Между Херкулес и Хитър Петър

26-годишният зам.-директор на Националната гимназия за древни езици и култури Радослав Илиев преподава на най-малките и на най-големите ученици и ги учи да мислят

Вече втора година Радослав Илиев преподава „Антична култура“ на учениците в V клас

Радослав Илиев е на 26 години, но от 2019-а е учител, а вече и зам.-директор на училището, чийто възпитаник е – Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ в София. Продължава образованието си в Болоня, където става бакалавър по архитектурна реставрация, след което му се отваря възможност да работи за ЮНЕСКО в Париж. През това време завършва магистратурата си по история и културно наследство в Сорбоната. Докато учи и работи във френската столица, Радослав се връща веднъж месечно в България и води курсове за ученици от НГДЕК, свързани с археологията и културата.
„Преподавам на V, XI и XII клас, тоест на най-малките и на най-големите ученици, което е много интересно, но и сложно по различен начин – разказва Радослав Илиев. – При по-малките въпросът е свързан не толкова със заниманията, колкото с пренастройката. Вече втора година се занимавам с петокласниците и наблюденията ми са, че те са мислещи хора в малки тела.
При тях проблемът не е толкова в мотивацията, защото са дошли при нас по свое желание, а по-скоро в това как да ги научим да мислят. Водя часа им по „Антична култура“ и разчитам, че колегата по история ги е запознала с всички дати, обяснила им е кога какво се е случвало, а колегата по литература пък е изяснила всичко около митовете и те знаят кой е Зевс и кой е Аполон. Така че с тях си обясняваме защо митовете не са приказки и каква е разликата между тях, също и че митовете създават модели на подражание, а приказките – не. Тоест хубаво е да бъдеш като Херкулес, но не е хубаво да бъдеш като Хитър Петър. При тях се опитваме да поставим обучението на по-аналитично ниво и предизвикателството е смяната на парадигмата.
Докато при по-големите е друго, но е не по-малко интересно. Големите ученици вече са зрели хора. В XI клас се занимаваме с това какво е градът, какво е културното наследство, и изучаваме различни градове от историята и градски пространства, като основна част на социалната тъкан. А в XII клас пък се занимаваме с прехода на мислене през различните епохи – най-общо казано, от Платон до Фуко. И го правим по интердисциплинарен начин, защото тези древни мислители не са били само философи, а и учениците си имат отделен час по философия. Затова например, когато стигнем до века на Просвещението, разглеждаме малко литература и как тя влияе върху музиката, а музиката – върху изкуството, върху архитектурата и социалното развитие на обществото. Големите също са мотивирани, но при тях е много тънка мярката, която трябва да се намери по линия на това доколко и какво можеш да изискваш. Защото много от учениците са вече ориентирани какво искат да правят, и трябва да се постигне ниво, което да бъде съобразено с техните многостранни и вече фиксирани интереси. Някои от тях например вече са решили, че искат да стават хирурзи, и не искат да слушат много за Спиноза, но трябва.“
Като зам.-директор, Радослав се занимава със стратегията за развитие на гимназията, с писането на проекти и сътрудничеството с други училища, които са съществували през годините и сега отново се възобновяват. Докато неговият колега Даниел Иванов, който също е зам.-директор, отговаря за учебно-възпитателната дейност, когато директорът на НГДЕК Мариела Папазова отсъства за по-дълъг период.
Учителският екип на гимназията се състои от 60 души и няколко външни лектори и около 1/3 от него са млади хора на възраст до 35 г.
Горе-долу толкова са и хората над 50 г. – хора като учителя по латински Искра Атанасова, които са като емблеми на училището и работят в него от създаването му през 1977 г.
„Имаме много млади колеги и по български, и по древните езици, и по природните науки, което е много хубаво – обяснява Радослав Илиев. – Те са заредени с енергия да правят и други неща извън преподаването. Така се получава един преход и всички сме обхванати от много сериозна амбиция за развитие, за прилагане на иновативни подходи.
В областта на хуманитарното образование също имаме нов партньор, който се занимава с опазването на културното наследство.
В преподаването на древните езици пък имаме съвременни курсове, които са свързани с проговарянето на тези езици, така че по всички направления работим за модернизирането и се обновяваме непрекъснато.“
