В началото бе словото учителско

Пред българските училища зад граница стои нелеката задача да „събудят“ у новите поколения любов към Родината

Сега възпитаниците на българското училище в испанската провинция Реус учат и празнуват
виртуално, но винаги отбелязват националните празници на Родината

На 21 март 2010 г. в Реус, провинция Тарагона, област Каталуния, отваря врати Българското неделно училище „Св. Седмочисленици“. Десет години по-късно ученици, преподаватели, родители, наши сънародници в испанската провинция се готвят да отбележат първия юбилей на един от центровете на българския език и култура. Но плановете са едно, а реалността – друга. Европа и светът пламнаха от непознатия вирус. Цели държави се затвориха, да не говорим за едно малко училище. Но оптимисти не липсваха – юбилей ще има, макар и на „патерици“, макар и година по-късно. И ето 2021 г. картината от март 2020-а е същата или почти. И за празнични инициативи е невъзможно да се мисли. „В Каталуния, където е разположено нашето училище, ситуацията с пандемията е най-тежка – пояснява Илиана Илиева-Дъбова – ръководител на БНУ „Св. Седмочисленици“. – Заради нея всички училища в областта, които са настанени в културни центрове, сме на онлайн обучение. В момента нито една културна институция не работи – театри, киносалони, изложбени зали, музеи. Събирането на хора на едно място е ограничено до шестима.“
Силно ограничителният режим отказа ли децата да ходят на българско училище. „Училището ни зависи от решенията на семействата. А те имат различно отношение към това дали детето трябва, или не да посещава българско училище. Някои родители не пожелаха децата им да се обучават в дистанционна форма. Но други, които държат на това новите поколения да знаят родния език, да познават историята и културата на народа ни, не се отказват дори когато обучението е от разстояние в електронна среда. За някои семейства то дори е по-удобно, защото в нашата провинция българите не сме много и сме разпръснати на голяма територия. За децата, които живеят далече от училището дистанционната форма на обучение е предпочитана.“
„Св. Седмочисленици“ е сред малкото неделни училища в Испания, които предлагат дистанционно обучение не от вчера. Сред учениците на школото в Реус са деца от Германия и Австрия.
С годините учителите трупат опит в този вид обучение. Затова, както писа в. „Аз-буки“, напълно заслужено Илиана Дъбова наскоро получи наградата за „Дигитални учителски блог решения“ в категорията „Хоризонт в образованието“. Връчи я еврокомисар Мария Габриел.
„Участието ми в тази класация е нещо специално. Като учител в чужбина, срещите с моите ученици са веднъж седмично. Но отношението учител – ученик е също толкова важно, както във всяко българско училище. За да бъде детето мотивирано да учи, учителят трябва да е в крак с новите технологии и със съвременните методи на обучение и чрез тях да преподава“, казва училищният ръководител. Припомня, че „Образователен блог“ е създаден преди 10 години с цел да се подпомогне обучението на децата в неделните училища. В началото, при прохождането на неделите училища, тя изпраща материалите за обучение на родителите. Но не всички могат да се справят със задачата, други нямат време. Затова Илиана Дъбова създава образователен блог, който улеснява обучението и прави директна връзката учител – ученик.
„Тогава и в интернет пространството и в българската образователна среда ситуацията бе много по-различна от сегашната. Преди десетина и повече години, когато масово се появиха първите български училища зад граница, нямаше учебници и помагала. Това, което получавахме от България, бе нерегулярно, по възможни и невъзможни пътища. В интернет пространството липсваше не само информация, но дори снимки трудно се намираха, с които да илюстрираме уроците по география и история например. Тогава обаче голяма част от учениците ни бяха родени в България, познаваха я от летата с баба и дядо и имаха лично отношение към Родината. 12 години по-късно ситуацията е коренно променена. Днес имаме дори родители, които са родени в Испания, реално не познават страната ни“, разказва моята събеседничка. Това се отразява и на работата в неделните училища.
