, припомни министър Вълчев.
Председателят на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ Деян Колев попита министър Вълчев по какъв начин се предвижда междуинституционалните екипи да заработят отново, така че и децата без устройства, и всички деца, които не участват ефективно в образователния процес, да не отпаднат от образователната система.
„Екипите за обхват съществуват и продължават да работят, но сега не ходят по домовете, а звънят на родителите“, отговори Красимир Вълчев. Те следят за ежедневната посещаемост и за това децата да са включени в учебния процес. Това в момента се прави най-вече от медиаторите. Последните години са назначени 743 медиатори и над 100 социални работници, отделно психолозите и педагогическите съветници.
„Имаме основание да смятаме, че децата в пред-
училищна детска възраст по-малко боледуват и в по-малка степен са преносители на вируса, тъй като има много по-малко заразени учители в детската градина, отколкото в училищата – припомни Красимир Вълчев. – Колкото по-малки са децата, толкова по-негативно е обучението в електронна среда. За децата от предучилищна възраст то е ограничено до 30 минути. Това прави отварянето на детските градини по-наложително, но родителите имат правото да решат дали детето да посещава детска градина, или не. Дали сме общи насоки на общинските и областните кризисни щабове, които да могат да вземат локално решение за отваряне на училищата след 4 януари 2021 г. според ситуацията“, коментира Красимир Вълчев.
На въпрос дали ще бъде отложено НВО за IV и X клас и ще отпадне ли материал от матурите за VII и XII клас, министър Вълчев каза, че със сигурност в края на учебната година ще се проведе външно оценяване за VII и XII клас.
Последните теми може да не бъдат включвани в изпитните материали. „Целта на изпитите е в посока да мерим знанията с натрупване, доколко са трансформирани в умения, да мерим емоционална грамотност, осмислянето на знанията“, обясни Красимир Вълчев.
Националното външно оценяване след IV и X клас не е задължително. Миналата година бе пропуснато. Но то е необходимо за измерването на функционалната грамотност и за оценка на добавената стойност от обучението.
На въпроса за резултатите от детайлното проучване на дистанционното обучение през пролетта и какви мерки се предприемат, министър Вълчев припомни, че изследването е потвърдило, че дистанционното обучение компенсира в някаква степен образователната функция, но не може да компенсира социалната и възпитателната. „Затова се опитваме при тази сложна ситуация да осигурим максимум присъствено обучение, доколкото е разумно“, заяви министърът.
Сред най-важните изводи са тези за ангажираността с ученето. Проучването, а и обратната връзка с учителите показват, че много по-ефективно е било ученето в електронна среда през първите 2 до 4 седмици, а след това рязко започва да пада. Най-притеснителни са резултатите за учениците в VII и XII клас, когато намалява когнитивната ангажираност. Тогава те учат за изпити и намалява обемът на задълбоченото учене, което е свързано с осмисляне и със свързване на знания. Учениците се съсредоточават върху запаметяването, което се оказва голям проблем пред нашата образователна система.
„Имаме нужда от разработването на цялостна
нова методика за обучение в електронна среда и вече сме го възложили на висшите училища, които преподават методика на обучението“, сподели министър Вълчев.
Учителят е и си остава най-важният фактор в образованието. Това е водещото при неговата квалификация. Министър Вълчев припомни и за наредбата за придобиване на педагогическа квалификация. В нея в по-голяма степен са заложени иновативното преподаване и компетентностният подход. Учителят ще преподава, ще възпитава, трябва да разбира от гражданско образование, да умее да работи с електронни платформи, да идентифицира образователните нужди на децата, да персонализира обучението. Освен това всички учители ще трябва да създават образователни ресурси. Това ще им се заплаща по проекта „Образование за утрешния ден“. През следващите години ролята на учителя ще се промени – от човек, предоставящ информация, към човек, който е ментор и насочва учениците, като провокира интереса им към учене и им оказва широка подкрепа.
МОН организира обучителни курсове за учители ежегодно и ги стимулира, като увеличава от 0,8 на 1,2% възнаграждението им при повишаване на квалификацията. Педагозите обаче сами избират обученията си и не всички са насочени към работа в електронна среда. Затова през лятото Министерството организира над 200 такива обучения, още толкова са направили регионалните управления на образованието. „Анализът от пролетта показа, че най-доброто обучение е от учители за учители в реална среда – отбеляза министър Вълчев. – Затова и в колективния трудов договор записахме, че минимум 50% от обученията трябва да бъдат взаимни между учителите.“
Голяма част от дискусията бе посветена на подкрепата за децата с увреждания и специални образователни потребности. Министър Вълчев призна, че дистанционното обучение затруднява децата със СОП. Затова са разрешени индивидуалните терапевтични дейности на място в училищата и в центровете за специална образователна подкрепа през периода на преустановяване на учебния процес.