По линия на езиците гимназията си сътрудничи с италианското посолство. Отскоро е започнал нов курс за изучаване на езика със съвременни методи.
Как става превръщането на една класическа гимназия в модерна? „По линия на мъртвите езици има една голяма стигма, че те не се говорят, което не е вярно – твърди Радослав. – Едно от първите неща е учениците да проговорят латински например. През последните 5 години осъществяваме сътрудничество с най-голямата академия в Рим за разговорен латински – академия „Вивариум новум“. Когато децата отидат там, те не просто учат спрежения и глаголи, а се занимават с дейности от живота на древния Рим – живеят в такива общности, хранят се с неща оттогава и се връщат оттам проговорили езика.“
Освен това в класната стая изучаването на всеки език – независимо дали е древен, или не, се обвързва със съвременни термини, както и с такива от културата. Затова и предметите по немски, френски, испански, руски, английски или италиански се наричат „Език и култура“. В края на всяка учебна година децата задължително имат курсови работи, в рамките на които превеждат
театрални постановки
или правят дублажи на филми или нещо друго, свързано с културното опознаване на съответния език. През това време те комуникират с Френския институт или с италианското посолство, участват в семинари с говорители, за които изучаваният от тях език е роден. Това ги мотивира не просто да назубрят думите от речника и да превеждат текстове, а да се интегрират в структурата и разбирането на езика през културата.
При самото преподаване винаги могат да се използват някакви технологични средства, като повече аудио-визуални материали, но те не са толкова иновативни сами по себе си. По-скоро иновативни са подходът и методологията, а не технологията. И така учениците започват да разбират съответната култура – италианска, немска или друга.
В Националната гимназия за древни езици и култури учат 380 гимназисти и 200 прогимназисти, които тази година са в V и VI клас. През учебната 2021/2022 ще станат 300 и училището вече ще има пълна колекция от ученици от V до XII клас.
Първият випуск от деца в V клас е приет през 2019-а.
„В началото родителите ни задаваха въпроси дали децата им ще учат старогръцки от 10-годишни – разказва Радослав. – Всъщност разликата в нашия прогимназиален курс, с който аз и няколко други колеги се занимаваме, е програмата, одобрена от МОН, МК и Катедрата по класическа филология на СУ „Св. Климент Охридски“. Нашите ученици учат много повече история и български, отколкото в другите училища, тоест насочеността ни е хуманитарна. Втората разлика е, че се въвеждат два нови предмета. Единият е антична култура, който цели да създаде у децата разбирането за историята – да не я възприемат просто като поредица от събития, битки и политически завоевания, а като разбиране за бита и неговите продукти, както и културното развитие. Тоест, казано най-кратко, в V клас, когато учат древната история на Гърция и Рим по предмета антична култура, те учат как са живели хората тогава, как са мислели, каква е например връзката с древния полис, който е имал две важни неща – агора и акропол.
И че това са същите главни неща, които могат да се видят и в тяхното село – площада и църквата. Тази интердисциплинарност ги кара да започнат да мислят.
Другият допълнителен предмет е латинският, но до VII клас той се изучава на ниво езикознание. Както античната култура върви ръка за ръка с ученето по история, така обучението по латински през тези три години, като основен древен език, върви ръка за ръка с обучението по български. Така децата получават по-задълбочена езикова грамотност. Докато по български изучават какво са морфеми, синтаксис, падеж, през латинския те получават езикова грамотност, която им помага и при изучаването на западен език. „Надяваме се, когато влязат в VIII клас, което ще стане след две години, нашите ученици да имат много по-солидна база, върху която вече по-лесно ще надграждат с изучаването на древните езици. Защото те са трудни – замръзнали са в по-ранна и съответно усложнена форма – обяснява Радослав Илиев. – Това са двете основни оси, по които се движат нашите възпитаници – повече история с културно разбиране и повече езици. От V до VII клас освен латински те имат допълнително по един час повече български и чужд език. Като получат по-солидна хуманитарна и езикова подготовка през тези 3 години, се очаква, че ще могат след това на по-други обороти и с по-голяма успеваемост да преминат не само към изучаването на историята и древните езици, но и да бъдат по-конкурентоспособни в образователен план след завършването на училището.