Пред учителите ни зад граница стои още една важна задача – така да представят Родината, че децата, родени извън нея, да я заобичат и сами след време да пожелаят да я опознаят отблизо. „На първо място в решаването на тази нелека задача поставям словото, това е учителят. След това на помощ идват електронните технологии. Те дават възможност да представим на децата визуално неща, за които разказваме, описваме, обясняваме. Визуализацията в учебния процес е възможност за директен, личен поглед върху това, за което ученикът учи“, пояснява Дъбова. Дава за пример снега. Как да обясниш на дете, родено в Реус, където сняг не е валял навярно петнайсетина и повече години, какво е това сняг. И тук на помощ идва визуализацията и приложението на новите технологии в обучението.
„Св. Седмочисленици“ е малко училище и едва ли ще стане по-голямо. Първо, децата в района са малко, а и семействата, които искат наследниците им да опознаят своите корени, също не са много. Не е тайна, че немалка част от българите не желаят децата им да ходят на неделно училище. Дори забраняват да се говори български в семейството. „Темата е болезнена. Но не трябва да се премълчава“, казва събеседничката ми. Категорична е, че много внимателно трябва да се проучи причината за подобни нагласи. Фактите са красноречиви – броят на неделните училища в Испания и броят на българчетата са с тревожно съотношение в полза на първите.
И все пак в Реус са оптимисти. Не спират да работят за каузата образовани, знаещи български език и познаващи Родината си млади хора. Резултатите не закъсняват. Тази година малкото българско училище получава впечатляващ брой награди от проведения виртуално фестивал „Аз съм българче“. Друг пример – наскоро, във финалното занятие на „Св. Седмочисленици“ по проекта „Българската народна песен“, част от дейността на клуб „Родолюбие“, са „гостували“ ученици и учители от три неделни училища – в Паралини (Гърция), в Торенто и в Леганес (Испания). „Ако не беше тази ситуация, едва ли малките сънародници от трите училища някога щяха да се свържат, да общуват на български, да се опознаят. Да разберат, че по света има деца, които също като тях учат в неделно училище и то им дава онзи мост, който ги свързва, нищо че едните говорят на гръцки, а другите на испански. Това за тях бе голямо откритие“, казва Дъбова.
Като всяка година, и тази в „Св. Седмочисленици“ отбелязват Деня на майчиния език. „За нас, като неделно училище, празникът е много специален. А сега го направихме още по-специален. Посетихме виртуално къщата музей на Иван Вазов в Сопот. Учениците ни бяха подготвили откъси от произведения на Вазов и с техните изпълнения започна пътешествието в света на Вазовия род. Урок, полезен не само по български език и литература, а и по история – разказва Дъбова. – Често в училище се съсредоточаваме върху един предмет. А много по-полезен е моделът на интердисциплинарността. Той позволява за краткото време в едно неделно училище да се представят много неща.“ Следващият маршрут е до панорамата „Плевенска епопея“.
„COVID кризата даде тласък на развитието на учебните електронни ресурси. Училището ни премина изцяло към образователната среда Moodle. Продължаваме да ползваме и други платформи и конструктори, които позволяват една по-разчупена дейност в училище и активно участие на децата в образователния процес. Затова отново се спряхме на българския софтуерен продукт „Енвижън“, който не получи голямо разпространение, каквото заслужава. Но ние го използваме много активно, а учениците ни се научиха и всеки час си чакат тестовете/игри“, продължава разказа си Дъбова.
А какво предстои. „Да се научим да направим собствена електронна книжка отново по родолюбие. По коледните и новогодишните празници създадохме такава, изключително интересна. В изработването ѝ взеха участие деца, учители и родители – връща лентата назад училищната ръководителка. – Предстои ни работа и по отношение на учебните платформи. Искаме да провокираме интереса на децата и тяхното участие в разработването на различни ресурси.“ Припомня си 2015 г., когато заедно с тогавашни единадесетокласници участват в конкурс на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за изработване на електронни продукти. Илиана Дъбова печели първо място в категорията за използването на електронните игри в процеса на обучение.
Радва се, че 6 години по-късно българското училище в Реус отново има ученици в XI клас. По думите на тяхната учителка – умни и амбициозни млади госпожици. И кой знае дали няма след година да решат да учат в България, а защо не педагогика, за да се върнат в „Св. Седмочисленици“ вече като учители.