Според родителите образованието на децата със СОП трябва да бъде индивидуално и адаптирано според техните възможности, способности. Отговор чака и въпросът кога у нас ще има интегрирани услуги за децата с увреждания – обучение, рехабилитация и здравни грижи, така че родителите да не са принудени да обикалят по различни институции и частни центрове, за да осигурят необходимата на детето им подкрепа.
„За да говорим за такъв тип взаимодействие, е важно децата със СОП не просто да получат индивидуален подход, а да имат достъп до диференцирано учебно съдържание, включително цялостна промяна на начина на преподаване в класната стая“, отговори Грета Ганчева – директор на дирекция „Приобщаващо образование“ в МОН. Според нея в процеса трябва да участват не само специалисти, а и общообразователните учители. Тяхната подготовка върви с различни национални програми и проекти. Готова е и програма за създаване на адаптирано учебно съдържание, която ще бъде публикувана на сайта на МОН скоро. В момента съвместно с УНИЦЕФ и Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование
в София се изгражда платформа за допълнителна подкрепа
на децата, които имат проблем с комуникацията и са невербални. Тя ще бъде изцяло и единствено с видеосъдържание. Ще може да се използва и от децата с аутизъм. Вече са налице първите видеоизображения – кратки видеоклипове от три до пет минути. Ще се включат в плана за подкрепа на всяко дете. А подборът на видеосъдържанието ще отговаря на специалните потребности.
Според майка на дете с аутизъм учителите масово ограничават броя на часовете на тези деца. Специалистите припомнят, че децата с разстройство от аутистичния спектър са с много различни образователни потребности, като някои трудно се адаптират в учебната среда. Затова се нуждаят от комбинирана форма на обучение – индивидуално и работа в класната стая. От МОН припомнят, че се подготвя нов проект – „Подкрепа за приобщаващо образование“, по който освен че ще могат да бъдат назначени специалисти, ще могат да бъдат изградени специални терапевтични кабинети за индивидуална работа.
Няма универсален начин, по който работи ресурсният учител. През април е изпратено рамково указание към всички ресурсни учители.
В него са разработени различните сценарии, по които може да се оказва подкрепа.
Самотна майка на дете със синдром на Даун и поведенчески проблеми сподели, че Центърът за социална образователна подкрепа „Лозенец“ не е осигурил онлайн обучение, а специалистите изпращат материали, които майката трябва да преподаде. След това детето трябва да изпрати домашните през „Месинджър“, „Скайп“ или „Вайбър“, което също го затруднява. „Тези канали могат да се използват само за допълнителна комуникация, най-вече с родителите. Най-доброто средство е електронната образователна платформа“, коментира министър Вълчев.
Ресурсни учители се интересуват и дали е предвидено обучение на учители и ученици, ползващи платформите с екранни четци за децата със зрителни увреждания. Министър Вълчев пое ангажимента да се организира такова обучение. Родител на незряща ученичка от Враца пък сподели, че е много трудно да се осигуряват брайлови учебници, и попита дали е възможно електронните учебници да станат достъпни и за незрящи деца. От МОН припомниха, че в момента се подготвя платформа, на която ще бъде качено образователното съдържание в електронен вариант и ще бъде приспособимо и за децата със зрителни увреждания. За онези, които са с намалено зрение и не владеят брайл, ще бъдат предприети други действия чрез електронни четци, уголемяване на шрифта на учебниците и т.н.
Ресурсни учители, работещи с деца с увреден слух, се интересуват от подобрението на дистанционното обучение с оглед необходимостта от визуализация и ограниченото разбиране на речта от тяхна страна. От МОН са категорични – специалистите, които работят с деца със слухови увреждания, трябва да бъдат подготвени и обучени да владеят българския жестов език. Неслучайно МОН разработи Закон за българския жестов език. Благодарение на него децата с увреден слух получават помощ както при обучение от разстояние в електронна среда, така и в традиционния обучителен процес.
Родители настояват и за допълнителна подкрепа за децата с дислексия. „Всички деца със специални образователни потребности, в това число децата с дислексия, получават допълнителна подкрепа от различни специалисти спрямо потребностите си“, категорични са от МОН. Спрямо оценката на конкретните нужди специално за децата с дислексия, Наредбата за приобщаващото образование определя психолог, ресурсен учител и логопед. Това зависи изцяло от оценката на потребностите на детето и от каква подкрепа има нужда.